„Навремето, като имах поръчки за няколко чевермета, си наемах хора, които въртяха на ръка шишовете. Неписано правило беше - шийникът е за въртача“, спомня си Пелтеков. Хайдушкото печено, което се приготвя в яма в земята, пълна с жар, не е негова страст. „За комитското печено вече одраното и почистено животно се увива в кожата, като вълната е навън, завързва се и се поставя в изкопан трап, на дъното на който има жар. После около печеното се поставят дърва и се оставя едно денонощие. Не съм правил такова печено, притеснявам се, че ако се спука кожата, месото ще иде на вятъра.“
Спомня си обаче как около хижата на Перелик са сервирали чеверме. Готовото месо сложили направо върху току-що отсечени клони, разделили го на порции, а хората вземали с ръце по един кокал и с него, хапвайки, се разхождали по ливадите.
„Правя чеверме като за кумове, пък ако ще и баш душманите да го ядат“, казва известният майстор чевермеджия Манол Пелтеков (63 г.) от родопското село Солища. Негово печено са опитвали както бившият Първи - Тодор Живков, така и Бойко Борисов, и президентът Георги Първанов. Тънкостите в занаята е наследил от баща си Стефан. Едва десетгодишен е извъртял първото чеверме заедно с него на хижата на връх Перелик, която семейството стопанисвало.
До ден днешен е извъртял хиляди шишове. Заради умението му да наглежда печивото, да поддържа огъня както трябва и зорко да наблюдава специалитета при Манол валят поръчки от цялата страна и от чужбина. „Често мераклии за чеверме идват и ме вземат с кола до уреченото място. Освен това пред дома си направих барбекю, на което с електромоторче мога да въртя по шест чевермета наведнъж“, казва родопският майстор. Въпреки кризата поръчките не секват. „Е, не е като по времето на соца. Тогава всяка седмица имаше шумни компании, които се събираха около огъня и започваха веселбата още преди да е готово печеното. И до днес чевермето си остава една от атракциите за туристите в Родопите, често гайдар и певица огласят планината при приготвянето му“, твърди майсторът.
Символ на Родопите
Училище за чевермеджии няма, но приготвянето на печено на шиш се сравнява с изкуство. Всяка тънкост в занаята е издържала изпита на времето. „От1960 г. съм почнал. Тогава на хижата на Перелик туристите бяха много, а животните - евтини. През1963 г. посрещнахме и Тодор Живков, доведе го арх. Петър Петров“, спомня си Пелтеков. Както за всички видни гости, така и за бившия Първи Манол и баща му завъртели чеверме. Охраната внимателно наблюдавала готвачите през цялото време, за изпичането на животното са необходими от четири до шест часа. После Живков се разходил по перелишкия дял и слязъл в Широка лъка. „Много му хареса - и природата, и селото. Затова реши да направи там национално музикално училище“, разказа Пелтеков. Три години по-късно родопчани отново посрещнали първия секретар на БКП с чеверме на събора на Рожен.
Оттогава се помни диалогът между Живков и колоритния чевермеджия Мазан Метьо. „Как си?“, попитал Тато родопчанина. „И аз съм като вас, другарю Живков - от мухабет на мухабет и от чеверме на чеверме.“ За остроумието му Бай Тошо му подарил скъп ръчен часовник с гравиран надпис.
Докато влезе в казармата, работното място на Манол било пред огнището на хижата. Уволнил се и останал на служба като старшина в поделението на Перелик. Чеверметата обаче си останали негова страст. След като се пенсионирал като военен, започнал работа по основната си специалност - чевермеджия, в известно заведение в Пампорово. Заради славата му на един от най-добрите в занаята бившият премиер Бойко Борисов го поканил преди три години в Банкя да му върти чеверме. „Имаше много гости, синът ми наду гайдата, а аз транжирах печеното пред тях“, спомня си майсторът. Негово чеверме си е хапвал и президентът Първанов, само че верни хора му го занесли готово в София.
Цените падат
На събора и гайдарското надсвирване в съседното село Гела това лято килограм агнешко и шилешко чеверме се търгуваше за 25 лв. „Продавахме на порции по200 грама. Преди години хората купуваха по цели чейреци (четвърт агне - б.р.), хем на поляната хапваха, а и традицията повеляваше и на старите от къщата да занесат. Сега много малко хора го правят“, коментира чевермеджията. В заведение в Арбанаси той е продавал печено и за 50 лв. килото. Иначе, ако клиентът достави животното и необходимия половин кубик дърва за печенето, бай Манол му взема 40-50 лв., за да го приготви. Ако дървата не са осигурени от клиента, цената скача на 80 лв. За да затвори кръга, Пелтеков отглежда в Солища десетина овце за чевермета. По думите му доходът от хобито никога не е надхвърлял заплатата, която е получавал.
Неувяхващата слава
Няма друго място у нас, където да са изпечени повече чевермета от Родопите. От незапомнени времена местните въртят на шиш агнета, шилета и овце, прасета, телета, ярета, зайци и какво ли още не.
„Чевермето трае много повече от която и да е друга манджа. Навремето го слагали в дървени сандъци и прибирали месото в килера на хладно. Така си имали храна за цяла седмица“, разказа Пелтеков. Според него това е едно от най-чистите ястия - освен сол и малко масълце, с което се маже месото при печене, за да се получи онази хрупкава коричка, не се слага нищо друго.
С годините бай Манол оставил хамалския труд за въртенето на шиша на ръка. Сам си направил машинка с електромотор, а основната му задача е с часове да наблюдава огъня и печеното месо. „Винаги пека на два огъня, единият е за предната част на животното, вторият - за задната. В средата между двете огнища поставям камък, за да не изгаря месото в най-тънката му част“, издава тайната майсторът. Той не крие занаята си. Напротив, готов е да направи курсове за чевермеджии.
