Пред парламента вчера се състоя протест само от един човек. Това е сто шейсет и еди кой си ден от онова, което медиите наричат „масовия протест на ранобудните срещу Орешарски“, и който възвеличаваха като морална революция. Е…ати революцията, щом спря от първия снежец!
Но ниският живак е само оправдание. Реалната причина за края на протеста, е новата ситуация след визитата на министър Драгомир Стойнев в САЩ и вестта, че родината ще овладява мощта на мирния атом в Козлодуй с помощта на „братска” Америка. Тя е братска и даже родна, ако не за всички ни, то със сигурност – за протестърите, за техните финансови ментори и идейни водачи.
Правителството показа, че за разлика от предишното, може да води диалог и с Вашингтон, и с Москва, и с Пекин, и с Брюксел, което е добрата новина. Но как да си обясним, че истеричната окупация с вериги на Ректората започна в деня, в който бе даден старт на „Южен поток”, и завърши в деня, в който министърът си стисна ръката с „Уестингхаус”. Няма ги еколозите да викат срещу АЕЦ, няма ги десните да громят задкулието.
Живели сме в пошъл спектакъл, а протестът бе организиран, за да обслужи чужд икономически интерес. Местните лобисти на този интерес са десните партии от Реформаторския блок. За това те ще понесат, ако не друга, то поне морална отговорност. Не ми пука какво става с лидерите на протеста, дано се задавят с комисионните си. Но интересно е, как днес се чувства онази част от протестиращите, която излизаше на улиците по убеждение. Как е след студения душ? Къде сте сега? Кой ви използва? Кой ви употреби? Кой? Кой? Кой?
Теофан Германов