Разводите в София стават все по-цивилизовано и без скандали, съобщи пред „Монитор” председателят на Трето гражданско отделение в Софийския районен съд - т.нар. Брачна колегия, Стилияна Григорова. Думите й се потвърждават и от статистиката, която сочи, че са се увеличили делата за развод по взаимно съгласие и дори много от тези по исков ред, т.е. когато единият съпруг подаде молба срещу другия, също приключват със споразумения.
Делата за разводи по взаимно съгласие се насрочват веднага и официализирането на раздялата става много бързо и евтино. Разводите в столицата варират около 2200 на година. По взаимно съгласие съпрузите могат да се разделят и за месец, а с искова молба – за 3 до 6 месеца.
Късането на брачните окови по взаимно съгласие е не само по-бързо, но и по-евтино. Съпрузите подписват споразумение, в което съобщават какво са се разбрали, и съдът просто го одобрява в едно заседание, в някои случаи в две. Държавната такса за всеки от тях е 50 лв.
Адвокатският хонорар при делата по исков ред започва от 300 лв. и стига до няколко хиляди в зависимост от сложността и продължителността на процеса. В повечето случаи тарифата на адвоката се движи около 1000 лв.

Изневярата и алкохолизмът остават най-честите поводи за разрушаване на семействата, коментират адвокати по бракоразводни дела. Сред другите причини са безпаричието, еднообразното съжителство и домашното насилие. Според психолози пък динамичното ежедневие и борбата за оцеляване често пъти разрушават отношенията между съпрузи и това води до криза в брака завършваща с развод. В съдилищата не се води статистика кой пол по-често подава молба за разтрогване на брака, но практиката на адвокатите е категорична, че инициативата обикновено идва от жените.

Битката е не при раздялата между съпрузите, а при спора за родителските права, коментират съдиите. През изминалата година тези дела са се увеличили, макар и с малко. Не са единици случаите, когато мъже получават родителски права – има критерии, по които съдът преценява във всеки конкретен случай, имущественото състояние не е от толкова голямо значение, колкото родителският капацитет.

„Обикновено по-малките деца имат по-голяма нужда от майките, защото са по-често с тях и са по-привързани, но се е случвало, особено при момчета, които вече са по-големи - над 7 г., да остават при бащата, все пак мъжкият модел има значение”, обясни съдия Григорова. Дори има случаи, когато родителските права се дават на бащата след споразумение между него и майката.

От началото на тази година само 6 състава в Брачната колегия ще решават семейните проблеми на софиянци. Това са бракоразводните дела, за издръжка, за промяна на име, за насилие над деца, за домашно насилие, за настаняване в институции. Хората трябва да са наясно, че делата за издръжка и за домашно насилие са бързи производства, бракоразводните – не. Преместването на съдии от Брачната колегия в другите граждански отделения е съобразено с броя и вида на делата през последните 2 години. Годишно в Брачната колегия се разглеждат 6000 дела, което е по-малко от броя на трудовите дела и имуществените спорове в другите граждански отделения на Софийския районен съд.

Преди да реши за родителските права, съдът преценява дали да изслуша детето, ако то е навършило 10 г., но не във всички случаи е в интерес на малчуганите да разговарят със съдия, обясняват магистрати. Деца се изслушват, когато се твърди, че детето е близко и с двамата родители, когато социалните доклади дават данни, че и двамата са с еднакво добър родителски капацитет. Изслушването става в съдебна зала или в специална детска стая в съда. „Децата на 10 г. обикновено приемат детската стая повече като обида – тя е обзаведена с играчки за по-малки деца, а днешните 10-годишни деца вече са надраснали това. Тя се ползва от някои колеги при изслушването на по-малки деца.

При всички случаи това става в отсъствието на родителите и в присъствието на социален работник с подходящо образование – педагог или психолог. Той съдейства на съда при разговора. После родителите се запознават с казаното от детето”, обясни съдия Григорова. Целта на изслушването е, доколкото може, да се установи има ли някакви индикации за отчуждение. Това се установява и със съдебнопсихологическа експертиза.

Предварително социалните работници провеждат среща с детето и ако има такива данни, социалният работник го заявява – ако е травмирано или реагира по-емоционално. Според съда тогава е по-подходящо направо да приключи следствието и да няма изслушване, за да не му се причиняват допълнително негативни емоции. Социалните работници запознават предварително детето какво представлява съдебната зала, какво всъщност ще се говори. Въпроси от типа на „При кого искаш да живееш – при мама или при тати?”, се избягват”, разказа съдия Григорова. Макар и конфликтни, делата за родителските права не са много продължителни - при тях доказателствата са евентуално свидетели, социални доклади и психологическа експертиза на детето