Нагласите на електората за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива – за победител в изборите и за място в Европарламента.Това показват данните от проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 22 февруари. Въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас. Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите, отбелязват социолозите.В края на февруари ГЕРБ (с 16.9%) има лек превес над БСП (15.1%), но с наближаването на изборите надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място (6.9%). С ръста, който "България без цензура" отбелязва през последния месец (достигайки 5.5%), тя влиза в конкуренция с АБВ (6.1%) и Реформаторския блок (5.0%) за излъчване на евродепутати. Тъй като обаче и трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид, е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване.
Ако в края на февруари имаше избори, най-вероятно разпределението на мандатите би било - 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1. В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи – водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог.
Преобладаваща част от българското общество (54%) подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса.
Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.
От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%), или на част от членовете на парламента (28%).
Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).
Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.
Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции. Първата, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората, че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си.
След известна стабилизация, доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.
С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.
Личните рейтинги на Борисов (21.5%) и Станишев (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.
Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).
