Преди 136 г. Освобождението на България от турско робство подминава Кърджали. Градът става заложник на Берлинския договор и остава в пределите на Османската империя чак до 21 октомври 1912 г. По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето освобождение и тръгва да догонва по развитие останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и не само тогава. Доказателства за общия им път изведе директорът на местния Държавен архив Вълчо Златилов в рамките на международната конференция по повод 100 г. от Балканската война през 2012 г. в Кърджали. В памет на загиналите за освобождението на града е издигнат паметникът, пред който на всяка тържествена дата се събират местните хора. Той е дело на архитект Храбър Попов и скулптора Александър Занков. Открит е на 28 май 1939 г., а около него впоследствие е изграден централният градски парк. Мястото на паметника е избрано неслучайно – там са погребани костите на загиналите при боевете войници. Преди това там е имало малък параклис. Така, че Кърджали има своя 3 март два пъти в годината.
Сега по празниците мажоретки, гвардейци, музикално-танцови състави поднасят пъстри спектакли пред монумента на освободителите. През последните години кмет, свещеник и мюфтия установиха традицията след официалната церемония да се отправят в близкото капанче на даскала Байрам.
На този празник по примера на българските воини прилагам една стратегия, за да не бяга кметът – с мюфтията обграждаме кмета, с характерния си тон отбеляза отец Петър. „Защото обстоятелствата повече от всякога налагат институциите да си взаимодействат, за да докажат, че ненапразно хората, живели преди нас, са успели да запазят облика и атмосферата на нашия град. Днес навсякъде се чества Санстефанска България – една огромна територия, но напоследък все повече се говори, че това е една измислица. Това в географски и материален план може и да е така, но за съжаление, ние днес в духовен план отстъпваме територии“, каза той.
Свещеникът обаче изрази опасения, че още в навечерието на националния празник „се спекулира и се внася смут“. „България е малка страна, но има хора, които ни натикват да се свием и в духовен план. За пръв път от много години днес бях разколебан дали за пореден път да почерпя мюфтията с кафе. Усещам неразбиране от отделни хора, но и от църковни институции, атакуват ме с въпроса какво съм правел при турците. От друга страна, ако не бях поканил кмета и мюфтията днес, това би означавало, че съм се огънал и отстъпил. От какво да отстъпя – това е човешкият, това е етническият модел, това е заветът на хората, основали този град преди нас. Трябва да сме повече заедно, защото ясно витае стремежът да се вбие клин между нас. Аз не бих желал полиция и жандармерия да ми опазват етническия мир, искам нощем да вървя и да си свиркам, да поздравявам хората без страх, че някой ще ме освирка или наплюе“, обясни попът страховете си.
Той допълни, че Кърджали не е Комотини – от едната страна на улицата са гърците-християни, на другата – мюсюлманите. Бях с кмета на посещение в този гръцки град и си казах, че това, което не бива да става е да не се учим от по-глупавите от нас, подчерта той.
Районният мюфтия Бейхан Мехмед отбеляза, че и двамата духовници се молят всеки ден за успеха и европейското развитие както на Кърджали, така и на всички български градове. „Ние с отец Петър си имаме формула – когато двамата седнем да пием кафе, това не означава, че някой християнин ще приеме исляма, нито пък мюсюлманин – християнската религия. Религия се приема с убеждение и цели земното и отвъдното щастие на хората. Религиите се нуждаят от обективен прочит, те трябва да носят радост на обществата“, призова мюсюлманският духовник.
Кметът Хасан Азис се обърна чрез журналистите към всички жители на Кърджали, като посочи, че днешният празник е отправна точка към утрешния ден. „За мен има едно общо, което трябва да се съдържа в погледа към утре – трябва да гледаме заедно, мерилото трябва да е заедността, тя ни е движила напред като отделни хора, като нация. Няма причина, поради която ние днес да не можем да пием по кафе заедно. Ако има такава причина, тогава е настъпило разделението. Тогава моделът, завещан ни от историята и от предците ни, е нещото, което ние трябва да продължим и това е нашата отговорност. Ако едно събитие, било то политическо, или църковно или джамийско се окаже повод ние да не можем да сме заедно на кафе, би означавало, че направеното до днес е само една показност“, посочи кметът.
Според него този модел се възприема от кърджалийци, но пречи на хората извън Кърджали. Никой не направи организацията ние да се пазим от самите себе си, като че ли ние се пазихме този модел да не бъде разрушен отвън, посочи Азис, като визира протестите пред Окръжния съд от изминалата седмица. „Кърджали е нашият общ дом, към него бяха тръгнали организирани с автобуси и коли хора, но това е нашата къща. Ако на някого не му харесва това, той има проблем. Затова празникът е празник, когато сме заедно. Това е и нашият знак не само към Кърджали, а и към всички градове – кметът, енорийският свещеник и мюфтията са заедно“, заяви Хасан Азис.
Той посочи, че външната истерия е заради предстоящите избори и изрази убеждение, че кафето на „тройката“ разваля много схеми, стратегии и политически цели.
Празничното кафе на тримата водачи обаче бе принудено да включи и темата за съдебните искове на Мюсюлманското вероизповедание за собствеността върху 80 имота у нас. Кметът уточни, че не е имало подготовка за ударна акция от страна местните хора, или намерение да поставят магистратите да гледат делото за музея под натиск. „Но имам информация за подготвено мащабно присъствие на външни хора, целящи да притиснат съда и същевременно да внесат напрежение между кърджалийци. Ние трябва да оставим институциите да решат казуса и решението им не подлежи на неуважение, всичко останало не е нито държавност, нито самоуважение. Убеден съм, че няма човек в този град, който да не очаква съдебното решение за съдбата на архитектурния паметник, но то няма да има политическа, етническа или религиозна база и окраска, а ние нямаме правото да влияем“, категоричен бе Хасан Азис.
„Мюфтийството, което си иска имотите, е на българските мюсюлмани, то не е в Анкара, а Кърджали не се намира в Турция. Не ми се вярва тези имоти да тръгнат към Кувейт или в друга посока. За храма „Св.Георги Победоносец“, в който служа, нямам нотариален акт. В Одрин имаме две църкви, в Цариград имаме три, върнахме си болницата, в процес на връщане е метохът. Няма нужда да ни палят фитила и да ни тикат в опасен филм“, конкретизира отец Гарена.
Мюфтията уточни, че мюсюлманските водачи желаят джамиите, които са със статут на паметници, да бъдат действащи храмове, но и да са отворени за туристите така, както например Томбул джамия в Шумен. Около 80 са делата на Главното мюфтийство за вакъфите, особено важен е казусът за сградата и терена на историческия музей в Кърджали, но думата на съда ще бъде закон за всички, заяви Бейхан Мехмед. Той отказа да коментира предварително съдбата на огромната музейна експозиция при евентуално положително за вероизповеданието съдебно решение, защото това е в компетенциите на Главното, а не на районното мюфтийство.
