Мария Кочева е бивш главен библиотекар в първомайското читалище и доайен на театралните и музикалните колективи. Солистка в почти всички оперетни спектакли и музикални групи, театрал и ръководител на детски куклен състав. На 85 години тя продължава да бъде едно от най- популярните лица на читалището.

Използвахме рождения ѝ ден – 17 февруари, за да се срещнем с нея, да я поздравим и да ѝ зададем въпросите от популярната от началото на миналия век анкета на проф. Иван Шишманов.

1.Достойнство, което най- много цените в хората, у мъжа, у жената?

Да са честни. Аз съм работила само в читалището. Там получих много, там придобих и самочувствие. Но имаше моменти в живота ми когато съм получавала и много удари под кръста. Затова искам хората да са честни, добри и достойни.

Аз имах много хубаво детство – срещнах много хубави хора – благородни. Сега май са на изчезване.

2.Вашата отличителна черта?

Много съм открита. Това понякога пречи, но не мога да го променя.

3.Вашата представа за щастието?

Много е трудно да се каже. Аз съм щастлив човек. Обградена съм с внимание – от близки, от децата на брат ми. Затова съм щастлива.

4. Вашата представа за нещастието?

Не знам. Каквото и когато дойде аз го приемам. Може би нещастие е да загубиш много близък човек.

5.Недостатък, който сте склонни лесно да простите?

Аз прощавам всичко. Моята майка беше много религиозен човек и така ме е учила – да прощавам всичко.

6.Недостатък, който ви внушава най- голямо отвращение?

Лицемерието, злобата, завистта

7. Вашата антипатия?

Простотията

8. Вашето любимо занимание?

Книгите. Четенето.

9.Вашите любими поети?

По-старите – на първо място Вазов, Яворов, Дебелянов и други.

10. Вашите любими прозаици?

Пак Вазов и още много чужди

11.Вашият любим герой?

Толкова са много че не мога да посоча нито един най-напред.

12. Играла сте в много оперети – имате ли любими героини?

Аршим Мал Алан и Лиляна

13.Вашето любимо цвете?

Лалетата, по-специално жълтите лалета и  хризантемите. Пролетните и есенните цветя.

14. Вашият любим цвят?

Тъмно синьо.

15. Вашето любимо име?

Никола. Нямаме нито един Никола или Николай в рода ни. Правих  родословно дърво, стигнах до седмо коляно и всики вървят Костадин, Георги, Костадин – Георги… и нито един Никола. Не знам защо толкова ми харесва това име. И моето име си харесвам много – името на Света  Богородица. Благодаря ѝ, че ме държи здрава и ми помага.

16. Любимо ястие?

Много са (усмихва се многозначително – един вид това не е добре). Всичко, което съдържа патладжан, мусака, сарми, особено с лозови листа.

17. Вашата любима мисъл?

Бедността иска добро прекарване. Това е мисъл на майка ми и всички мои приятели я знаят и често си я повтаряме

18. Вашият любим девиз?

Бъди такава каквато си до края.

19. Вашият любим филм?

„Снежният рай“ със Соня Хеня, красавица, танцьорка. Сега няма такива филми. Сега сме принудени да гледаме турски сериали. Дори и аз го правя.

20. Музиката, която те вдъхновява?

Лека класическа. Танцувална – танго. Съвременната музика не я възприемам. Чалга!

21. Голяма част от твоя живот е минал в читалището. Какво ти даде то?

Библиотеката ме направи широко скроен човек, сцената ми даде много свобода; от читалището получих много и хубави приятелства. Още помня 1 септември – 1958 година. В читалището дойде Марияна Николова – помня как беше облечена, якичката, полата, чантата (много модерна чанта с кръгли дръжки), помня и първите ѝ думи „Аз вече ще работя тук“. От този ден сме приятелки.

Богат живот имах в читалището. Макар, че Делчев ни държеше на репетиции до 2 през нощта, а на другия ден отивахме на работа, никой не се е оплаквал. 

Теодора Кирякова