В развития свят наричат това състояние празнична депресия. У нас го обобщаваме като “Абе, нещо не съм
на кеф!“

Усещаш го някъде между втората и третата чаша. Онова познато чувство на безпокойство, което имаш навика да отдаваш на напрежението в работата, на ненужни срещи или просто на факта, че си загубил разписката от химическото. Само дето днес не си на работа. Нито си пил редовните пет-шест кафета с колеги и приятели. Нито пък имаш за изпълнение поръчки от прозаично, битово естество. Всъщност преди да налееш третото питие, си казваш, че си във ваканция. В най-празничното време, заключено между Коледа и Новата година. Ако сега не ти е хубаво, кога?
Надуваш My way и на фона на Синатра си мислиш за всички приказни неща, които няма начин да не се случат през 2014-а. Празник е - по всички канали се вихрят Снежанки и еленчета. Празник е - имаш си елха, подаръци и готови решения за идната година. Имаш всичко, освен добро настроение.   
Нещо си се разлигавил? А може би просто, като милиони хора по света, страдаш от празнична депресия.

Празнична - какво?!

Колкото и абсурдно да звучи, една от най-коварните депресии в днешно време се оказва празничната. По принцип тя нахлува в живота ти, когато би трябвало да си в свръхкондиция, и носи лошо настроение, липса на мотивация, загуба на перспектива, обща изнервеност. Точно когато си се заканил да изстискаш максимално потенциала си за купонясване, емоционалната черна дупка те засмуква без предупреждение. И докато много съвременни психиатри се надпреварваха да дадат възможно по-сложно и научно име на този срив, от Университета в Мериленд дойде най-точното и някак народно наименование - holiday blues. Или - празнична тъга. Една обща меланхолия, която прави на пух и прах стереотипната представа за веселите празници.
При повечето хора празничната тъга се появява в средата на декември покрай подготовката за Коледа и Нова година, преминава в следпразнична депресия първите седмици на януари и скоро отмира от само себе си. Има случаи обаче, в които тя е началото на продължителен емоционален безпорядък.
Точна статистика за страдащите от празнична депресия няма. Първо, защото подобна меланхолия невинаги се повтаря - никой не може да предвиди дали и догодина ще те избие на плач още при вида на анимационния и самотен Чичо Скрудж в навечерието на също толкова анимационната му Коледа. Второ, повечето хора въобще не посещават психиатри, а тези, които все пак го правят в страните с установени традиции в терапията, отказват да приемат диагнозата holiday blues. Кой би поискал да му лепнат толкова смехотворна на пръв поглед болест? Което не значи, че въпросната депресия не съществува. Според изследването на Университета в Мериленд няма човек, който поне веднъж да не е минал през нея. Така единственият начин да контролираш поне отчасти проявлението “ е да си наясно с причините, които я пораждат.

Стресът

Блузата на мама. Портфейл за братовчеда. Задраскваш внимателно изготвения списък за подаръци. В крайна сметка се оказва, че си забравил партито в офиса, онова посещение на добра воля в дома на приятеля/приятелката, както и събирането у най-близката ти колежка. Така вместо да седиш удобно до камината (парното), се втурваш по магазините отново в последния момент.

Поглеждайки витрините през очите на вторачените минувачи...

Една от основните причини за появата на празнична депресия е именно стресът от сложното планиране на Коледата и Новата година. От неспособността да мислиш за няколко неща наведнъж, от хаоса (който си пробвал да подредиш) и в крайна сметка: от чувството за безпомощност, което те обхваща. Какво да купиш, как да не пропуснеш специалните ти хора, на колко партита можеш да се телепортираш в една и съща нощ... Да не говорим за пазаруване на продукти и готвене: няма година, в която да не си забравил нещо от жизненоважно естество. И май вече няма година, в която да не подхождаш с предварително притеснение към консуматорската епопея.

Умората

Ако не си от хората, които функционират като часовник след няколко чаши вино всяка вечер и то в продължение на много вечери, алкохолната офанзива около празниците със сигурност ти идва малко в повече. Ако нямаш метаболизма на Крали Марко, поредицата сядане-ставане-сядане на маса с присъщото празнично преяждане те кара да се чувстваш, меко казано, некомфортно. Ако шумът ти писва след няколко часа, прекарани в интимна близост до мощна тонколона, най-вероятно на следващия ден си с главоболие.
Прибави към това усмивките, безкрайните разговори, запознанствата с хора, чиито имена изскачат от главата ти в момента на произнасянето им, такситата между различните ангажименти и натрупаното безсъние... Изводът е ясен: празниците се оказват един от най-тежките периоди в годината. Иронията в случая е, че си ги чакал уж  да си починеш.   

Крахът на персоналното
пространство

Няма друго време в годината, в което личното ти пространство да е толкова притиснато. Ограбването на личната територия започва още на улицата. Тук са онези толкова специфични празнични тълпи, които нехаят за комфорта ти, избутват те отвсякъде с лакти и покупки и крещят директно в твоите уши. Нахъсените потоци хора всъщност не искат умишлено да те притеснят: агресията им спрямо теб е сляпа и напълно анонимна. Може дори да си сигурен, че не са те забелязали. От което обаче не се чувстваш по-добре.   
Ограбването на личното пространство става още по-драстично при срещите с роднините. Защото тук то е насочено съвсем тенденциозно именно към теб. В дългите празнични беседи до дъно се изследват теми като работата ти, новата прическа, дрехите, взаимоотношенията с противоположния (или, не дай си Боже, собствения) пол... До момента, в който даваш мило и драго, просто да си поседиш някъде сам и на загасена лампа. Не че има нещо лошо в това да уважиш роднините по празниците. Близките обаче, колкото и любими да са те, водят до синдрома на баклавата. В малки, дозирани количества са прекрасни. Във всички други случаи идват байгън.

Празникът като нереализиран рекламен клип

Защо не ми е хубаво? Въпросът става все по-натрапчив при всяко следващо напомняне колко прекрасно би трябвало да се чувстваш. Стереотипите на празника, които медийно ни заливат, са ясни - щастлив, весел и засмян, ти посрещаш Коледа и Новата година в страхотно разположение на духа и тялото. Елхата свети със силен, макар и леко неестествен блясък; около теб са насядали любимите и винаги красиви хора (които никога нямат пърхот); подаръците идват с камиони на Pepsi и Coca-Cola, а ти (облечен в белоснежни дрехи, защото ползваш най-новия прах за пране) се усмихваш (демонстрирайки перфектни зъби, продукт на най-добрата паста) и гледаш мило и глуповато.
Перфектният сценарий обаче много рядко се оказва реалистичен. Дори защото е толкова напудрено перфектен. Така че не си задавай въпроси като: “Защо, по дяволите, не изпитвам всичко това? Защо не ми е толкова гот, колкото на семействата по празничните реклами?“ Непреодолимата  разлика между това, което е, и това, което би могло да бъде, е основната хватка в рекламата. Добре планирана манипулация да консумираш все повече, но никога достатъчно. Сладникавото телевизионно щастие по дефиниция не е възможно - ако беше възможно, това щеше да е краят на цялата рекламна индустрия.

Страхът от провал

Той се развихря с пълна сила около празниците и подклажда с допълнителни притеснения вече набралата скорост коледна тъга. Страхът да направиш нещата не както трябва обаче има и друго измерение в празничната надпревара: това на ужаса да не се справиш с традициите.
Не е необходимо да се забиваме дълбоко в теориите на Юнг за човека като архетипно същество, за да си дадем сметка колко сериозна, дори митологична сила притежава традицията. И как винаги, дори без да съзнаваме това, се мъчим максимално да се придържаме към празничните ритуали - дори когато отдавна сме забравили какво точно значат те. Дори да действаме само на подсъзнателно, суеверно ниво: все едно, ако не изпълним определени ритуали, нещо ужасно ще ни сполети през идващата година. При това не иде реч само за възрастни хора. По същия начин, по който баба ви брои колко яденета има на масата на Бъдни вечер и изпада в стрес, ако сметката не “ излезе, съседското дете се притеснява, повтаряйки типичните рими “Сурва, сурва година...“ Въпреки цялата еманципация на постмодерния човек страхът да не издъниш традицията си остава.   

Пробудената
носталгия

В изследванията си на тема празнични депресии нюйоркският психиатър Марк Сичъл се спира основно върху синдрома на детската представа - очакването нещата да са поне толкова наивно-романтични, колкото са били преди години. Именно несъответствието между това, което е било, и това, което е в момента, създава чувството за нещо безвъзвратно загубено, а в някои по-тежки случаи: за апокалипсис.  
Ключът според Сичъл е да не гледаме на празниците като повторение на епизод от детството. Защото ти си променен. А и хората около теб не са останали същите. “Някога“ по дефиниция е винаги по-хубаво от “сега“: дори защото дистанцията изглажда грапавините и придава сладникаво-меланхоличен облик на спомените. Детското изживяване на празника обаче няма да се повтори. Което не значи, че не можеш да се насладиш на пълноценна, “възрастна“ Коледа.

Липсата на чудо
Тиха нощ, свята нощ...

Винаги празниците са били онзи отрязък от време, който се е свързвал най-много с чудеса. С идеята, че нормалната логика на всекидневието изчезва, за да направи място на съдбовни сили. Неслучайно именно по време на декемврийските фиести много хора имат нереалистично завишени очаквания към света. Идеята, че нещо магично трябва да се случи, на пръв поглед противоречи на здравия разум, но има своето обяснение. Очакванията за чудо според Сичъл са проява на т. нар. пожелателно мислене, което прераства в нещо като шантаж пред съдбата: “Моля ти се, нека се случи...“ Изискването за някаква магия е особено засилено при хора с проблемен личен живот. Декемврийските празници са периодът, в който разведени или самотни хора решават, че някой ще “спусне“  половинката им - ще се сблъскат с нея, да речем, пред коледната елха на площада, на някой базар или на входа на изискан ресторант. Липсата на подобно “чудо“, на намесата на сили свише, в повечето случаи засилва празничната депресия. Еуфорията се превръща в чувство на огорчение и разочарование.  
Начин за справяне със ситуацията? Всъщност той е обидно прост. “Всеки знае вътре в себе си какво точно да направи, за да е щастлив - написа приживе стожерът на школата за позитивно мислене Норман Винсент Пийл, - но мъдростта е другаде: наистина да правиш нещата, които те превръщат в щастлив човек.“ Съвсем кратко и прозаично: не ти е необходимо чудо. Може би само доза смелост.

Равносметката

Тя е сочена като един от основните виновници за празничната декемврийска депресия. Някак отвътре и съвсем логично в края на всяка година идва желанието за равносметка. Тогава настроението зависи от това каква е равносметката. В повечето случаи тя е доста тъжна - и то не толкова заради реални провали, колкото заради вечното несъответствие между това, което искаш, и това, което се е получило. Особено остри проявления на holiday blues се отчитат в случаите, когато през изминалата година е имало развод, смърт или някакъв фундаментален срив в професионално отношение.
А сега добрата новина: според психолозите има перфектен начин да не пълниш главата си с отчайващи равносметки. Той е да правиш нови планове. Неслучайно в англосаксонския свят съществува традицията на new year resolutions, или решения за идната година. Единствено ясно дефинираните, макар и невинаги реалистични, цели може отчасти да те накарат да забравиш провалите.

Останките
от фиестата

Безспорна истина е, че много по-бързо и с по-голямо желание украсяваш елхата, отколкото после я разваляш. Едното занимание приемаш като забавление, а другото - като задължение. Така понякога елха и коледна декорация продължават да “красят“ дома ти следпразнично.  
Според изследвания на Американската психиатрична асоциация останките от отминал празник действат като силен депресант при повечето хора. От една страна, те демонстрират контраста между holiday-настроението и рутинното ежедневие, към което си се върнал. От друга страна, доказват на подсъзнателно ниво собствената ти невъзможност да се справяш с обстоятелствата навреме - ако реагираше, когато и както трябва, щеше ли още да се спъваш в купчината гирлянди до телевизора?! Именно останките от празника са сред основните огнища на следпразничната депресия - усещането за вакуум и липса на мотивация да правиш каквото и да е, което е отдавна познато в специализираните среди. Препоръката в случая е пределно ясна.

Празничната меланхолия
у нас

Ако кажеш на някой средностатистически български гражданин с меланхоличен поглед, че страда от празнична депресия, той най-вероятно ще те изгледа доста странно. Ако му споменеш за треската в Щатите и повечето европейски страни на тази тема, може дори да се подразни от “подобни глезотии“. Истината обаче е, че и у нас, както навсякъде по света, съществува празнична депресия. Само дето у нас въпросът не се изчерпва с изброените по-горе универсални причини, нито с традиционния ни черен списък на самоубийства по празниците. Има и друго.
Достатъчно е да се разходиш по някоя от централните софийски улици около Коледа, вглеждайки се вместо във витрините в лицата на минувачите. И в начина, по който тези лица са обърнати към въпросните витрини. При това иде реч за центъра на столицата. Няколко километра по-встрани подобни погледи се насочват към сутиени за по 8 лева...
Освен всичко останало празничната меланхолия у нас е тясно свързана с невъзможността за празник. С най-обидно прозаичната финансова невъзможност. С една особена, тиха ярост. Както се казва - и този път им го забихме на американците! И без поетични имена като holiday blues депресията ни е по-дълбока и някак по-автентична.  
Но въпреки това и доколкото можеш: забавлявай се! Все пак - празници са.