Георги Караславов- безспорно най- известният българин от Дебър, е роден на 12 януари преди 110 години. За мнозина литератори той е сред най- добрите майстори на словото. Те нареждат романите му „Татул” и „Снаха” до „Гераците” на Елин Пелин, а някои наричат тези произведения „трите върха в българската литература при пресъздаването на селската действителност преди 1944-та“. 

В живота и творчеството на Георги Караславов има и не толкова безспорни факти. Често обвиняван заради конюнктурни залитания, той е белязан и от етикета болшевишки писател, представител на лявата интелигенция  и безскрупулен администратор. В същото време обективни изследователи заявяват – „Татул“ и „Снаха“ трябва да останат в съкровищницата на българската литература.

Тежкият характер на Караславов, очевидно генетично наследен, е провокирал  създаването на не една и две легенди за отношението му към родното място и местните хора. В същото време съществуват доказателства за приноса му към Първомай и общината. Публикуваме факсимиле от писмо, с което се осигуряват средства за изграждането на битов комбинат в Дебър. Негова заслуга са и изграждането на сградите на двете читалища в Първомай и кв. Дебър, използвайки влиянието си като член на ЦК на БКП или като народен представител.  

След 1983 година къщата на Караславов приютява музейна сбирка, която до днес е поддържана от племенницата му Людмила Караславова и пресъздава уюта и атмосферата в дома на твореца. 1982 година е открит и паметник на Георги Караславов.

Теодора Кирякова