Представители на различни граждански организации и експерти от малцинствени групи дискутираха в София темата за майчиния език в мултикултурното училище. Поводът бе Международния ден на майчиния език. В същото време министърът на външните работи Кристиан Вигенин отправи забележки на срещата на външните министри по отношение на Украйна и по-конкретно какво ще стане с малцинствените езици там, съобщи БНР.
Всяка една държава трябва да има много строго говорене, когато се нарушават езикови права на съответните малцинства в други страни, заяви Калина Бозева от „Междуетническа инициатива за човешки права".
Според нея е странно държава, която прави настоятелни искания пред други държави за правата на своите езикови малцинства, да има почти близка до нулата уреденост на изучаването на майчиния език в собствената страна. Можем категорично да кажем, че в регионален план България има най-мизерното на законово ниво осигуряване на изучаването на майчин език, каза Бозева.
Тя посочи, че в някои райони на страната има 80 % малцинствено население, но въпреки това по темата не се мисли.
Орхан Тахир от „Гражданско общество в действие" каза, че според официалната статистика на МОН в България няма деца, които да учат като майчин ромския език, но според НСИ има такива. Той обясни, че има подготвени преподаватели по ромски език, но никой от тях не преподава. Според Тахир има връзка между липсата на преподаване на майчин ромски език в училище и ранното отпадане на ромски деца от образователната система.
Главният редактор на вестник „Ереван" Вартануш Топакбашан обясни, че в едно училище в Пловдив и в едно в София има деца от арменски произход, които изучават майчин език. Минимумът за сформиране на паралелка е 7 деца, информира тя.
Ние дори тези седем деца не сме в състояние да ги осигурим, точно поради политиката, която се упражнява от държавата в продължение на няколко години. Формално децата имат право да се обучават на майчин език, но практиката е съвсем различна. Държавата не полага никакви усилия, за да подпомогне изучаването на майчин език, каза Топакбашан.
Председателят на Дружество на учителите по турски език за Южна България Харун Бекир каза от своя страна, че законът дава възможност за правното обезпечение на обучението по майчин език, но не задължава училищата да го правят. В случай, че не се съберат достатъчно желаещи деца, това право остава нереализирано. Липсата на интерес, според него, не е основното. Харун Бекир каза, че от 1992 година не е издаван учебник за преподаване по турски език, а и нормативно обезпечаването с такива учебници не е регламентирано.
По неофициални данни през учебната 2013/2014 година около 9 000 ученици посещават часове по майчин турски език в различни региони на страната. За сравнение в средата на 90-те години учащите са били 100 000.
По темата Сабри Алагьоз - председател на Турския културен център „21-ви век" каза, че до 1960 година обучението по турски език е било нормално, но след това нещата коренно са се променили.
