Критици на ранобудните студенти взривиха морала в Алма Матер с водка и димящи цигари. За вечерен скандал с историците проф. Костадин Рабаджиев и проф. Драгомир Драганов, алармират от страницата си окупаторите на Софийския университет.

Ето разказа им:

ГРАДУСЪТ НА МОРАЛА – DRINK AND TEACH

На 26-ти ноември, в девет и половина вечерта, в Аулата започна обичайното Общо събрание на Ранобудните студенти. То продължи в разгорещени дебати за следващите стъпки на окупацията чак до 3 часа сутринта на следващия ден. След като дискусиите приключиха част от студентите се отправиха към Южното крило на Ректората с надеждата най-после да вечерят. Този план обаче претърпя неочакван обрат, след като Ранобудните случайно се натъкнаха на импровизирано „матине“, съсредоточено около персоните на двама изтъкнати професори. Последните грубо нарушаваха не само режима на Окупацията и правилника на Алма Матер, но и всякакви етични норми, които представителите на академичната общност в частност и всеки един член на обществото въобще би следвало да спазват. С цигара в уста и пластмасова чаша, пълна с водка, в ръка те се позоваха на научния си авторитет като основание за поведението си. „Добре дошли!“ – отрониха преподавателите. „Добре заварили, но май, че ние сме заварили!“ – отвърнаха Ранобудните, които въобще не си бяха лягали. Този отговор разбуди и разбуни духовете и съзнанията в залата до такава степен, че по-координираният професор чевръсто се опита да прогони със сила наглите окупатори, които си позволяваха да поставят под въпрос абсолютната му власт на Ръководител катедра като основание за превръщането на академичната територия в среднощен локал. Крахът на инициативата за физическо въздействие и неуспешният опит на втория преподавател да се ориентира в обстановката и да разпознае новодошлите доведоха до по-дипломатичен подход, въплътен в покана за присъединяване към заформилия се терен. След изясняване на позициите в спора се стигна до решение за напускане на залата, чието привеждане в действие доведе до сложна хореография с кулминация в три акробатични падания, изпълнени от двама професори и един чин. С рефрен на уста „мишките да се махат“ преподавателите се затътриха с валсова стъпка и известна доза пируети към кабинетите си, като всеки от тях се шмугна в собственото си обиталище, вероятно в израз на обвиненията, че окупацията води до разделяне на академичната общност. Своеобразната контраокупация на катедрените кабинети загуби координация, след като една част от академичните авторитети напусна работното си място около час преди започването на първите лекции. От своя страна, по-радикалното крило остана заключено за неопределено време, като беше забелязaно около 9 часа сутринта да се завръща в личната си цитадела с кофичка кисело мляко в ръка. 

Това, че представяме събитията от тази нелепа нощ с ирония ни най-малко не означава, че сериозността на ситуацията трябва да се подценява и има няколко основни факта, които трябва да бъдат коментирани пред обществото. На първо място не считаме за етично и коректно да бъдем въвлечени в подобна жалка ситуация именно от преподаватели, които многократно публично са заявявали, че окупацията им пречи да провеждат учебния процес в сградата на Ректората и възпрепятства научната им дейност. В израз на тази позиция те са положили своите подписи в организираната срещу Ранобудните подписка, подкрепена и с порядъчен брой медийни изяви против Окупацията. Многократно сме били несъстоятелно обвинявани в частни разговори и в публичното пространство, че се възползваме от академичната автономия, за да провеждаме политическа пропаганда. Но нашите обществени прокурори се възползваха от същата тази неприкосновеност на университетската територия, за да се доведат до състояние, в което отдавна биха били отведени в изтрезвителя от органите на реда, ако не бяха дебелите стени на Алма Матер. 

Заявяваме, че участниците в среднощното „матине“ не са лицето на Университета. Ние се гордеем, че сме част от академичната общност не заради тях, а заради онези преподаватели, от които научаваме как да работим успешно, но и как да живеем достойно. Искаме ясно да разграничим едните от другите, защото нямаме за цел да уронваме престижа на нашата Алма Матер. 

От своя страна, преподаватели, които подриват нашата морална позиция и се кичат с отличия на университета, получени в същата тази Аула, която днес е сърцето на националната съвест, след тази постъпка не могат да продължат да си затварят очите – пък макар и под тежестта на алкохолното опиянение – за факта, че ние се борим за морал не просто сред политическия елит, но и в обществото като цяло и в нашата собствена академична общност. През изминалите месеци единият от героите в тази нощна сага публично обвиняваше студентите, че са се събудили късно, но далeч по-важният въпрос е как въобще се е стигнало до този протест/процес под тежестта на такива авторитети?