При засилени мерки за сигурност Окръжният съд даде ход на делото на Мюсюлманското вероизповедание в България срещу държавата за реституция на Историческият музей в Кърджали. Мюсюлманското вероизповедание претендира за собственост върху сградата, която според неговия адвокат Красимир Руев е строена за медресе/мюсюлманско религиозно училище/. Искът е заведен срещу Министерството на регионалното развитие. Държавата се представляваше от областна администрация и нейният юрисконсулт Васил Радев. Съдия по делото е Веселина Кашикова.
Ден преди началото на делото в Окръжен съд е постъпило исково становище на Мюсюлманското вероизповедание, допълващо исковата молба. Според адвокат Руев то предлага нови доказателства за собствеността на Мюсюлманското вероизповедание върху Историческия музей. Оказа се също,че не е готова и експертизата,възложена от съда на вещото лице инж.Димитър Димитров. Той просто имал много работа във фирмата си.
Адвокат Руев оспори актовете за държавна собственост 122 от 1950 г., 7770 от 1994 г. и 2201 от 2012 г. Той посочи,че с нотариален акт №10 от 1922 г. е закупена нива край тогавашният Кърджали със площ от 11400 кв.метра, на която е построено медресе на три етажа с площ 1200 кв.м. Самата нива обаче била по голяма-18 200 кв.м. В чертите й днес влизала и спортната площадка. Собствеността била отразена в данъчна книга от 1922 г. Собственик била мюсюлманската вероизповедна община в Кърджали. От 1923 до 1928 г. се извършил грубия строеж на сградата. Тя започнала да функционира през 1930 г. Медресето било изградено с пари от продажбата на кожите на жертвени,дарения на турци-тютюневи търговци и с доброволен труд. От 1931 г. на първия етаж имало мюсюлманско училище , твърди Руев. Другите два етажа били отдадени под наем на тютюневите търговци. През 1941 г. сградата е предоставена на 10 дивизионна област, която пренесла тук своето седалище. Военните обитавали сградата до 1944 г. През 1948 г. сградата е ремонтирана от общината.През 1950 г. е одържавена.
Адвокат Руев поиска реституция на сградата, като се аргументира със Съглашение по мюфтийския въпрос,подписано между Царство България и Османската империя през 1909 г.в Цариград. Според него при одържавяване на имоти на мюсюлманското вероизповедание, то трябва да бъде овъзмездявано. Това не било направено. Руев обяви трите нотариални акта за държавна собственост като неправомерно издадени и оспори тяхната законност. Той каза,че актът от 1994 г. е неистински,защото в него се посочва,че медресето е строено през 1982 г.
Според юристконсулта на областна администрация Васил Радев актовете за държавна собственост са абсолютно редовни. Според първият от тях –този от 1950 г. Историческият музей е строен основно с държавни средства и по закона за трудовата повинност. Затова още през 1928 г. той е държавна собственост.
Според областна администрация Мюсюлманското вероизповедание не е правоприемник на мюсюлманската изповедна общност в Кърджали. Освен това налице била и давност.
Съдия Кашикова отложи делото за 25 февруари поради неизяснената фактическа и правна страна по делото. Тя поиска от адвокат Радев строително разрешение за изграждането на медресето, което да удостоверява вложените от мюсюлманската вероизповедна общност средства. От държавата бе поискана цялата документация по актуването на музея през 1994 г.като държавна собственост.
Тя уважи желанието на ищеца и ответника да бъдат разпитани техни свидетели. За Мюсюлманското вероизповедание ще свидетелстват Сабри Мехмед и Шабан Шефкед, а за държавата –Павел Петков,Елена Герджикова или Даниела Хаджиева.
Георги Кулов
