Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род - Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете след 50-годично очакване. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във храма. Източноправославната църква приема Света Анна и Йоаким за Свети и праведни богоотци.
Според народните поверия Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания. Младите жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно, а майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
Днес празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия.
Теодора Кирякова