Ситуацията в Украйна е доста гадна и без да съм експерт, ми намирисва на политико-етнически конфликт. Въобще, няма начин да се размине току-така и прост отговор за излизане от такава ситуация няма.Нещото, което истински ме притеснява, е поведението на България. Политиците ни прокламират мирно решение, ненамеси на Русия, че дори и плашим някак по дипломатически път руснаците. Руснаците съм убеден, че не ни се плашат. Знаят, че единствената ни сила по суша е Кубрат Пулев, а по вода женският ни националния отбор по кану-каяк. Убеден съм, че ги уважават като хора, но дотам.
Което ме навежда на мисълта – Що ни е нужно да заемаме наперени позиции в един такъв конфликт? Това не ни е Сърбия, да даваме въздушни коридори на натовски бомбардировачи и да гледаме през плета как бомбите пльокат върху комшиите. Ако утре един, дори и най-малкият и ръждив руски кораб, случайно застане пред пристанище Варна? Просто така – да си поседи и да се порадва на слънцето, какво друго бихме направили освен да напълним дипломатическия памперс?
Или някой си въобразява, че България е населена от един свиреп монголоиден клан, решен да се бие за щяло и нещяло? Може би това е поредният мокър сън на управляващия ни елит? Че зад него стои народ склонен на саможертва за техните решения?
За да не бъда обвиняван в популизъм, ще говоря от собствено име. И отговорът ми е максимално прост:
Аз няма да умра за нито едно политическо решение!
Знам, че като гражданин от мен се очаква да защитя тази страна и да умра за нейния идеал. Тук вече ме напушва смях. България и идеал. Какъв забавен оксиморон. (За незнаещите оксиморон не е кифла осморка.)
Да, ама няма да умра за България. Дори напротив.
Ако по някакъв начин ме принудят да умирам за българския идеал (пак ми е смешно), ще направя всичко възможно да избягам моментално. Ще бягам, докато българският идеал няма да може да ме настигне. Ще бягам заедно с цялото си семейство. Бих избягал и с целия народ, но мисля, че трудно ще пресечем границата незабелязано. Освен, може би в посока Турция, защото там границата доказано може да се пресича незабелязано от големи маси хора.
Не бих умрял... Какво ти? Не бих жертвал нищо за тази ми родина. И за да не звуча като абсолютен безродец и побъркан предател, ще се аргументирам.
Не бих умрял, за да запазя политическата ни система. Сигурен съм, че всяка една друга би била по-добра или поне и по-внимателна. Сегашната система е стигнала такъв връх на безцеремонност, че освен евтаназия, нищо друго няма да може да я оправи.
Не бих умрял, защото не намирам за справедливо разпределението на пари в клетата ми родина. Намирам, че 90% бедно население и 0.01% олигарси не е европейски модел за живеене, а латиноамерикански.
Не бих умрял, защото не виждам тази държава да дава перспектива на децата ми. Освен да израснат като прогресивно обедняващи клетници, тъпчещи се с ГМО и турски сериали, надяващи се да избягат в Западна Европа, за да плевят ягоди за пари. Или да станат дипломирани чистачи на кенефи?
Няма да умра заради Борисов, Плевнелиев, Сидеров, Първанов, Станишев, Местан, Доган и който още се сетите. Няма как да изброя всичките, но нека не се чувстват пренебрегнати. Добре е да се знае – за всичките! Ако се чудите - и заради Мая Манолова – също.
Няма да умра за нито един депутат от народното събрание.
За нито един министър.
За нито един обществен деец.
За нито един тъпанар, който го возят в черна лимузина.
Няма да умра заради здравната ни система. По-скоро ще умра от нея, но това е съвсем друга тема.Нито за социалната. Ако бях циганин, тук бих се замислил, но нека оставя тези разсъждения на циганите. И те да разсъждават! Да свършат някаква работа, така да се каже.Не бих умрял и заради църквата ни. Заради отец Нафарфорий, баба Гусии и дядо Дедазнамкой с половинкилограмовия му златен кръст.
Все пак, благодаря за офертата, но не намирам нито една причина да се жертвам за всичко това. И си мисля, че не само аз мисля така!
Затова по-внимателно с дипломатическите маневри. А на патриотите, които тръпнат да умрат за всичко гореизброено, им пожелавам приятно умиране и да не очаква паметник. Парите за паметника ще потънат във вилата на някой държавен хитрец.
Емил ЙОТОВСКИ