82-годишният Шериф Карахасаноглу живее в ардинското село Жълтуша, но всеки петък идва в Ардино за традиционната петъчна молитва. "За съжаление сега повече възрастни посещават джамиите. Има и млади, но те са малко", споделя той. Според него религията прави човека по-добър и по-възпитан и ги учи на уважение към ближния.
Възрастният родопчанин само по време на т. нар. възродителен процес не е посещавал традиционната петъчна молитва. "През зимата на 1984 г. работих като машинист в близкия рудник "Еньовче". Религията тогава беше забранена. Един ден пристигнаха милиционери в Жълтуша и казаха: "Вземайте си паспортите и тръгвайте към кметството. Ще ви сменяме имената". Не бях съгласен да си сменя името и избягах на Балкана. Останах там известно време, но заради глада се завърнах обратно, преименувах се и започнах отново работа в рудника", спомня си бай Шериф и допълва, че възродителният процес е бил най-грубият, безсмислен акт за българомохамеданското и турско население.
Животът на дядо Шериф никак не е лесен. Роден е на 30 август 1932 г. в Жълтуша в бедно семейство. От малък остава сирак и е отгледан само от баща си. Заради беднотията е принуден да прекъсне обучението си в четвърти клас. На полето е от малък, отглеждат тютюн и картофи заедно с баща си. На 19-годишна възраст се жени. Със съпругата си Фатме, починала преди пет години, били сплотено семейство. Имат един син - Кязим.
Шериф Карахасаноглу има над 25 години трудов стаж в рудник "Еньовче". Днес получава 820 лева пенсия. Всяка година заедно със сина си отглеждат картофи. "Нашите жълтушенски картофи са най-търсени. Цената за килограм варира от 70 стотинки до един лев. Тази година отново ще садя картофи", казва бай Шериф.
Гюнер Шюкри