Иманяри търсят съкровища при един от най-красивите мостове в Родопите край с. Дрангово. Те буквално са сринали една трета от свода му.
“Мостовете са стара работа. Никой не знае кога са строени. Старите разправяха, че били от римско време. Правили ги заедно с пътищата към Беломорието”, казва 80-годишният Ахмед Сапунджиев. В селото, което се намира на няколко километра от границата, има два моста, за които се твърди, че са отпреди 2000 години.
Единият е в центъра и свързва двата бряга на река Дранговска. Висок е5 метра. Местните го използвали до края на 90-те години.
“Минавахме не само с магарета по него. И с мотори, и с автомобили го пресичахме, но здрав излезе и не мръдна толкова години”, твърди бай Ахмед. Той е категоричен, че днес такива здрави съоръжения не могат да се направят.
Другият мост е разположен над горното течение на река Пещерска. Някога е бил единствената връзка на околните махали със света.
“Бетонът и асфалтът не вършат работа. Мостовете са правени само от камък и вар, но въпреки това са изкарали векове. Досега никой не ги е ремонтирал”, казва бай Аптула Кадиров. Според него тайната е в начина на построяване.
“Правели са варта на място, гасели са я, докато редели камъните. Ей затова са толкова здрави”, обяснява той. Зидовете са с обработени речни камъни, приблизително еднакви като размер, вътрешната част се пълнела с чакъл.
Местната легенда разказва, че за да се запазят толкова дълго време мостовете, е даван курбан. “Старите разправяха, че не е бил обикновен курбан. Човек е даден в жертва. Така е било някога”, твърди бай Мехмед Тахиров.
Историите за имане в мостовете обаче не са местни. Според предание в района имало заровени 8 товара със злато. Скрил ги в османско време чорбаджия от Гюмюрджина. На дъното на езерото Синия вир лежал камък с надпис на арабски, който посочвал мястото.
Част от хората в Дрангово обаче са убедени, че съкровище може да се търси навсякъде, но не и в мостовете. Защото рискът да бъде отнесено от придошлата река е много голям. Въпреки тази логика в района често шетат иманяри.
“Идват с разни стари карти, разпитват, а нощем копаят тук и там. Разправят, че извадили алтъни от левия крак на моста извън селото. Чух шум една нощ, като се връщах от вечерната молитва в джамия, ама не обърнах внимание, помислих, че е от водата. На сутринта на моста зееше голяма дупка”, твърди бай Мехмед.
Много хора идват да гледат мостовете. Едни с фотоапарати, други с металотърсачи, твърдят местните. В селото още се коментира случай от миналата година, когато край Дрангово беше заловен иманяр, разбил тракийски храм от III-II век преди Христа. Мъжът успял да изрови от древното светилище, което се намира на самата гранична бразда с Гърция, 61 бронзови статуетки, сред които 17 тракийски конници и 8 монети с изображения на Зевс и Аполон.
В селото още си спомнят за двама мъже, представили се за военни от Сливен, които обходили нашир и длъж района с металотърсач. “Офицерите търсеха римска църква”, твърди Кяшиф Исуфов. Край селото пришълците открили останки от стари зидове, после си събрали машинариите и си заминали.
