На 23 януари 1967 г. в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско, е роден Наим Сюлейманов. Той се състезава за България и Турция, като печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.Висок е само 147 см. и се състезава в две категории - до 60 и 64 кг. И затова си спечелва името „Джобния Херкулес”. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст, като през 1983 г. за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други социалистически страни. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.
По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 г. Шаламанов успява да емигрира в Турция. Едва 14 години по-късно звездата се завръща в България и посещава родния си край. Вече пред български медии Наим споделя:"Смениха ми името и това беше основната причина да избягам. Трябваше да го направя, защото един човек не може да живее до 19 години като Наим, а след това да стане Наум! Такова нещо не помни човешката история!" (Бележка БЛИЦ: Историята помни помохамеданчването не само на Родопите.)
Всичко е предварително скроено и подготвено. 19-годишният щангист е запознат двайсетина дни по-рано с тайния план. Двама мъже го изчакват след поредната тренировка в София и му разкриват всичко.
Ето какво се случва в австралийския град Мелбърн: Една вечер е организиран банкет, на който присъстват всички щангисти. Малко преди полунощ Наим отива при треньорите и им казва, че не се чувства добре и иска да се прибере в стаята си. Той се качва горе и си събира багажа. После излиза навън, където го чака автомобил. Вътре са трима български турци-емигранти. Те откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Три дни след изчезването си Наим е качен на самолет от Мелбърн за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал. Чудото на щангите е посрещнат като национален герой, а Йозал го осиновява.
Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и получава парична компенсация от 1 250 000 долара.
Срещу името му са регистрирани 46 световни рекорда. Когато е 14-годишен, дебютира на световно първенство за 18-годишни юноши в Сао Пауло и въпреки това печели. На 15 години чупи първия рекорд на планетата. На европейското през 1984 г. става вторият човек в света (първият също е българин - Стефан Топуров), който вдига три пъти личното си тегло. Преди да навърши 22 г. Джобния Херкулес е счупил 32 от тях. Печели златни медали за Турция на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 г.
„Нека ви обясня за Наим. Той излизаше на подиума и от първия си опит ставаше шампион. С втория поставяше нов световен рекорд. Питате ме за третия? От трети никой нямаше нужда“ – си спомня за своя бивш възпитаник Иван Абаджиев.
Семейството на Сюлейманоглу напуска България през 1988 г., две години след бягството му от Мелбърн. Майка му, баща му, двамата му братя и снаха му буквално са прокудени от България.
На Олимпиадата в Сидни през 2000 г. Наим прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера.
През 2010 г. излязоха публикации, според които Джобният Херкулес пропилял цялото си състояние: над 20 342 жълтици, 17 лукс жилища (13 апартамента в елитния истанбулски квартал “Атакьой”, мезонет край Босфора, лукс жилище в столицата и две шикозни вили, разположени в строго охранявана местност), парцел в курорта Анталия и 8 лимузини. Сега Наим живеел единствено със средствата, отпускани му от турската Федерация по вдигане на тежести. Останал му е и имотът в Анталия.
Животът на Наим тръгва да се срива, след като започва да взима “допингът на богатите” – кокаин. През 2009 г. турските медии гръмнаха, че всенародният любимец е приет в болница в изключително тежко състояние. Най-популярната версия гласи, че често употребявал наркотици, които буквално съсипали черния му дроб.
Според публикации в турската преса малко преди инцидента шампионът взимал хапчета срещу пролетна умора, които лекарят му изписал. Наим обаче не обърнал внимание на упътването на субстанцията, където било описано, че е противопоказна комбинацията с алкохол.
Сюлейманоглу употребил не само концентрат, но и голямо количество кокаин. Часове по-късно иконата на световните щанги вече пътувал към спешното отделение, натоварен в линейка, с кислородна маска върху лицето, почти в несвяст. Изгарял от 40-градусова треска. Лекарите в частната клиника „Д-р Сади Конюк“ изпаднали в паника да не го „изпуснат“, докато установят първоизточника на инфекцията
През март 2010 г. Сюлейманоглу за пореден път е приет за интензивно лечение в частната болница „Мемориал” в Истанбул, писа турският вестник „Заман”. Според запознати диагнозата на Наим, която упорито се крие, е чернодробна цироза. Разрушеният му черен дроб е следствие от дълги години неувяхваща любов към чашката и от нощи, от които той няма спомен. Наркотиците били на път да го довършват.
