Тези, които се опитват да се избавят от целулита с помощта на нискокалорични диети или гладуване, правят голяма грешка. Резултатът от такива “мерки” е противоположен – по тялото се натрупват нови мазнини, които се наслагват под формата на т.нар. портокалова кора.

Обяснението е просто. Мускулната и съединителната тъкан не могат да растат без постъпването на достатъчно количество “строителен материал” – белтъчини. А именно тези тъкани способстват за равномерното разпределяне на  мазнините. При жените синтезът на белтъчините винаги отстъпва по своята интензивност на синтеза на мазнините. Именно през т.нар. “разтоварващи” дни или в периода на гладуване този разрив (между разпада на белтъчините и техния синтез) става по-голям.

От друга страна всяка диета е стрес за организма, поради което той също засилва разпада на белтъчините. На всеки стрес тялото отговаря със засилено изхвърляне в кръвта на глюкокортикоиди – хормоните, които буквално “изяждат” белтъчините. На всички е известен синдромът “да потушим с ядене мъката”, който на практика е неосъзнат опит на тялото чрез наднорменото хранене да предотврати атрофията на мускулите.

Казано накратко, при гладуване или стрес мастните наслоения започват да растат хаотично и да създават ефекта на “портокаловата кора”.

Разбира се, никой не може да ни забрани да харчим време и пари за антицелулитни кремове, колани и панталони. От това най-често няма вреда, а положителните емоции са нещо добро. Но не разчитайте по този начин целулитът да изчезне.

Всички тези процедури и козметични препарати не засягат главната причина за образуването на целулита - недостига на белтъчна еластична съединителна тъкан в подкожната мастна целулоза.

Тогава? Какво да направим?
На първо място -  “строителната суровина” – белтъчините не трябва да се изразходват като топливо. Мускулите и мозъкът ще поискат да получат това топливо. И ние можем да им го дадем или заедно с храната, или организмът ще си го вземе от мускулната ни тъкан, допринасяйки по този начин за безразборното нарастване на мазнините.

С други думи, постъпващите с храната в кръвта аминокиселини трябва да се насочват към производството на съединителни белтъчини. За тази цел могат да се спазват две елементарни антицелулитни “процедури” – да се нахраним добре и освен това - да спим добре. Ако изключим тези два основни разрушителни фактора - глада и стреса, ще успеем да придобием белтъчния материал, необходим за поддържането на еластичността на подкожната мастна целулоза.