"Миришеш на пръч" е голяма обида за хората, но за козите това е повече от желан аромат.

Миризмите в животинския свят, както се знае, играят огромна роля не на последно място като средство за комуникация, която се осъществява с помощта на феромоните. А една от главните теми за комуникацията е размножаването. И мирисът на пръч е необходим тъкмо за да наведе самката на мисли за размножаване.

Сред химичните средства за общуване се открояват така наречените primer pheromones, които не са предвидени за мълниеносна реакция от приемащата страна, а за продължителен физиологичен ефект. При зверовете такива феромони са рядкост, но както се смята, има ги при козите, овцете, мишките и плъховете.

При тези животни едното само присъствие на самеца наблизо предизвиква овулация при самката и тук очевидно няма как да мине без летливи химични сигнали. Но що за сигнали са това, досега никой не знаеше и наличието на такива феромони и механизмите им беше само предположение.

Юкари Такеучи и колегите му от Токийския университет и два други научни японски центъра изяснили що за вещества работят тук – или поне при козите. Установено е, че животните отделят не едно вещество, а цял букет, и от изследователите се изисквало да намерят в този букет именно онова, което предизвиква специфичната реакция при самката.

В списание Current Biology учените пишат, че това вещество се оказало 4-етилоктанал.

Задачата не била от простите – козлите отделят феромони през кожата на главата и учените трябвало да им конструират специална шапка, която да събира всички изпарения от животните. Тези изпарения били анализирани и в тях били открити 18 съставки. Някои от тях досега изобщо не били известни и освен това отсъствали при кастрираните самци. Когато самките помиришели тази смес, при тях се повишава активността на хормона гонадолиберин, който пуска по цялата неврохормонална механика процеса на размножение.

Едно от веществата привлякло особеното внимание на учените – това бил вече споменатият 4-етилоктанал, който досега не е срещан в природата. Сам по себе си той предизвиквал у самките същата физиологична реакция (макар и по-слабо), както цялата смес като цяло, и никоя друга съставка не давала такъв ефект.

Не бива обаче да се обвинява именно този феромон в онзи характерен аромат, който е свойствен на пръчовете – сам по себе си 4-етилоктанал, по думите на учените, издава портокалово-цветна миризма. Вероятно прословутата воня, която понякога споменаваме, е комбинация от много вещества.

Но така или иначе, от физиологична гледна точка не е важно какво мислим ние за мириса на феромоните – важно е те да предизвикват нужната реакция.