"Няма по-хубава бира за пиене от тази, изстудена в рудника. Хладилникът и фризерът я правят остра и резлива за гърлото, а когато се изстуди под земята, е много приятна”, казва Китан Шамов от рудоземското село Борие.

Години наред жителите му използват затворения през 70-те години рудник за безплатно охлаждане на бира, мляко, безалкохолни напитки, дини и друго. Изходът на мината е в самото село покрай основния път.

“Преди години майка ми и баща ми държаха магазин и бистро и всичко за пиене се складираше там, в магазина имаше само по една каса”, казва зам.-кметът на Рудозем Недко Кулевски, който преди това е бил два мандата управник на родното си село.

В подстъпа към рудника има вода, която изтича от дълбините на земята с ниска температура. Въздушните течения допълнително я охлаждат и през най-горещите летни дни тя не променя градусите си. “Феноменалното е, че през зимата е по-топла. Никой не може да даде обяснение, но това е факт. Някога са си топлили краката във водата", казва Шефкет Мусов.

“Дупката”, както я наричат местните, пасвала идеално и за съхранение на млякото. През лятото рано сутрин хората го носят в туби и ведра в гърлото на рудника. Изкупвачът на млякото и на обяд да дойде, то не се разваля. Съботният и неделният надой може да дочака първия работен ден безпроблемно.

“Нито веднъж не е ставало недоразумение, всеки знае какво е оставил, набелязва си го и го намира на мястото, където го е оставил. Тук хората са честни и няма да посегнат на чуждото”, обяснява 35-годишният Кулевски. Дори сега, когато времето е хладно, има непокътнати каси и празни шишета на входа на рудника.

“Няма вече толкова много продукти за охлаждане, беднотия е, но пък като спестиш някой лев от ток, пак си е нещо”, отбелязва Шефкет Мусов.

През годините селото е спестило хиляди левове от огромния “хладилник”. Заради постоянната температура навътре из галериите местен човек е отглеждал дори гъби. От “Горубсо”, стопанин на затвореното съоръжение, не му искали наем. Той обаче се отказал заради липса на пазар.

Преди години, когато в селото масово се отглеждал тютюн, хората си държали и кованите рамки с низите в гърлото на рудника. От влагата листата на тютюна омеквали и не се ронели при обработката му.

“В рудника до Борие има още много олово и цинк, но е затворен с аргумента, че остава за държавен запас. Някога може да се реши да се отвори отново", казват местните.

Студената вода от подземията се използва и за напояване. Близо до рудника бил направен канал, който отвеждал водата на километър и половина. По гравитачен път всеки, който има нива покрай него, отбива част от дебита му за поливане на нивите.

Землището на селото е в силно пресечен район и всеки външен се удивлява на множеството изобретения за преодоляването му. Част от нивите на югозападната страна се обслужват от въжена линия. Посредством стоманени въжета, дълги повече от километър, се преодолява дере. По въжената линия возят тор за нивите, а след това и готовата продукция от картофи и фасул. Подобни съоръжения има и в източната част, защото трябва да се преодолява коритото на голямата река Арда. Над реката се вият и частни въжени мостчета.

Най-силно впечатление правят множеството собственоръчно направени бъгита, триколки и всевъзможни моторизирани хибриди с чудноват вид. Техен майстор е “инженер” Севдалин Костадинов.

Всъщност човекът има завършен само 8-и клас, но е ненадминат майстор. В селото всеки го търси, а професионалните шофьори му свалят шапка за познанията му за автомобилите. Преди години той учуди дори инженерите с дипломи. Севдалин измисли всъдеход, който да лази по 60-70-градусови наклони, за да тегли трупи в гората. Използвал е двигател от “Москвич 412” и диференциал от същото возило. За редуктор, който да превръща енергията в сила за теглене, сложил такъв от хаспел за бетонов възел. Скоростната кутия е от ЗИЛ с оригинален изход за лебедка. Секторната кутия е от “Баркас”, за капак на мотора e използвал готова ламарина от ЖУК.

Перката за охлаждане е от “Жигули”, а арматурното табло го дал чичо му, който катастрофирал със “Ситроен”. Резервоара за горивото пък е “Трабант”. Използвал гуми от виетнамка. Външния корпус го направил сам от железни винкели.

“Врати нямаше - като мерки за сигурност. Ако стане беля в гората по време на работа, да мога да скачам”, обяснява Костадинов.

Първият му всъдеход обаче стана исторически. Веднъж майсторът и петима негови братовчеди
решили да събират паднали вагонетки из деретата за скрап. Полицията ги спипала с 19 вагонетки, които надминавали 2 тона.

Всъдеходът бе закаран пред полицията в Мадан и докато течеше съдебната процедура, поне 5 години стоя в центъра на миньорския град. Заради неясния произход на чарковете при “ареста” на машината полицаите не смеели да го подкарат по урвите.

Те заставили собственика му да го закара лично в двора на РПУ-то, въпреки че знаели, че Севдалин тогава нямал дори шофьорска книжка.

Групата е осъдена, но всъдеходът по закон трябвало да се играе на търг. “Пратих мой човек и срещу 1000 лева си го откупих. Знаех колко пари съм вложил и след това го продадох и взех повече от държавата”, казва Костадинов.

Хамди Купелов, който е бил в същата група, имал саморъчно направена триколка. Тъй като имал и друго прегрешение, отнесъл най-голяма присъда - 4 години условно. “Разследващите ми прибраха триколката, нито имаше търг, нито някой ми плати нещо за нея”, казва Хамди.

“Тук всеки притежава някаква машина, за да преодоляваме наклоните, въпреки че си имаме проблем с катаджиите. Няма как да ги регистрираме. При нас едни дърва да си докараш, без машина не може.

Дървата над пътя са за полицаите, горските и началниците. Под пътя, където трябва да се теглят по стръмното, ги дават на простолюдието и тогава какво да правим”, обяснява той.

Архитект на всички хибридни МПС-та е именно Севдалин. “От чертежи не разбирам. Всичко ми е в главата. Правя ги за малко пари. Купува се само нов двигател, всичко останало е от “Вторични суровини”.

В Борие и съседните села успешно работят машини за вадене на картофи, косачки, култиватори и др.

“Имах мерак да уча за инженер, сега стана късно. Ако не бяха онези вагонетки навремето, можеше да имам диплома”, казва 36-годишният мъж.

Всъщност онези вагонетки са били изгнили и пръснати из урвите над селския “хладилник” и стопаните им от “Горубсо” години наред не са ги търсили.

Сега недалече от селото отново се движат руднични вагонетки.

“Нагоре над входа на рудника хладилник има много сонди. Земята над селото е надупчена още от руснаците, когато са създавали “Горубсо”. На някои сонди има поставени железни предпазители, но на други - не, и хората просто не ходят из баирите”, казва кметът Юлиян Андреев.

В селото, където живеят към 250 души, почти няма безработица. Повечето мъже се трудят в мините, а жените - в близкия до селото козметичен завод “Рубелла”. Останалите са включени в европрограми.

За селските си изобретения и пригаждането на рудника за хладилник с усмивка отсичат: “Неволята учи"