Директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали Павел Петков внесе писмо в полицията с настояването на 25 февруари т.г. районът на уникалната сграда да бъде охраняван и да се гарантира сигурността на работещите и посетителите. Причина за писмото на Петков са намеренията на Сдружението на футболните привърженици в България да пристигнат в Кърджали в деня на делото по иска на Главното мюфтийство, което претендира за собствеността върху сградата и терена на музея. Идеята за протеста в Кърджали бе огласена от председателя на сдружението Елена Ваташка в различните медии, както и от други негови говорители. Делото е насрочено за 25 февруари в Окръжния съд.
Петков изрази опасения, че може да се повторят ексцесиите от Пловдив, когато се стигна до сблъсъци между феновете и полицията заради протеста в защита на Куршум джамия. Тогава бяха арестувани 120 души. "Притеснени сме всички, на улицата ме спират и непознати хора с тревога, че мирът в Кърджали е застрашен, чудя се как да ги успокоявам. Колегите ми също се тревожат какво ще стане, ако съдът предостави сградата", заяви той. Директорът на музея припомни, че в документацията има акт за публична държавна собственост, издаден през 1994 г. Освен това сградата е със статут на архитектурно-исторически паметник с национално значение от 2005 г.
Делото е по иска на мюсюлманското вероизповедание у нас срещу МРРБ, което настоява сградата на Регионалния исторически музей в града и земята, върху която е построена тя, да бъдат върнати на Главното мюфтийство. След първото заседание на 18 декември м.г. адвокатът на мюфтийството Красимир Руев подчерта, че уникалната сграда е построена в периода 1923-1930 г. с дарения от мюсюлманите – курбански кожи, камък, пясък, пари от богати търговци и доброволен труд. По-късно, през 1948 г. с решение на светската общинска власт и със съгласието на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община сградата е отдадена под наем за 15 г. Съдията Веселина Кашикова настоя да се докаже, че държавата незаконно е завзела имота и че той е съществувал в претендираните размери от 18 400 кв. метра. Имотът е одържавен през април 1950 г., с което мюсюлманите били съгласни и сега, но не признават държавата за действителен собственик. Актът за държавна собственост не създава право на собственост, заяви Красимир Руев.
Масивната триетажна сграда е трябвало да служи за медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е била действащ ислямски храм. Според твърденията на реститутите до 1949 г. е била използвана както като училище и общежитие за питомците, така и за настаняване под наем на войскови части от 10-а дивизионна област, и на тютюневи търговци. В двора на медресето е имало и лозе, което тогава отдавали под наем. За изграждането на медресето местната мюсюлманска вероизповедна община е закупила нива с договор от 23.09.1922 г. Според нотариалния акт на мировия съдия парцелът е от 11 дюлюма и 2 лехи, равни на 11 200 кв.метра.
Мюсюлманите обаче претендират за по-голяма площ - 18 400 кв.метра, тъй като действителният, според тях, размер се доказвал в по-късни документи. В списъка на вакъфските имоти, притежание на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, медресето е посочено със застроена площ 1 200 кв.метра, а незастроената – 17 200 кв.метра. Същите параметри са отбелязани и в данъчна книга за 1935-1940 г., но държавата била завзела имота през 1950 г. По този казус искането е срещу МРРБ.
Главното мюфтийство е внесло държавна такса от над 30 000 лева, изчислена върху данъчната оценка на сградата и терена й в размер на 3 017 740 лева. Около 90 дела е завело то в българските съдилища с подобни претенции за връщане на собствеността.