Подобно на времето отпреди една година, когато на власт все още беше ГЕРБ, правителството предвижда да емитира държавни ценни книжа за 900 млн. лева. С по-голямата част от тези пари ще се плати авансово на зърнопроизводителите. Става въпрос за преките плащания за единица площ, които се покриват от ЕС, но това ще стане на по-късен етап.
Точно преди година ГЕРБ плати 800 млн. лева на зърнопроизводителите по същото перо, като тогава финансовият министър Симеон Дянков не се съгласи с решението и подаде оставка. Плащането стана след протест на зърнопроизводителите, а Дянков заяви, че те могат да изчакат до края на февруари – началото на март, когато Европа преведе парите.
Според календара на Министерството на финансите (МФ) през януари ще има четири търга на държавни ценни книжа (ДЦК). На два от тях ще се пласират ДЦК с номинална стойност от по 400 млн. лв. На другите два търга ще се предложат книжа за по 50 млн. лв. Наред с големия обем впечатление прави и избраната от МФ тактика да емитира краткосрочни книжа, чийто падеж ще настъпи в рамките на 2014 година. Двата големи търга през януари са за шест и деветмесечни книжа, коментира в. „Сега”.
Само преди година извънредното емитиране на 800 млн. лв. дълг заради зърнопроизводителите бе подложено на унищожителни критики от опозицията в лицето на БСП и ДПС. Тогава договорката със зърнопроизводителите за предсрочно превеждане на парите бе обявено за предизборна сделка, а емитирането на непланиран дълг - като пагубно за публичните финанси и за ликвидността на икономиката. Извънредният дълг от 800 млн. лв. при ГЕРБ бе и една от причините за актуализация на бюджет 2013, защото въпреки изплащането на сумата в рамките на годината заемът направи невъзможно спазването на лимита за държавния дълг.
Тези критики не попречиха на кабинета на Орешарски да обещае да изплати предсрочно преките плащания на зърнопроизводителите от 1,1 млрд. лв. до края на януари вместо максимално позволения срок - края на май.
През януари бюджетът трябва да поеме и близо 300 млн. лв. отложени плащания по проекти, финансирани от европейските фондове, както и нововъзникнали по тях разходи. Плащанията бяха отложени заради дефицит в бюджета на ЕС и замразяване на възстановяването на средствата за всички държави членки. През януари и февруари хазната трябва да разплати и други 573 млн. лева по настъпващи падежи по стари заеми.
Според председателя на Бюджетната комисия на Народното събрание Йордан Цонев емитирането на повече вътрешен дълг в началото на годината не е проблем. "Има достатъчно ликвидност на вътрешния пазар, традиционно предстоят по-сериозни плащания по падежи, трябва да се преведат и парите на зърнопроизводителите", коментира Цонев.
"Повтаря се схемата от миналата година, но поне законът бе променен и емитирането на краткосрочни книжа, които се плащат през годината, вече не влияе на размера на поетия дълг", каза и Владислав Горанов от ГЕРБ.
Съгласно Закона за бюджета за тази година новопоетият дълг тази година не може да надхвърля 4,4 млрд. лева, като 3,9 млрд. лева от тях могат да се пласират на външните пазари. Според обявената от МФ емисионна политика за тази година новопоетият външен дълг ще бъде в по-малък размер - около 3 млрд. лева.