Медиите излизащи на турски език в съвременна България се възраждат. Една от предпоставките за това е спазването на рамковата конвенция за защита на националните малцинства, която задължава държавите да дадат свобода на „етническите” медии.

Ще припомним, че печатни издания на турски език в Българската държава се появяват още след освобождението от османско иго през 1878 г. Бумът е по време на управлението на Българският земеделски народен съюз на Александър Стамболийски в периода 1919-1923 г. Тогава почти всяка значителна партия прави свое издание на турски за да привлече на своя страна турското население. Центърът на тези издания е в София. С Деветнадесетомайският преврат от 1934 г. много от изданията са затворени, заради подозрения в кемалистка пропаганда. Политиката се повтаря и по време на Втората световна война в периода 1940-1944 г.

Идвайки на власт на 9 септември 1944 г., комунистите монополизират изданията на турски език. Същите те ги забраняват по време на т.нар. Възродителен процес в периода 1984-1989 г.

Излизалите в продължение на близо век вестници са твърде много за да ги изброяваме. Повечето от тях са се опитвали да представят честно и обективно проблемите на турците в България. Темите които са засягали са били от изповядваната религия до запазването на културата и фолклора.

Предтечът на медиите на турски език в България в ново време е вестник „Заман”, който отдавна отбеляза двадесетгодишен юбилей на българския медиен пазар. Изданието е независимо и провежда толерантна политика спрямо всички общности в страната. Излиза в столицата,но се разпространява в цялата страна. То е с най-голям тираж.

Опити за създаване на медии на турски език в Кърджали се правят след ратифицирането от България на рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 1999 г. Условия за това създава фондацията „Отворено общество”. В изследване на Центърът за социални практики с председател проф.Евгени Дайнов, чийто резултати се публикуват през 2002 г., се сочи необходимостта от „етнически” медии за по обективно отразяване на живота на малцинствените общности включително и турската. Американски специалисти посочиха, че бъдещето е в мултиетнически общества са „етническите”медии. Такава картина се наблюдава в САЩ.

Център на медиите на турски език става Кърджали. Един от основоположниците на „етническия” печат в по ново време Мюзеки Ахмед обяснява, че причината е в това,че Кърджали за турците е емблематичен. Те считат, че тук живеят най-голям брой представители на техния етнос на Балканите извън Република Турция.

Първата лястовица е „Йени хаят”. Идеята е на издателя Иван Бунков. През 2005 г. Издателска къща „Родопи” ООД кандидатства за финансиране на притурка на турски „Йени хаят” пред фондация „Отворено общество”. Получава едногодишно финансиране. Стартира самостоятелен седмичник. Издателската къща го печата до 2009 г.

През 2005 г.журналистът Нахит Догу пуска сайта Kircaali, който е изцяло на турски. Той съществува около година. През 2006 г. започва да излиза нов седмичник” Родоплар”, списван също от  Нахит Догу. Излизат 23 броя. Поради липса на средства „Родоплар” спира да се печата. Нахит Догу се прехвърля в ИК ”Родопи” и списва „Йени хаят”.

На 1май 2006 г.възниква идеята за информационен сайт на турски език „Кърджали хабер”. Негов администратор става Мюзеки Ахмед. През 2007 г. се появява и първият вестник „Кърджали хабер”. Той излиза през месец декември и е посветен на загиналата през 1984 г. Тюркян. През 2008 г. той започва да се издава веднъж месечно. От 2010 г. е седмичник. Издава го Мюзеки Ахмед. Кърджали хабер е с тираж около 2000 броя, като има абонати из цялата страна. Сайтът е с над 1000 уникални посещения. Според Мюзеки Ахмед изданието е национално и 90 на сто от новините са национални. Излиза на два езика. Списва се от дъщеря му Себахат Ахмед и журналистката Ресмие Мюмюн. Администратор е другата дъщеря на Мюзеки Ахмед-Нилгюн Ахмед. Основната цел е да подава информация на турското население в България. Новините се отразяват без да се коментират. Има страница за литература, като се публикуват белетристика и поезия на местни автори. Има голям интерес от изселническите организации, които пращат новини за своите прояви.

През 2008 г.съпрузите Мехмед Алев и Емел Балъкчъ започват издаването на списание „Алев”. То е двуезично. Списание „Алев” е абонирано в цялата страна. В най-успешните години тиражът е достигал до 1000 броя.  Списва се и на български и на турски. Ориентирано е към култура и изкуство. Предимство имат достиженията на творци от турската общност, но се публикуват и материали от автори от други етноси. Интересуват се библиотеки, учители по турски, читалища. Има читатели дори в Америка. Творбите се превеждат само по желание на автора.

 От 2009 г.тръгва да излиза сайта kirdjali.еu, администриран от Рафет Али. Списва го живеещия в Бурса Кямил Топчи. Материалите са на турски.

През същата 2009 г. започва списването на сайта agans.bg. Администрира го Нахит Догу. Той първоначално е двуезичен. Схемата е 80% новини за турците в България и 20 на сто национални. Излиза изцяло на турски в момента. Има около 3000 уникални посещения на ден. Подкрепя го лидерът на правозащитната организация „Справедливост-България” Сезгин Мюмюн. В началото на 2013 г. заедно с Нахит Догу започват да издават вестник Ajans.bg. Излизат само три броя.

Преди осем месеца бе създаден сайта „T-haber”. Списва се от кърджалиецът Айдън Осман. Подкрепя се отново от Сезгин Мюмюн.

 В момента се прави опит за стартиране на радио на български и турски „T-radio”. Двигател на проекта е Сезгин Мюмюн. Първоначално с него работеше Нахит Догу, но той се оттегли.

Мюмюн кандидатства за честоти в смесените райони на страната: Исперих, Шумен, Момчилград, Карнобат, Казанлък, Смолян. Програмната схема предвижда предаванията да се излъчват на български и турски.

Характерното за всички медии на турски език в Кърджали е, че искат да имат национално присъствие и влияние. За това обаче се иска постоянно финансиране. Повечето от тях едва оцеляват. Мюзеки Ахмед и Емел Балакчи смятат, че държавата трябва да създаде специален фонд, който да отпуска средства по проекти за „етнически”медии. На противоположното становище е Нахит Догу. Според него трябва да оцелеят само качествените и независими медии. Бъдещето е на сайтовете, които се издържат с по-малко пари и имат по-голямо влияние от печатните медии, смята Догу.

Георги Кулов

Мюзеки Ахмед

Нахит Догу

Емел Балакчи