Преди повече от година и половина разговаряхме с фармацевта Диана Цветилова, когато тя обърна внимание на доверието на клиентите към работещите в независимите аптеки фармацевти. Преди дни в Интернет пространството беше разпространено проучване, което потвърди тези нейни думи в европейски мащаб.
Т.К.: Изследване на (световната организация на фармацевтите) FIP показва необходимостта от „квартални“ аптеки. Запозната ли сте с него?
Д.Ц.: Да, подобни изследвания са правени в много страни от ЕС – Австрия, Германия… Сега са представени данни за Финландия. Там се говори за „спестени“ на икономиката над 565 млн. евро. Председателят на FIP идва преди време в София и каза, че тези проучвания имат подобни резултати навсякъде.
Т.К.: Имаш ли приблизителна представа колко се спестява в България благодарение на независимите аптеки?
Д.Ц.: Нямам представа. Но при всички случаи се спестява доста – от времето и от средствата на хората. Тук няма кой да го проучи. Никой не си е поставил за цел, но това е безспорен факт. Системата не е по- различна. Съюзът на българските фармацевти е отчел отдавна предимството на малката аптека и това е заложено в етичния модел., за който ние се борихме и за който разни структури лобираха. Успяхме донякъде. Но най- много ни тежи борбата за регулиране. Фармацията е регулирана професия в България, но бизнесът с лекарства не е. Това за което най- много държим е регулация на брой население и регулация в отстояние на аптеките една от друга. Безумие е да има аптеки врата до врата. В някои страни има решение, че на дадено място ще има аптека и е така 100-200 години. Може да се сменят собствениците, но точно там винаги има аптека. Има лостове и механизми, съсловните организации са силни и съдействат за спазването на тази регулация.
Т.К.: Как един аптекар „облекчава“ пациентите?
Д.Ц.: Една консултация може да понижи разходите, пести време на работещите. Една консултация с грамотен човек никога не е излишна. В изследването става дума дори за това, че спестяваме на пациентите досег с вируси, разпространявани в болничните заведения. Отчита се и това, че не е разкарвана кола на спешна помощ.
Т.К.: До колко съветите на аптекарите са коректни и не са в разрез със законодателството?
Д.Ц.: Не искам да говоря от името на всички, но истинският фармацевт не би си позволил да се намесва в работата на лекарите. Един от често даваните съвети е болният да се обърне към подходящ доктор. Можем да препоръчаме какво да направи, да го насочим, да му помогнем да направи избора си. В изследването става дума за лекарства, които се дават без рецепти.
Т.К.: Много или малко са аптеките в България?
Д.Ц.: Всяка страна има различен стандарт. В някои е на 3 000 души – аптека, в други на 5 000. А в Първомай с около 13 000 жители има 8 аптеки. Защото няма регулация, която да спре и да каже – стоп! Тук има достатъчно, няма основания за нова аптека. Вие сами си направете извода във Финландия – страна с население около 5,5 млн. има 594 аптеки, а в България са над 3500. Освен това аптеките са концентрирани в по- големите населени места, в малките – отсъстват съвсем.
Т.К.:Да но всички приемат конкуренцията като един добър начин за регулиране на пазара. Има ли от какво да се притесняваме? До какво води тази конкуренция?
Д.Ц.:До каквото намираме в момента – лица без ценз да работят в аптеките; Тази неконтролируема конкуренция води до невероятен дъмпинг, нелегален внос, никакъв контрол, реекспорт. От това губи пациентът. В тази обстановка е трудно да очакваме от пациентите ни да бъдат лоялни. Те ценят съветите ни, но отиват във веригата, взимат си лекарствата и после идват при нас за съвет и ни гледат в очите – какво ще им кажем. Не разбират, че по този начин губят и те, губим и ние.
Теодора Кирякова
