Елена Алекова

В годините на т.нар. преход у нас се зароди нов клон в историографията –  помакофантастика, която напоследък се развива със страшна сила в най-различни жанрове (книги, интервюта, отворени писма, доклади) с елементи на квазиистория (лъжеистория), исторически хорър и утопия. Класически пример за това е книгата на Ефрем Моллов – „Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците” (2012 г.). (Между другото във връзка с тази книга Районна прокуратура – Смолян, е образувала досъдебно производство, като дознанието е по чл. 164 от Наказателния кодекс – за проповядване на „омраза на религиозна основачрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин”). Първенството й се мъчат да оспорват и други ярки творби – трилогията (засега!) на Салих Бозов например „В името на името” и зашеметяващото „изследване” на Исмен Реджепов (псевдоним на Никола Чуралски) „Балканските войни в Родопите 1912–1913” (2013 г.). Откъм Гоце-Делчевско също напира мощна конкуренция – заявеният като четирилогия труд „Помаците – изстрадана история” на Петър Япов. Вероятно заради този труд тъкмо от Европейски институт „Помак” фантастът е предложен за почетен гражданин на гр. Гоце Делчев, какво че от 1946 до 1989 г., в уж мракобесното за „помаците” време, работата му е свързана с обслужване на най-висшата партийна номенклатура – Митко Григоров, Станко Тодоров, Людмила Живкова, Тодор Живков и др. (вж. на адрес: http://europomak.com/?p=1147). Разбира се, приносното му за помакофантастиката заглавие не е посочено в неговата биография. Петър Япов дори е академик и съвсем не е учудващо, че, както сам се хвали, е станал такъв в Македония. Към тази стройна редица от помакофантасти бих добавила и бившия преподавател по научен комунизъм в бившия ВМЕИ „В.И. Ленин” в София, впоследствие преподавател в Университета „Хаджеттепе” в Анкара проф. д-р Хюсеин Мемишоглу с не по-малко зашеметяващата му помакофантастика „Страници от историческото минало на помаците” (1991 г.) в превод на английски с тенденциозното заглавие „PagesoftheHistoryofPomaksTurks” (т.е. „Страници от историята на турските помаци”), който заради лъжи и спекулации, свързани със събитията сред българите мохамедани през 70-те години също се обследва от прокуратурата. Нищо чудно, че той пък от доцент в България е станал вече професор в Турция. Добавям го, но с уговорката, че неговите квазинаучни тези не са нещо ново, а се основават на постиженията на турски майстори на историческия хорър, които още през 70-те години на миналия век ни натрапиха невероятната си фантастика в брошурката „Същност на последните кланета на турците в Родопите” и сп. „Гласът на родопчаните”, издадени в Истанбул. По стъпките на нашенските помакофантасти успешно вървят и Мехмед Дорсунски, и Георги Зеленгора. Споменавам ги, за да се знаят.

Основната теза на помакофантастика у нас е, че потомците на ислямизираните българи, са всичко друго, но не и българи. За да докажат това, помакофантастите по правило използват хватките на квазиисторията, като предлагат такива неправдоподобни теории за произхода им, че даже среднообразованият човек с най-общи познания по история ахва от изненада. Ефрем Моллов дори разкрива квазиисторическия си подход още в заглавието на книгата, внушавайки директно, че има някаква „скрита история на помаците”, която е протичала зад реалната история на света, и в частност на българите, и която по същество е истинската история на България. (Друг е въпросът, че колкото ги има „помаците” като племе, етнос, нация или каквото там, толкова я има и „скритата история на помаците”, но нейсе – нали за фантастика говорим.)

Хорърските елементи в книгите на помакофантастите ни са от различен характер, като най-отчетливо се проявяват, когато стане дума за приемането на християнството в България през ІХ век. Оттогава основният източник на материал за хорърите на нашенците е историята на православна България. Главните персонажи, които в тях всяват ужас, гонейки, давейки и унищожавайки „помаците” – нещо като вампирите, зомбитата, арахнидите (от филма „Звездни реинджъри”) или орките (от „Властелинът на пръстените”) и всякаквото там мистично зло в класическия и неокласическия хорър – са светите братя Кирил и Методий, цар Борис І Покръстител, св. Паисий Хилендарски, борците за национално освобождение, дори мъчениците от Батак. След освобождението ни от турско робство тази роля е вменена на Русия, българската държава, Дружба РОДИНА”, учредена през 1937 г., и т.н., за да се стигне до днешно време, когато най-голямото страшилище в техните фантастически писания стават българските учени, общественици, политици, писатели, издатели, журналисти, ДАНС и всичко, що е българско и не се връзва на лъжите им. (И тук... колкото ги има „помаците” като етнос, толкова ги има и гоненията, враждите и преследванията спрямо тях. Това обяснява защо въпреки непрестанните гонения през вековете „помашкият етнос” подобно на Летящия Холандец е неунищожим – как се унищожава нещо, което не съществува?)

Утопията (квазиутопията) при нашите помакофантасти започва там, където свършва несъществуващото минало и виртуалното настояще на „помаците”. Във фантазиите на пророка Ефрем Моллов например утопията се „материализира” в границите на някаква пета „Велика Булгария”, която всъщност е „ханство”, ръководено от „помашки хан” и „помашка аристокрация”,  с 5–6 милиона „помашко население” и многомилионна рая, представлявана от останалите народи на Балканите и Мала Азия. Тази „Велика Булгария” ще управлява Евразия ръка за ръка с „Велика Турция”. Евала за въображението!...

И тъкмо когато книгите дадоха летящ старт на помакофантастите ни... за членство в едно от писателските сдружения например (веднъж по телевизията Ефрем Моллов не съвсем скромно заяви, че и той би могъл да кандидатства за член на СБП само защото е написал книга), или поне за Нобеловата премия за литература, и те взеха, че се разконспирираха. Оказа се, че помакофантастиката им е нужна не за осъществяването на такива нищожни мечти, а за докопване до властта. Това по същество е причината да се заемат с изобретяването на етнос – без език, без отечество, без корени, без съдба. Но кажете ми, на кого пак и пак е изгодно да си играе с огъня по нашите географски ширини, да не ни оставя на мира? Защото целият този квазиисторически тюрлюгювеч, сам по себе си непредставляващ интерес от какъвто и да е характер, съвсем не е безобиден. Тъкмо през изкривената му призма неговите създатели се опитват да преиначат реалното ни днес, като за тази цел през 2012 г. дори бе създаден у нас Европейски институт „Помак”. Но дали наистина и през ум не им минава, че това е невъзможно, защото няма как да създадеш реално настояще от минало, което не е съществувало. Най-много да станеш за смях...

А ЕИ „Помак” като е завихрил една дейност, свят да ти се завие! От една страна –  издателска: две от книгите, посочени по-горе, са издадени от него. От друга страна – медийна: то пресконференции ли не бяха, интервюта ли не бяха, летене от телевизия на телевизия ли не беше. От трета страна – политическа: участие в избори, учредяване на партия. От четвърта страна – епистоларна: отворени писма, декларации, доклади...

Тъй и се появи на бял свят втори доклад на ЕИ „Помак” – относно „Положението на помаците в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права”, адресиран до... председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, президента на ПАСЕ Жан Клод Миньон, действащия председател на ОССЕ, външния министър на Швейцария, директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ Янез Ленарчич, върховния комисар по националните малцинства на ОССЕ Астрид Торс, посланиците на страните от ЕС и САЩ, Представителството на Европейската комисия в България и представителите на българските и чуждестранни медии. Докладът, който си е чисто и просто помакофантастика, е публикуван на 10 януари 2014 г. от Информационна агенция „Европомак” (на адрес: http://europomak.com/?p=1747) и представлява нещо като отчет на ЕИ „Помак” пред европейските институции, без те да са искали такъв от него – чалнати ли са, за да искат доклад относно нещо, което не съществува? (Междувпрочем... претрупани от дейност по оклеветяването и омаскаряването на България в ЕИ „Помак” не смогват да напишат отчет пред Централния регистър според както изисква Законът за юридическите лица с нестопанска цел от организациите за осъществяване на дейност в обществена полза, каквато е и самият институт. Но да не издребняваме...)

* * *

Защо и такъв важен документ като доклад пред европейските институции смятам за помакофантастика? Много просто. Защото потомците на ислямизираните българи, упорито наричани от Ефрем Моллов „помаци” в него, са представени като отделна „транснационална етническа общност, пръсната в различни райони на Балканите и Мала Азия и изповядваща исляма”, населяваща днес „шест държави България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово”. По-нататък се разбира, че „естествено възникналият и наложил се от векове (де бре, де бре!...) етноним „помаци” е заменен в официалното говорене от изкуствено създадени понятия като „българомохамедани”, „българи мохамедани”, а в по-ново време и „българи мюсюлмани”.

Не е излишно да напомня и тук, че ислямизираните българи никога по време на робството не са се самоидентифицирали като „помаци” официално. В Османската империя така в ежедневието са се назовавали българите с ислямско вероизповедание в Тетевенско. За локалния характер на употребата на тази дума говори и Мишел Лео в книгата си „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586–1878)” (2013 г.), като уточнява, че етимологията й, предлагана от пътешествениците, е подложена на сериозни възражения. Мишел Лео подчертава, че по време на робството по нашите земи има не само православни, но и придържащи се към исляма българи, а после добавя:

„Името помаци днес се прилага към всички българи мюсюлмани, което изглежда по-рано е обозначавало само някои регионални групи. „На някои места те са познати под името помак (от глагола помагам)”, казват госпожиците Макензи и Ърби. От своя страна Ъркърт различава „две основни племена на българи мохамедани: тулеманите, които заемат планинските райони на Родопите над Йенидже, и помаците, които се простират на север в посока на Дунав и границите със Сърбия.”

Мишел Лео (1918–1975 г.) е френски дипломат, културен аташе на Франция у нас, директор на Френския институт в София, преподавател в Софийския университет, а по-късно и в Итъни колидж, Англия. Книгата му е публикувана у нас още през 1949 г., но само на френски език и под заглавие „България и нейният народ под владичеството на Османската империя, такава, каквато са я видели англосаксонските пътешественици (1586–1878). Откриването на една народност”. Цитираните от него Дейвид Ъркър, Дж. Мюр Макензи и А. П. Ърби са английски пътешественици от втората половина на ХІХ в.

Колкото до вековете, в които се е налагал „етнонимът „помаци”... В статията „Идентичност и идентичности на помаците в България” самата проф. Евгения Иванова, която в ЕИ „Помак” боготворят, задето не е чужда на някои от техните идеи, посочва, че за първи път названието „помаци” в османските регистри е упоменато през 1873 г., като вметва, че това става вероятно поради „ежедневната му употреба” (вж. на адрес: http://pomaknews.com/(bg)?p=8098dang-bg). За какъв естествено възникнал и наложил се от векове етноним тук става дума? Нима учен, който се занимава с балканистика, антропология, етническа политика, каквато е Евгения Иванова, би пропуснал да отбележи в своите научни трудове откога в историята на света съществува названието „помаци”, ако то наистина е съществувало отпреди векове? Съмнявам се. Та той би извел на преден план откритието си независимо дали то ще е угодно или неугодно за някого. Да не говорим, че напоследък и проф. Евгения Иванова все по-често говори, че „помаците” са ислямизирани българи...

* * *

Но защо Ефрем Моллов толкова се дразни от названията „българомохамедани”, „българи мохамедани” и „българи мюсюлмани”? Защо например не се е оплакал на европейските политици, че в Турция за „помаците” се използват названията „родопски турци” и „помашки турци” например или че в Гърция, членка на ЕС, те са наричани „славяноезични елини”? Това не го ли обижда? Или не го обиждат прозвищата им в различните етнографски области на България и извън България? А те са тъй много... Ето, „тулемани”, да речем, както са се наричали според Дейвид Ъркър ислямизираните българи в Родопите. Или „дьонме” (т.е. ренегати, изменници), както самите османци са ги наричали по време на робството ведно с ислямизираните евреи. Или според както акад. Михаил Арнаудов посочва в книгата си „Родопските помаци” (2010 г.), писана още в началото на 50-те години на миналия век:

„В някои краища на някогашната Европейска Турция (до 1878 г.) християните са наричали съседите си помаци с разни други прозвища: „поганци” (т.е. неверници) в Неврокопско, „аповци” (от албанското „апо”, чичо, братко) в Кичевско, „торбеши” (от „торба”) в пределите на Шар планина. Турците пък са прибягвали до презрителните или подигравателни прозвища „ерум-динли” (полуверници) около р. Арда, „дилсъзи” (безезичници), т.е. незнаещи турски (в Македония).”

Доц. д-р Стоян Танев, който в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” преподава нова и съвременна история, както и етнически общности в България – история и съвременност, в просторната си студия „Помашки етнос” в Република България през ХХІ век – утопия или реалност?” добавя още названия към вече посочените: „в други краища на българското етническо землище българите мохамедани имат други названия: ахряни, бабечене, мърваци, дилсъзи (т.е. безезични, защото не знаят турски език), потурнаци, мияци и др.” (вж. сборника „Дружба РОДИНА. Минало и съвременност”, 2012 г.).

Не, нищо друго не обижда Ефрем Моллов, никакво друго название не го стряска, освен названията „българомохамедани”, „българи мохамедани” и „българи мюсюлмани”, защото в тях е закодирана истината за родовата принадлежност на тези омъчени хора, а истината е една: те са чисти българи.

Названията „българомохамедани”, „българи мохамедани” и „българи мюсюлмани” извеждат на преден план и факта, че в наше време отделянето на тези българи по религиозен признак е лишено от съдържание, защото какъв „мохамеданин” („мюсюлманин”) е съвременният българин, чиито предци са ислямизирани, ако той изобщо не е вярващ, ако кракът му не е стъпвал в джамия и не е се е придържал към каквито и да е религиозни правила, нито е спазвал каквито и да е постановки или канони на исляма! Та нали (най-елементарното) „мохамеданин” значи последовател на пророка Мохамед, а „мюсюлманин” – всеки човек, отдаден на Аллах и изпълняващ неговите повели? Следователно потомците на ислямизираните българи, които днес са атеисти, са само българи, какъвто и без това са си. Затова се плашат Ефрем Моллов и компания от названията „българомохамедани”, „българи мохамедани” и „българи мюсюлмани”, защото те обезсмислят всичките им фантастически теории. Лъжците се плашат от истината.

Същевременно, ако някой е атеист, това не означава непременно, че той остава такъв до края на живота си. Всеки човек може да изпита потребност от вяра, потребност от Бога и да го потърси. И като Го потърси, той е свободен – СВОБОДЕН! – да намери СВОЯ път към Него. Свободен да избере измежду всички религии – християнство, ислям, будизъм, та дори многобожието, съществувало в някогашната Персийска империя на Кир ІІ Велики, чиито повели според помакофантастиката „помаците” следвали и до днес. Кой ще му забрани? Ефрем Моллов? Или някой друг? Никой не може да му забрани! Така и е записано в чл. 10, ал. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2007 г.):

„Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.”

Да, свободата предполага право на свободен избор, какъвто Ефрем Моллов не признава, защото под една или друга форма, под път и над път твърди, че избралият исляма атеист, потомък на ислямизирани българи, е постъпил правилно и разбиращо се от само себе си за естествено, но ако, не дай боже, е избрал християнството, тогава той стоварва всички грехове върху главата му, като на първо място го заклеймява като предател. Дори си позволява да твърди, че да си „помак” е „печат по рождение”, като това за него означава, че си мюлюманин по рождение и че ислямът ти е даден веднъж и завинаги, независимо от волята ти. Но човек се ражда с кръвта си, а не с религията си. Религията се мени, името се мени, ала кръвта остава. Затова и клейми Ефрем Моллов така настървено отец Боян Саръев – най-красноречивия пример и за свободен избор на един атеист, потомък на ислямизирани българи, и за смелостта да стане не просто християнин, но и служител на Христа. Неговото служение на Бога в доклада на ЕИ „Помак” е наредено сред „най-бруталните прояви на асимилаторската политика на Българската държава към помаците”...

Свободата обаче не е свободия. Свободният избор предполага отговорност. Отговорност за избора, който човек прави. Всеки, който посяга на чуждата свобода, поема върху себе си и чуждата отговорност. Горко на онзи, който посяга на чуждата свобода и се нагърбва с чужд товар, непосилен за него, защото на човек е дадена сила да понася само собствените си тегоби.

Не за Бога обаче мисли Ефрем Моллов. Понесен на крилете на фантазиите, той продължава да гради утопия след утопия. В главата му се мярка ту собствената му особа в ролята на депутат във Велико народно събрание, който ще променя Конституцията, ту някакво „ханство” България, ту нещо като империя – „Велика Булгария”, чиито граници се мият от три морета. В доклада дори е посочена територията, на която при очертаването на границите на тази призрачна империя би се развивал евентуален балкански етнически конфликт – България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово.

Но откъде Ефрем Моллов набира „научна” подковка, че и самочувствие, за да тръби и пред европейските политици подобни нелепости, но... опасни нелепости? На общо събрание на Дружеството за култура и солидарност на румелийските турци от 2 юни 2013 г. турският министър-председател Реджеп Ердоган се обърна с пространна реч към „всички турци, албанци, бошнаци”, като подчерта:

„Братя, ние сме едно и никога няма да ни разделят… Докато Турция расте, става по-богата и по-силна, и нашите братя на Балканите ще имат полза от това. За нас няма разлика между Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Едирне и Скопие, Призрен, Сараево, Тирана, Солун, Кърджали и Шумен. Ние не можем да живеем отделно от тях.”

Може би случайно, а може би не, страните, които Ефрем Моллов посочва в доклада си като населени с „помаци” едно към едно съвпадат със страните, посочени от Ердоган. Ето за какво и за кого собствено работи ЕИ „Помак” – за реставрирането една исторически погребана империя (то е все едно италианците да реставрират днес Римската империя или иранците – Персийската, нали...). И ако набиращият скорост неоосманизъм днес не е опасност за Европа, здраве му кажи!

* * *

Какви аргументи за наличието на „помашка етническа общност” у нас изтъква ЕИ „Помак” пред европейските институции, за да ги убеди, че „помаците” са отделен етнос и че е нужно да дърпат ушите на българите, задето не ги припознавали като такъв? „Помашка” история или територия? Или „помашки” език и култура? Нищо подобно! Не можеш да изобретиш нещо от нищо. Не можеш да създадеш от нищото нито история, нито територия, нито език, нито култура, можеш само да ги откраднеш от другите и да ги припознаеш за свои. Ефрем Моллов вече има опит в крадене на чуждото – та нали, без окото му да мигне, е плагиатствал текстове от Хазрат Инаят Хан, от доц. Ели Сярова, от сайта за измислени новини „Бъзикилийкс”, представяйки измислиците за истина, и от други сайтове, като ги прави „свои” в книгата си за „Велика Булгария”.

Че своя история „помашкият етнос” няма – е от ясно по-ясно. Че територия няма – също. Значи ще откраднат. С историята това вече се случва. Остана да се случи и с територията. Кои са възможните опции пред ЕИ „Помак” за присвояване на територии например върху базата на откраднатата от други племена и народи история? При положение, че от института се базират върху днешното разпространение на „помашкия етнос”, това биха били териториите на посочените в доклада шест страни. Ако се базират на помакофантастиката, т.е. на „скритата история на помаците”, вече разкрита ни от Ефрем Моллов, би следвало да присвояват земите, където се е разпростирала Персийската империя от времето на Кир ІІ Велики. А после – и земите на Кубратовата Стара Велика България. А по-нататък – и на Волжска България. А тръгнем ли по дирите на Аспаруховите, Алцековите и Куберовите българи, се пренасяме в Европа през Македония, та до Албания и Италия. А ако прибавим и историята на богомилската ерес, разпространила се надлъж и нашир из Европа, защото – който още не е разбрал – и богомилите са „помаци”, т.е. етнос, виждаме, че цяла Европа може да превърне в земя за присвояване. А вие се смеете... Между другото, едно от названията на богомилите в Европа е съвсем красноречиво, ако ще се говори за етнос във връзка с тях – „бугри”, т.е. българи. Иначе са известни и като „бабуни”, „катари”, „патарени”, „албигойци” и т.н.)

Въпросът за „помашкия език” е не по-малко главоболен от въпросите за историята и територията. Защото, според както помакофантастите го разбират, „помашки език” може да бъде всеки диалект на българския език, но също така може да бъде всеки диалект на турския, гръцкия, сръбския, албанския език, че дори на фарси или на арабския, руския, италианския, френския, английския, испанския... Е, „помашки език” ЗАСЕГА е родопският диалект на българския език. Само защото така са решили в ЕИ „Помак”. Кои са те да решават ли? Нима не знаете? Информационна агенция „Европомак” публикува на 19.05.2013 г. „Хроника на най-успешната година за помаците”

на Георги Зеленгора (вж. на адрес: http://europomak.com/?p=723), в която четем:

„Едно е ясно, оттук нататък помашкото движение е легитимен фактор в страната, който никой не може да поставя под съмнение и с който всички ще трябва да се съобразяват. Изоставането от съседните страни не само е наваксано, но предвид на фрагментацията на помашките общности и организации в другите държави на българските помаци и на тяхната легитимна организация Европейски институт „Помак“ се пада отговорността да бъдат обединителен център на световното помашко движение.”

Междувременно в предаването „Сблъсък” (от 22.02.2014 г.) Ефрем Моллов съобщи на българските зрители една нечувана новина:

„Многобройните, милионите помаци в Турция в момента учат помашки език и аз лично съм занесъл българския буквар, за да учат помашки език с българската азбука. Така че, когато някой казва, че Моллов работи срещу България, трябва да сведе глава, защото не знае какво прави Моллов.”

От уточненията на Ефрем Моллов по-нататък относно „милионите (?!?) помаци в Турция” разбрахме, че „те са български граждани от едно време, изгонени от тази държава”,т.е. от България. За негово сведение: по време на „голямата екскурзия” от 1989 г. напусналите България български граждани са около 360 хиляди, от тях до края на 1990 г. се завръщат в България над 120 хиляди. Откъде тогава в Турция за 20–25 години се появиха МИЛИОНИ „помаци”? Не, не си мислете онова, което и аз си помислих. Тези МИЛИОНИ „помаци” съвсем не са потомци на онези ислямизирани българи и българи християни, които остават в Източна (Одринска) Тракия след Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., защото впоследствие християните са избити или прогонени от там, а какво е станало с ислямизираните българи разбираме от преброяването през 1944 г., след реформите на Кемал Ататюрк в Турция, когато в резултат на асимилаторската политика спрямо тях „няма” (или поне не се е обявил) нито един българин, нито дори „помак” – всички се оказали турци...

И защо само в Турция се изучава „помашки език” с български буквари? Какво ще кажат за това гърците като първооткриватели на „помашкия език”?

Истината е, че както и да ги наричат днес – „торбеши” или „ахряни” (Македония), „помаки” (Гърция) или „помаклар” (Турция), – единственото, което обединява потомците на ислямизираните българи, е това, че са българогласни. Какъвто и корен да им изнамират днес – че уж били наследници на древни елини (Гърция), на узи, печенеги, кумани, селджуки (Турция) или на траки, персийци, прабългари, богомили, араби, арнаути (нашенските фантасти) и т.н., – единственото, което ги обединява, е това, че са българогласни. Където и да живеят. Където и да са запратени от нуждата или произвола на съдбите.

Затова единственият аргумент за съществуването на „помашки етнос”, който ЕИ „Помак” засега е извадил, е:

„Всички досегашни прояви на насилие и дискриминация към помаците са оправдавани с техния предполагаем български произход. Независимо дали подобно твърдение има някакви основания, абсолютно недопустимо е неговото използване за вменяването на идентичност. Идентичността е въпрос на лично вътрешно усещане и разбиране на всеки неин носител и тя трябва да се определя единствено от свободното волеизявление на личността. Правото на самоопределение е основно човешко право, гарантирано от редица международни документи. За съжаление, България, която е подписала тези документи, никога не е зачитала това право.”

Забелязахте ли логиката: дори да има някакви основания за българския произход на „помаците”, да се твърди подобно нещо е „абсолютно недопустимо”, защото... Така че помакът е помак, защото самият той така се самоопределя, тъй като има право на това, гарантирано му от най-различни международни документи! Тоест, да бъдеш помак не е въпрос на исторически обстоятелства и народностно, родово предопределение, а единствено на самоопределение.

В разговор непосредствено след първата пресконференция на ЕИ „Помак” в София прес на 15 октомври 2012 г. финансовият директор на института Васил Войнов ми каза, че е марсианец. Когато му възразих, че няма как да бъде марсианец, защото на Марс просто не живеят хора, той ме обвини, че нарушавам правото му на самоопределение. Неговата логика е досущ като логиката в доклада. С други думи: щом Васил Войнов се самоопределя като марсианец, той е марсианец, а не българин, нито „помак”, защото да бъде марсианец е неговото „вътрешно усещане и разбиране”, както и „свободно волеизявление”!

От международните документи става ясно, че отделният човек може да избира към коя от съществуващите народности да принадлежи. В ЕИ „Помак” са извели тази постановка до нейния абсурд, а именно: отделният човек има право да избира и към коя от несъществуващите народности да принадлежи! Това според мен си е истински принос на ЕИ „Помак” в европейското законодателство! Представяте ли си – ЧОВЕК ИМА ПРАВО да бъде и това, което той просто няма как да бъде, ПОРАДИ ПРОСТИЯ ФАКТ, че то не съществува, но фактът, че то не съществува, не пречи на човека да бъде тъкмо това!

На фона на това откритие разрешението на прочутата Хамлетовска дилема „Да бъдеш или да не бъдеш?” си е просто фасулска работа. Откъде-накъде Шекспир ли? В друго предаване по телевизията – „Свободна зона” на Коритаров (от 27 ноември 2013 г.) – Ефрем Моллов показа, че е вещ и по въпроса за Шекспир. За начало обясни на водещия откъде Европа е взела ценностите: „Оттук! От нас! Ценности, ценности... разбирате ли?” Явно Коритаров не разбираше, само искаше лидерът на ЕИ „Помак” да му преведе на „помашки език” фразата „Дездемона, къде ми е кърпата?” от трагедията „Отело” на Шекспир. Ефрем Моллов прие въпроса като подигравка към него, в това число и към „многомилионната помашка общност”, и категорично отсече: „Аз не мога да превеждам неща, които са чужди на нашата ценностна система.” Хем от „помаците” европейците взели ценностите, хем европейските ценности били чужди на „помашките”. Изуменият Коритаров не повярва на ушите си: „Шекспир чужд ли е на вашата ценностна система?” И отговорът: „Да, чужд е. Да, да... Ние имаме други ценности. Ето това е големият проблем!” Да, наистина, това е големият проблем на Ефрем Моллов, че европейските ценности явно са чужди на „европейският” му институт. Вероятно затова европейците още си блъскат главата над дилемата ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ, след като стратезите от ЕИ „Помак” отдавна са я разрешили и дори развили в посока как МОЖЕШ ДА БЪДЕШ дори когато е НЕвъзможно ДА БЪДЕШ! Има още да се учат тез европейци!... Но още по-голям проблем му е, че не знае и няма как да знае език, който не съществува. Дори родният диалект му се изплъзва.

В тълкуванията на ЕИ „Помак” за правото на самоопределение председателят му Ефрем Моллов има и лични приноси – понякога той просто решава кой да бъде „помак”, и кой да не бъде. Спомням си с него участвахме в предаването на Стефан Солаков. Тогава му казах, че ако вярвам на книгата му за „Велика Булгария”, аз може и да съм принцеса. Той поля надеждите ми със сярна киселина – нямало как да бъда такава, понеже изобщо не съм „помакиня”. Не знам какви метаморфози е преживял, за да ме „самоопредели” в доклада като такава. Впрочем той дори вкара в обръщение и фразата „мръсна помакиня” само защото го уличих в плагиатство. Ще уточня само, че няма как да се вместя в определението за „помаците” като „транснационална етническа общност, пръсната в различни райони на Балканите и Мала Азия и изповядваща исляма”. Първо, никога не съм изповядвала исляма. Второ, няма такава етническа общност нито на Балканите, нито в Мала Азия. Такава етническа общност съществува само в неговата глава и затова той самият, според както му скимне, произвежда или разжалва „помаци” – веднъж мен, друг път – родопчаните, трети път – бошняците, по-нататък – иранците, италианците, французите, руснаците... То е все едно да твърдиш, че марсианците са транспланетарна етническа общност, пръсната из различни райони на космоса и изповядваща исляма, само защото Васил Войнов се самоопределя като марсианец.

В сайта Pomak.eu (вж на адрес: www.pomak.eu/archive.php?topic=4219.0) прочетох следния текст, който като че най-добре илюстрира въпроса за идентичността и мераците на „помаците”:

„Re: Kонференция-„Помашките Турци на Балканите” By: EvroPOMAK Date: Март 14, 2011, 21:54
Май, че пред време наречията и определенията за Помаците също се коментираха доста, но мислемь, че според местоживеенето и териториалната определеност се стигна до некакво общо разбиране за Помаците, че те са си Помаци, но там където живеят за по-голема точност спрямо държавата се обозначаваха като:

България – Български Помаци;

Турция – Турски Помаци;

Гърция – Гръцки Помаци;
Македония – Македонски Помаци;
Даже и в Хамериката и в Еспаната може да се гордеем, че има бая Американски Помаци  и доста Испански Помаци;

Нищо чудно след време, скоро време да имаме и в космоса некой – Космически Помак, че то зерь ако чуем, там има вечь една Космическа Помашка песничка, що пък да нема е некой КосмоПомак от Маданско или от другаде, нали така и така се очаква Помаците да превземат земята и въздуха, че в туй нема ичь нищо нередно!

А, и в туй сигурь нема нищо лошо да се знае и да се коментира на различни конференции било то в Туркията, било то в Болгарията, за онейья невидими людье – Помаците, те за това нема да станат пък по-лоши отколкото са били до сьоадень или за след време, стига да могат да оцелеят като Помаци, че то и всеки си се знае, като какъв иска да съществува и да пребивава на дьюньята докатть стъпва по нея!”

* * *

Относно милионите „помаци”, които уж населяват някакви територии на Европа и Азия... Реалността е далеч по-отрезвителна и от най-отрезвителните научни или риторични доводи, които могат да се измислят. Първо, самият ЕИ „Помак” е сдружение от 13 души с говорител – техния председател Ефрем Моллов. Второ, на предишните избори в коалиция с „Горда България” Ефрем Моллов водеше листата в Смолянска област и спечели всичко на всичко малко над 100 (сто) гласа, т.е. едва ли и всички роднини, неговите и на съверците му от листата, са гласували за тях... Така че когато Ефрем Моллов се себеизживява като говорител на „помаците”, нека се има предвид, че става дума не за някакви милиони хора от Европа и Азия, изповядващи исляма, защото те дори не знаят, че той съществува, а само за тези тринайсетина членове на ръководения от него институт, които явно са му дали това право, щом не реагират. Какво по-лесно от това да говориш от името на своите подчинени, които, и да не са съгласни, едва ли ще ти понотират. А къде-къде по-лесно е да говориш от името на нещо като „помашката етническа общност”, което не съществува! Обикновено зад другите се крият онези, които се страхуват да бъдат себе си. А онези, дето се крият зад нещо, което не съществува, са за друго място – всичко знаем кое.

Дори в тон с помакофантастиката и новото време, когато се организират екскурзии до Марс, бих предложила на Ефрем Моллов да се откаже от названието „помашки етнос”, щом толкова дразни българското общество, и да се съсредоточи в изобретяването на „марсиански етнос”, тъй и тъй дясната му ръка е марсианецът Васил Войнов. Уверявам го, че и усилията му, и резултатите от тях ще бъдат не по-различни. Дори аз лично бих го направила веднага хан на марсианците – хем пророчеството му ще се сбъдне, хем той ще миряса (макар че знае ли човек!), хем всички ще си отдъхнат, хем в усвояването на космическите територии ще отхвърчим далеч по-напред от всички други племена, етноси, народи и нации и всякаквите там американци, руснаци и китайци има да ни дишат праха от подметките. И най-важното, марсиански хан звучи къде-къде по-съвсем и по-така от „помашки хан”!

А то какво? Сами сме свидетели как на изнемогналия от пчеларския бизнес, от обществените си, медийни, научни, епосталарни и пр. изяви Ефрем Моллов му се наложи да създава и партия ПОМАК, за да се „закачи” за властта, чрез която ще осъществява мечтите си за нова Конституция, за „ханство”, за ханския трон (пардон – кон!), за „Велика Булгария”, за съвместно с „Велика Турция” управление на Азия и Европа... Кой ще го избере за хан ли? Ами никой! Той сам ще се самоопредели като такъв. Нали международните документи му гарантират правото на самоопределение и щом той се самоопредели като хан, значи ще е хан...

И хитроумният му ход относно названието на Партия ПОМАК, което, видите ли, идвало не от онова, което ние всички си мислим, а от онези кухи на фона на цялата му куха риторика думици – Патриотично Обединение за Многообразие, Автентичност и Култура. Дали наистина той си въобразява, че европейските политици са балъци и ще се хванат на въдицата му, та им се оплаква как му се пречело по нейното учредяване?

* * *

В статията си „Един донос на Партия ПОМАК” (в. Дума” от 26 февруари 2014 г.) Велислава Дърева окачествява доклада като „публичен донос”, от който научаваме, „...че българската историческа наука, българската литература, българското изкуство и българските медии, са свърталище на арогантни мошеници и хулигани, един ксенофобски вертеп, едни академично-литературно-медийни расистки шпицкоманди, сдружени в страховитата Банда на академиците, тази организирана престъпна група, предвождана от споменатите лица – (акад. Георги) Марков и (акад. Антон) Дончев, които се ползват от покровителството на „тайните служби”.” Някои вероятно си мислят, че Велислава Дърева преувеличава. Уверявам ги, че не е така. Достатъчно е дори да се изредят само вътрешните заглавия на доклада, за да се види, че тя просто извежда на видело абсурда на постановки, родени според мен в съзнание, останало във времето на „студената война”:

„Нарушения на правата на помаците от български учени”; „Медийна агресия срещу изразяването на помашката идентичност”; „Време разделно” – основният стълб на пропагандната машина”; „Натискът на службите за сигурност върху помашките активисти”; „Възпрепятстване на бизнеса и трудовата реализация на помашки активисти”; „Възпрепятстване на контактите на помашките активисти с международни институции”; „Националистическата истерия около създаването на партия ПОМАК”...

Абсурдът става още по-абсурден, когато в доклада четеш как в България етнос, какъвто няма, е подложен на „постоянно етническо прочистване” и най-брутално асимилиране; как при преброяването у нас от 1 февруари 2011 г. чрез „агресивен натиск от страна на националистическите организации и извънпарламентарната ксенофобска организация ВМРО” е била „отхвърлена възможността за изразяване на помашка етническа принадлежност”, каквато няма. Същевременно ЕИ „Помак” не споменава нищо за асимилаторската политика на турците спрямо онези ислямизирани българи, останали в пределите на Османската империя след 1878 г., а после и в светска Турция? Не споменава нищо и за Гърция, където след прекрояване на границите през 1913 г. също остават ислямизирани българи, които в различни времена в зависимост от политиката са подлагани ту на турцизиране, ту на елинизиране... Разбирате ли какъв само абсурд на абсурдите под формата на донос се докладва в Европа – БЪЛГАРИЯ ПРОВЕЖДА АСИМИЛАТОРСКА ПОЛИТИКА СПРЯМО БЪЛГАРИ! И се докладва с една-единствена цел – дискредитиране на страната ни пред европейските институции.

Да не говорим за детайли от доклада, някои от които са повече от смехотворни като например...

Първи детайл. Оказва се, че в титаничната „агресивна психологическа война”, която българската наука и българските медии (двата „основни фронта” на тази война) водят за „налагане на българска идентичност на помаците”, най-страховитото им оръжие е – забележете! – „твърдението, че думата „помак” е обидна”. И какво тук му е страшното? Та не е ли наистина обидна? В родовата памет на ислямизираните българите е останало определението „ПОМАК-АХМАК”, а оттук и поговорката: „Като съм помак, да не съм ахмак?” Ефрем Моллов и компания, разбира се, веднага биха ревнали, че това е вековна дискриминация на „помаците” от страна на българите, но съвсем очевидно е, че не е така, защото българите биха казали „помак-глупак”, а не „помак-ахмак”. „Ахмак” (тур. аhmak) наистина ще рече глупак, глупав човек, но е турска! И се вижда, че дори една-единствена думица, останала и до днес в поговорка, разкрива истината за отношението на османците към ислямизираните българи. За тези, които ще кажат, че пословиците и поговорките не са доказателства, а артефакт, ще се позова на Светослав Духовников, първия главен мюфтия на самостоятелното Смолянско мюфтийство на българите мохамедани, съществувало от 1942 до 1986 г., един от учредителите на Дружба РОДИНА през 1937 г. в Смолян. Роден през 1914 г. в с. Търън, Смолянско, той е от първите следосвобожденски поколения в Родопите и е имал възможност да черпи истината за робството непосредствено от разказите на живелите по време на робството свои родители и близки. В интервюто си „Антибългарски сили цепят нацията ни” за в. „Денят” (от 19 май 1991 г.) Светослав Духовников споделя:

„Българите мохамедани, изповядващи мюсюлманска религия, никога не са се считали за турци. А и турците никога не са ни признавали за такива. За тях ние, българите мохамедани, винаги сме били „по-други” – хора от „по-долна ръка”. Те никога не са хранили доверие към нас. Обидно ни назовават ту „помаци”, ту „ахряни”, т.е. изостанали.” 

Любопитни са думите на Светослав Духовников и по-нататък:

„Техните (на турците – бел.Е.А.) представители винаги са били наясно, че нашият квас е по-различен от техния въпреки религията. Техните просветени и умни хора са също наясно с историческата истина за произхода ни, защото срещу историческите свидетелства не може да се върви. А истината я има и в техните архиви, писана от техни историци, пътешественици и държавници. Да не споменавам пък за независимите чуждестранни източници, които не можем да обвиняваме, че са били пристрастни...”

(в. „Денят” от 19 май 1991 г.).

Аз пък мимоходом ще си позволя да спомена един от тези просветени хора в Османската история и някои от чуждестранните източници. Пред френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж” (от януари-юли 1878 г.) Мидхат паша, управител на Дунавския вилает (1864–1868 г.) и велик везир (1871 г.) на империята, споделя:

„...Между българите има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са деца на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български.“

В изследването си „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586–1878)” (2013 г.) Мишел Лео цитира книгата „Пътешествия в славянските провинции на Европейска Турция” (1867 г.) на английските пътешественички Дж. Мюр Макензи и А.П. Ърби, които ни дават следните сведения :

„Славяните, станали мохамедани, живеят предимно в селските райони и продължават да говорят славянски език... Веднъж имахме за охрана български мюсюлманин. Той позволи да ни кажат в негово присъствие, че все още е християнин в сърцето си. Стара расова омраза ги кара да се изправят срещу гърците в не един бунт; но те също толкова мразят турците и следователно са съгласни със своите сънародници християни както в техните национални антипатии, така и в упоритото запазване на родния си език.”

Мишел Лео цитира и книгата „Турция” (1877 г.) на Джеймс Бейкър, като подчертава: „Бейкър наблюдава честно и прави бележки за това, което вижда, без да взима страна. Той не е неприятел нито на турците, нито на българите.” Така научаваме, че помаците „...запазват българския си език, носиите си и националните занаяти. Те са изключително ревниви по отношение на турците и никога не страдат от навлизане на въоръжена сила в техните планини. Имат репутацията на смели войници и отлични ездачи, но не са принудени като албанците от безплодието на планините си да търсят препитание с военна служба.”

Втори детайл. В доклада проличава невероятното салто мортале на Ефрем Моллов по отношение на медиите, които се скъсаха да му обръщат внимание и да го канят. От вестник на вестник, от телевизия на телевизия... Горкият! Как ли издържа?... Преди време дори го подкачих, че свободата на словото е нож с две остриета. Но той едва ли ме е чул, а може зад думите ми да е провидял (нали, божем, е написал пророческа книга) заплаха за ограничаване на правото му да говори каквото си иска, защото медийните му изяви не секнаха. Така ден след ден лъсваше в истинския си блясък неговата несъстоятелност, докато самият той се самозалъгваше, че трупа рейтинг. Внезапно се оказа се, че медиите за него били не мед, а жило и че те всъщност осъществявали „агресия срещу изразяването на помашка идентичност” и че излагациите на Ефрем Моллов не са плод на собствената му некомпетентност, а произтичат от проявената ксенофобия и расизъм на журналистите, както и на всички учени, писатели и общественици, които му опонират, какво че според гарантираните им от международната общност права те също имат право на мнение.

И тук – новият принос на ЕИ „Помак” в европейското законодателство, а именно: всеки човек има право на мнение, но когато мнението на „помак”, дори и невеж, се сблъска с мнение на друг човек, особено ако е учен, то по презумпция се разбира, че „помакът” е прав, дори когато е крив, защото според международните документи има право на мнение и ако в спора го оборят, това е дискриманация, ксенофобия, расизъм.

Трети детайл. Оказа се, че някакви потайни, мистични сили в нашата страна осъществяват „възпрепятстване на контактите на помашките активисти с международни институции”. Да видим как става това според както е описано в доклада:

„На 11 ноември 2013г. членовете на Европейски институт – ПОМАК трябваше да бъдат изслушани от делегация на Комитета по наблюдение по прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа. Изслушването бе насрочено за 14,00 часа в хотел „Арена ди Сердика” в София. По този повод членовете на института се бяха събрали предния ден на редовно заседание във Велинград. На сутринта преди тръгването за София се установи, че колата на председателя на института Ефрем Моллов е с нарязани гуми и одраскана, за което има образувано досъдебно производство, но без резултат досега. Заради инцидента и даването на показания в полицията групата закъсня с десет минути за изслушването. Съвпадането на инцидента с изслушването и липсата на резултат от разследването ни дават основания да тълкуваме това като провокация, опит за сплашване и възпрепятстване на участието в този форум.”

Но работа на европейските политици ли е да четат това или – по-нататък – и оплакванията на Ефрем Моллов относно проблемите в личния му бизнес, които, неизвестно защо, се представят като покушения срещу несъществуващата „помашка етническа общност”?  (Представяте ли си – една гръмко провъзгласяване на лични провали е стигнало дори до Брюксел! Какъв цинизъм!)  А не се ли досеща тоз човек, че относно рязаните гуми на колата му във Велинград и счупеното стъкло на магазина му в Пловдив той и приятелчетата му също може да са сред заподозрените, защото най-вече те имат полза от медийния шум и въобще от всякакъв шум, особено когато на крака им е дошла европейска делегация...

Така, в общи линии се вижда, че докладът, започнал с витиевати кьорфишеци, към края се превръща в нещо като... Ефрем пише за Ефрем. По точно – в плач Ефремов. Смешен плач (по Ботев).

П.П. Понеже говорихме за международни документи, които и България е подписала... Преди време Ефрем Моллов се прочу с това, че е плагиатствал (за плагиатството му може да прочетете в статията „Помаците” – наследници на Кир ІІ Велики или марсианци” (на адрес: http://www.haskovo.net/news/120748/). Та ще му напомня чл. 17, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2007 г.), който гласи: „Интелектуалната собственост е защитена.” Това ще рече, че в рамките на ЕС плагиатството, т.е. кражбата на чужди текстове е престъпление. (Тъй като „помашкият език” е стар език според Ефрем Моллов и в него няма еквивалент на по-нови думи и изрази като например „Пролетарий от всички страни, съединявайте се!”, което разбрахме пак от предаване на Коритаров (от 10.02.2013 г., вж. на адрес: http://www.youtube.com/watch?v=AZE-VKD90fE), бих искала за „помаците”, дето знаят само „помашкия език”, да направя уточнение във връзка с израза „Интелектуалната собственост е защитена...”, че книгата на Хазрат Инаят Хан и статията на доц. Ели Сярова например, от които председателят на ЕИ „Помак” е плагиатствал, са интелектуална собственост.)

12 март 2014 г.

Д-р Елена Алекова