Той винаги успява да се завърне на бял кон. Вторият в класирането за него e просто първият губещ. Доказателство за това стана и поредният обрат в кариерата на Стоян Тонев - месец, след като бе пенсиониран като шеф на ВМА, генералът пое здравната система на столицата и стана зам.-кмет на най-големия ни град. Сега вместо една болница на раменете му ще лежат за управление девет. Новият пост стана повод за радост у приятелите му и за още по-голяма завист у враговете му. А те не са малко и не са случайни.И едните и другите често му казват "кожения генерал". Определението идва от специалността му - той е дерматолог. Съчетанието показва по чудесен начин двата пътя в живота, които е избрал да следва - лекарския и военния. Според самия него от хилядолетия пред човека има три класически пътя за развитие - армията, църквата и образованието. Той е избрал два от тях. Ген. Тонев обаче не е първият военен лекар в рода си. Такъв е бил и баща му. Заради това семейството му е пътувало постоянно в страната, а той се е родил в Кърджали, въпреки че корените на рода му са от Чирпанско. Генералът има слабост към историята и традициите. Проследил е хронологията на рода си до 1790 г. "Предците ми са били нормални хора - един от дядовците ми е бил търговец на вино. Имаме повечко офицери - 7 души. Но тогава човек или е отивал в църквата, или в армията", казва той. Въпреки че съпругата му Венета също е медик, децата му - Димитър и Венета, са икономисти. Това, от една страна, го кара да се радва, защото си спестяват много проблеми, с каквито е пълна тази професия особено у нас. От друга, го е яд, защото тази професия "не е само знание, а възпитание, чувства, светоусещане".По-голямата част от професионалния път на генерала е свързана с ВМА. Той започва работа работа като интернист във ВМА през 1979 г. Малцина помнят, че негово е новаторското виждане болницата да се отвори за всички пациенти. Защото дълго време тя е била само за военния контингент у нас. За първи път той го лансира като идея още в далечната 1992 г., но тогава министърът на отбраната Димитър Луджев не е узрял за подобна промяна. През 2002 г. по времето на царя генералът оглави клиниката и не забрави за идеята си - в болницата помощ получават всички - военни и цивилни. Щедростта на генерала стигаше дотам, че клиниката поемаше разходите за скъпи медицински консумативи за обикновените хора, ако те не могат да ги покрият. Обикновено от тази привилегия в повечето елитни болници се ползват само хората на властта. ВМА обаче правеше изключение и затова трупаше дълг, който бодеше очите на всеки нов финансов министър и се ползваше като повод да се поклати столът на генерала.
След близо 12 години начело на ВМА в края на миналата година сегашната власт обаче реши да го пенсионира. Въпреки че не остана начело на ВМА, генералът се пребори за негов наследник да сложат фаворита му - доц. Крум Кацаров. Добрите им отношения и приемствеността в управлението на болницата продължават и до днес. Докато се чудеше кое предложение за работа да приеме през този един месец, генералът редовно се чуваше с доц. Кацаров, за да обсъдят проблемите на ВМА.
Сега вече генералът се е заел да реформира софийското здравеопазване - плановете му включват здравна карта и подобряване на спешната помощ. Тези задачи обаче едва ли ще му дадат възможност да изпълни намеренията си, които имаше преди месец - да довърши няколко книги, които отлага от години. Те са за медицинските мотиви в античността, за великите българи Евлоги и Христо Георгиеви, за българската болница в Истанбул, за проказата, туберкулозата и сифилиса в "Илиада" и "Одисей".
