Цвета Караянчева и колегите й от парламентарната група на ГЕРБ Десислава Танева и Даниела Дариткова внесоха промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Целта е да се гарантира равен достъп на физическите и юридическите лица до ловностопанските полета и да се ликвидират порочните действия, практикувани от някои техни ползватели. Поправките в закона са инициирани след многобройни срещи по избирателните райони с членове на ловните дружинки, както и от публично оповестено писмо на СЛРБ, уточняват от ГЕРБ. От Съюза на ловците и риболовците в България алармират, че сега действащият закон позволява на юридически лица да стопанисват дивеча в държавните ловни стопанства и дивечовъдни станции, за да инвестират в развитието на ловното стопанство у нас, но в част от отдадените райони безконтролно се залагат капани за едър дивеч, предимно дива свиня, и животните се вкарват в оградени площи в границите на арендните ловни участъци, където се извършва масовото им избиване. „Улавянето на дивеч по този престъпен начин и ограждането на големи горски масиви нанася непоправими щети на популацията и застрашава генофонда и естественото възпроизводство на животните. Настояваме държавата да се намеси по законодателен път, за да бъде пресечена тази вредна за българската природа практика”, пишат от УС на СЛРБ до Народното събрание. Ловците са започнали подписка с искане за промени в закона, която вече е подкрепена от нас 7 000 души. В законопроекта на Караянчева, Дариткова и Танева се предлага ограждането на ловни райони да е само временно за не повече от 3 месеца сумарно за календарната година при възникване на конкретна необходимост, а за оградените ловни райони да се заплаща ежегодна такса на декар. Лицата, стопанисващи дивеча, се задължават да изградят подходящи съоръжения (врати и/или стълби, проходи) за свободно преминаване през оградените територии на туристи, собственици на гори и земи в тях, контролни органи и др.
Законовите промени ще отстранят и някои противоречия на закона за лова с други нормативни актове, очакват в бранша. Като пример те посочат липсата на обществено обсъждане и граждански контрол при взимане на решения за разполагане на огради, несъвместимостта на ограждането (на заварени огради) с режимите за стопанисване на хабитатите по Натура 2000, вкл. липсата на екологична оценка, жалбите срещу ограничаване на достъп до собственост или публичен ресурс (пасища, чешми за водопой, гъби, билки за лична употреба, и др.) в заградени ловностопански участъци, дивечовъдни стопанства и бази за интензивно развъждане на дивеч, деградацията на природните местообитания (утъпкване, замърсяване, ерозиране на почвата, унищожаване на растителната покривка и подрастта в горите) в резултат на превишаване на популацията на диви животни.
