И Македония ни изп­ревари с тютюна. Лани е увеличила произ­водството със 7 хил. тона и е достигнала 27 - 28 хил. тона. /За сведение ние имаме 24 - 25 хил. тона/.

Понеже на пазара има недостиг на ис­тински ориенталски тютюни, Турция е вдигнала бързо добива си с цели 35 хил. тона и е достигнала общо годишно 80 хил. тона.

Ние произвеждаме вече само скромните 24 - 25 хил. тона, но стопаните ни имат сериозен проблем с изкупуването. А през 80-те години на мина­лия век сме достигали до 160 хил. тона тю­тюн! По време на "ска­пания социализъм" сме произвеждали два пъ­ти повече от сегашна Турция, която, без да е в Европейския съюз, е на 17 място в света по развитие!

А къде сме ние? За­давам си въпроса след прочетеното под сурдинка за тютюна във вчерашната преса, пропита изцяло от спектакъла на Волен Сидеров.

А можеше да става дума не за тютюн, а за домати! Пак също­то! Или за крастави­ци! Или за стомана! За грозде! За оръжие! За риба, например! За хайвер! Или за свинско месо! За мляко! За яй­ца! Или за най-елементарното - киселото и прясното мляко, дето всяко селце можеше да си го произвежда! Но днес в селата няма даже лястовици по жиците и врабчета по дворовете. Само вой на чакали ще чуете нощем да обсаждат къща по къща, махала след махала в търсе­нето на последното родопско магаре, де­то да удушат и като за пир по време на чу­ма да го разкормят.

С нищо ли не може­те да ни смаете, бра­тя журналисти, само

с това, че операта на Сидеров смърди! И то отдавна! И че с ваша помощ се носи отро­вата й над малката ни родина.

Разбира се, че вина­та не е наша. Повече от 20 години Експер­ти на прехода ни про­миват мозъка, но с нашето мълчаливо несъгласие. Ние им давахме думата, от­начало като алтер­натива, и те до умо­помрачаване повта­ряха едно и също - демонтаж, антико­мунизъм и демокра­ция. Нямаше алтер­натива на алтерна­тивата! Сутрин, обяд, вечер, пък и но­щем. Водата на тоа­летното казанче не можеше да пуснеш, ако не кажеш, че си демократ. Че не си чугунена глава. По радиа, телевизии и вестници. На срещи с избиратели. В соци­алните мрежи. Два­десет и четири часа в денонощието. Трис­та шейсет и пет дни в годината. Промяна­та се режисираше в едни и същи мозъчни центрове - без ал­тернатива! Милиар­ди часове медийно време за рушене на системата, на ико­номиката, на психи­ката. Методично, бавно, с наслада. Трябваше да се разг­раничим от комунизма като морален ав­торитет и да произ­ведем много повече от него за блага за населението, да съз­дадем нови условия за живот - европейс­ки. Каквото и да зна­чеше това! Слушахме дитирамбите, кога­то разсипвахме зе­меделието - в реални граници. За да не ни обвинят в комунизъм. За да не ни обвинят в ариергарден дър­жавен капитализъм, за да не ни посочат като ненадраснали себе си балкански тревопаси. Мълчах­ме, когато ни браку­ваха и купуваха заво­ди по пет за грош. Когато ни модерни­зираха образование­то. Здравеопазване­то. Пощата. Елект­роснабдяването. Же­лезниците. Когато ни оправяха пенсион­ната система. Кога­то ни учеха как да по­чиваме на море през зимата.

Сега, когато и на най-непредубедения българин му стана яс­но, че Експертите на прехода в България са едни съвсем обикнове­ни мамини синчета с бащи от ЦК или По­литбюро и че са спе­чели стипендия "Люд­мила Живкова", за да учат в Кеймбридж, за да ни казват пак те кое е демокрация, ан­тикомунизъм и неолиберализъм - мнозина ахнаха. Но късно, бра­тя. Мандалото пак хлопна. Пак Експерти­те, пак от класата, пак се окопаха за един чудесен непреходен живот - а нас, от фабриките и заводи­те и пак от тютюне­вите ниви ни зачукаха отново на дъното на историята. И то как - ние вече не вдигаме глави и не виждаме старите хоризонти, камо ли новите! Ние с променените чипове започваме да се само- изяждаме. Да се делим на турци и българи. Идеално за тях. На българи и помаци - още по-добре за тях! На леви и десни. На ЦСКА и Левски! Чудес­но! На корумпирани и некорумпирани.

И започваме да се самоизяждаме.

И за да не дръпнем спирачката на главоломното падане, дик­тувано системно и подло отвън, ние про­дължаваме да се само- обиждаме и да се вглеждаме в идиоти­те край нас и да си търсим обяснение у тях заради сегашна­та ни свинщина.

Виновен ни бил Сидеров!

Но ние не знаем ли, че Сидеров не е причи­на, а следствие?

Братя българи, вдиг­нете глава и вижте кой ни излъга за тю­тюна. За гроздето. За доматите. За сто­маната. За самолети­те! За отбраната! За самочувствието ни. Кой ни вкара в тъмни­те подземия на спеку­лата, на наркотици­те, в катакомбите на плътта за продажба, кой ни доведе кренвир­шите с тоалетна хар­тия в лъскави опаков­ки. Кой ни обърна от народ в електорат? И то със стихващи фун­кции.

Ако това го усети­те, не всичко е загубе­но!

Знаете къде е внезапната спирачка на влака за никъде?

Иван Бунков