На 53 години Мюмюн Али няма друга перспектива, освен да отглежда тютюн. Той е един от големите производители в село Шопци, община Кирково. Засадил е 6 декара, успял е да събере малко над тон и половина и сега се надява да получи около 8 хиляди лева. Сумата може да изглежда голяма, но разходите му са над 3 хиляди лева. Осигуровките са около 1700 лева и като се разплатят всички сметки, двамата със съпругата му ще трябва да живеят с по 180 лева на човек месечно.
Мюмюн гледа тютюн от 35 години. Не че нещо особено го свързва с тази земеделска култура, но на нивичките му нищо друго не може да гарантира оцеляването на семейството. Наоколо друга работа няма и затова е пратил двамата си синове на гурбет в Белгия. Единият работи в строителството, а по-малкият е сервитьор в кафене. За два дни изкарва колкото баща му за цял месец. Мюмюн знае това, но само тъжно въздиша: „Стар съм, няма кой да ме вземе на работа там.“
„За нас тютюнът е хляб“, казва кметът на Шопци Ахмед Мюмюн. Той също е работил в чужбина, но се върнал. Сега кметува, но и произвежда тютюн. Той е един от организаторите на протестите в Кърджалийско заради ниските изкупни цени. За разлика от Югозападна България в Източните Родопи те бяха по-скоро символични и се сведоха до един голям митинг край Кирково. „Фирмите при нас започнаха изкупната кампания по-рано. Цените са с близо два лева по-ниски в сравнение с миналата година, но хората бяха принудени да предават продукцията си. Топлата зима води до мухлясване на листата и ако не се предаде тютюнът, качеството му рязко ще падне и никой няма да го изкупи. Хората са недоволни, но все пак взеха по някой лев и затова социалното напрежение при нас беше по-слабо. Всички обаче са наясно, че ако няма промени, ни очаква глад казва Ахмед Мюмюн.
Така е в целия район на Кърджали. След въвеждането на 10-процентния данък върху парите от произведената продукция и близо четирикратното увеличение на осигурителните вноски хората масово се отказаха да се регистрират като земеделски производители. Обикновено сега регистрация прави само един от семейството, а много изобщо и не подават документи. Реално регистрираните земеделски производители за миналата година са 4951. Близо 15 000 са били през 2009 г., от които 12 076 тютюнджии. В момента никой не води статистика кой е тютюнопроизводител, но по данни на експертите от общинските администрации в областта те са реално около 6000. Просто не се регистрират. Зад тази цифра стоят 6000 семейства, които нямат друг избор, освен да отглеждат тютюн или да напуснат страната.
„Само ДПС ни чу“, казва кметът на Шопци. В неговото село живее една от сестрите на лидера на партията Лютви Местан, която също се изхранва с отглеждане на тютюн. Това обаче не е причината народните представители от ДПС да участват активно в протестите и да подготвят вариант за промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, които да гарантират сигурност на производителите. Основната част от избирателите им са в тютюнопроизводителните райони и всяко напрежение там ще рефлектира върху изборните резултати. Примерът с Кърджали е показателен - областният лидер на ДПС Бахри Юмер предупреди, че близо 20 хиляди души, основно от селата, са напуснали региона след рестриктивната политика на ГЕРБ към земеделските производители. Резултатите на последните парламентарни избори не закъсняха - ДПС загуби два от общо петте мандата в избирателния район.
Връщаме държавата в бранша казва народният представител Мустафа Ахмед. Той е в работната група, която трябва да анализира състоянието в тютюнопроизводството и да предложи законодателни промени. Според него проблемът идва от либерализацията на пазара, въведена от ГЕРБ. Тютюн може да изкупува всеки, няма срокове за изкупната кампания, няма санкции за нелоялните търговци, отпадна регистрацията на производителите, а с нея и възможността да се следи реалното състояние на нещата. Като резултат изкупните цени скочиха до 7 лева за килограм и това беше посочено като успех за реформата.
Либерализацията на пазара доказа своята несъстоятелност, смята Мустафа Ахмед. Сега ДПС ще се опита да върне регулативните функции на държавата. В подготвените предложения за промени е предвидено възстановяване на държавните експерти като арбитър в споровете между производители и търговци. Ще бъдат въведени и срокове за изкупната кампания. Предвижда се връщане на лицензионния режим за търговските фирми, които изкупуват тютюна. Ще бъде създаден и регистър на тютюнопроизводителите и на търговците. Една от целите е сключените между тях договори да имат юридическа стойност и страните да могат да си търсят правата по тях. В момента търговецът сключва договор с производителя, но няма никакви последствия за него, ако не изкупи предвидените количества.
Връщането на регулативната роля на държавата в тютюневия бранш изисква и създаване на специална структура от типа на бившия фонд „Тютюн“. Тя най-вероятно ще бъде оформена като самостоятелен отдел към Министерството на земеделието с представителства в районите, където се отглежда тютюн. Към този отдел ще бъдат назначени и държавните тютюневи експерти, обясни депутатът.
Изоставените къщи в село Шопци. Без тютюна повечето от домовете в селото ще имат тяхната съдба. На малката снимка Ахмед Мюмюн |
Проблемът е социален казва кметът на село Шопци Ахмед Мюмюн. Според него държавата трябва да погледне на тютюнопроизводството не само като източник на приходи в бюджета, но и като защита на хиляди семейства. Осигуряването на прилични доходи от тютюна ще спре обезлюдяването на цели райони и ще спре очертаващата се тежка социална и демографска криза в тях. Съседните ни държави го правят, казва Ахмед Мюмюн и сочи за пример Гърция, където за един килограм тютюн производителите получават 8 евро. Средната изкупна цена е 4-4,50 евро за килограм, от бюджета на Гърция се доплащат 2 евро и още 2 евро субсидия от Европейския съюз под формата на помощ за преориентиране към производство на други селскостопански култури. България не защитава своите производители и няма инструменти, с които да притисне тютюневите търговци. „Затова те първо изкупиха продукцията при съседите, където има държавна регулация, а българският тютюн оставиха накрая“, обяснява кметът на Шопци.