Наскоро преведен от иврит текст може да хвърли светлина върху съдбата на съкровищата от храма на цар Соломон – религиозни артефакти, златни музикални инструменти, скъпоценности от Едемската градина, включително и легендарния Ковчег на завета.
Текстът не съдържа указания къде се намира кивотът – според превода съкровището се съхранява в недостъпно място и „няма да се покаже до деня на пришествието на Месията, сина на Давид“.
Храмът на цар Соломон, известен като Първия храм, бил разграбен и опожарен през 4 век пр.н.е от вавилонския цар Навуходоносор II. Кивотът с каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, стомната с манната и Аароновият жезъл бил поставен в Соломоновия храм, според легендата.
„Наскоро преведеният текст Massekhet Kelim - „Трактат на корабите“ твърди, че съкровищата били скрити от много левити и пророци. Някои от тези съкровища са били скрити на различни места на територията на Земята на Израел и Вавилон, докато други са били предадени в ръцете на ангелите Шамсиел, Михаил и Сариел“, казва Джеймс Давила, професор от университета на Сейнт Андрюс.
Трактатът е доста подобен на текстовете от Медния свитък, открит в пещера недалеч от Кумран на западния бряг на Мъртво море. В този свитък, датиран отпреди 1900 години, се споменава за скрити съкровища. В "Трактат на корбите" се описват необикновени съкровища. Споменава се за „седемдесет и седем златни таблици от стените на Едемската градина, явени на Соломон, и блестят те като сиянието на Слънцето и Луната“. Говори се също за „четиридесет и шест скъпоценни камъка, същото количество перли, дванадесет хиляди таланта злато и скъпоценни одежди“.
Трактатът е включен в книга, издадена в Амстердам през 1648 г. със заглавието „EmekHalachah“. През 1876 г. учен на име Адолф Йелинек също публикувал копие на текста, почти идентично с версията от 1648 г. Давила е първият, който изцяло превежда текста на английски.
Дали трактатът е инструкция за търсене или "развлекателна белетристика", както смята преводачът му Джеймс Давила? Изглежда, авторът на първоначалния текст дори не се опитвал да посочи фактическото местоположение на скритите Соломонови съкровища, а е написал художествено произведение, основано на различни легендарни сюжети. Все пак приликата с Медния свитък е впечатляваща, а той е открит през 1947 год.
Според Библията, Соломон е третият цар на Израел. Син на цар Давид, той е бил известен със своята мъдрост, с харема си и с великолепието на царството при управлението му. По време на царуването си той натрупал огромно богатство от добив и търговия. Археолози и иманяри продължват да търсят безуспешно съкровищата на цар Соломон.
