На референдума на 16 март огромното мнозинство от живеещите в Крим гласува за присъединяване към Руската федерация. Москва подписа съответните договори с Крим, а президентът Владимир Путин и руският парламент ратифицираха договорките. Украйна категорично не признава окупирането на полуострова от Москва, както се изразиха властите в Киев. ЕС и САЩ обявиха допитването до народа в Крим за незаконно и заплашиха Русия със санкции. Днес в София се събира Консултативният съвет по национална сигурност, който ще обсъди българската позиция по горещата тема. „Всеки ден" потърси за мнение историка Божидар Димитров.
Г-н Димитров, Крим, който допреди седмица бе автономна част от Украйна, вече е руски. Логично референдумът на полуострова не бе приет еднозначно от страните, намесени в конфликта. Вие как разглеждате това допитване?
Логично беше Крим отново да бъде руски. Във вече бившата украинска автономна република живеят не просто рускоговорящи, а етнически руснаци. Границите на Украйна са били определени доста произволно в рамките на СССР. Никой реално не се е интересувал къде минават, защото 16-те републики са били фикция, а реално Съветският съюз си е бил едно. Крим е бил като коледен подарък, подарен от Никита Хрушчов на Украйна през 1954 г. - областта буквално е била откъсната от Русия, част от която е още от времето на императрица Екатерина Велика. Полуостровът има символично значение за Москва, която е проливала морета от кръв, за да го задържи дори и след неуспешната за нея Кримска война от 1853-56 г. От гледна точка и на състава на населението Русия има пълни права над Крим. Но преди 60 години на никого и през ум не му е минавало, че един ден Съветският съюз ще се разпадне и че тази произволна размяна на територии в рамките на СССР ще се окаже пагубна, както и че близо 20 млн. руснаци ще останат извън пределите на Русия. Затова смятам, че резултатите от референдума в Крим за присъединяване към Москва изразяват волята на живеещите там. Освен това не е за пренебрегване фактът, че в Русия заплатите са средно с 4 пъти по-високи в сравнение с тези в Крим, което също беше предопределящо за избора на кримския народ. Неслучайно една от първите стъпки на Путин бе да нареди изравняване на заплатите на държавните служители и на пенсиите с тези в Русия. Българите в Украйна също гласуваха масово за присъединяване към Руската федерация, защото се страхуват от новите управляващи в Киев.
Как според вас се чувстват българите в Украйна?
В Украйна живее голямо българско малцинство, като една част от него е в Крим. Според официалното преброяване от 2001 г. в Украйна като българи са се записали над 340 хил. души, но неофициално техният брой е 1 милион. Не бива да рискуваме положението на българите, които са застрашени и в нова Украйна. Не мога да бъда обвинен в пристрастия към Сергей Станишев, но съм съгласен с думите му, че не може да бъдем „ястреби" за налагането на санкции към Русия. Смятам, че ще има бежанска вълна от Украйна, но не защото там ще има война. До сериозен военен конфликт няма да се стигне. Бежанската вълна обаче ще е поради икономическата катастрофа, която вече сполетя Украйна. Трябва обаче да бъдем готови да дадем гражданство на наши сънародници, живеещи в Украйна, ако там кризата продължи.
България следва политиката на ЕС, която не одобрява присъединяването на Крим към Русия. Нашата страна обаче не приема санкции срещу Москва. Каква трябва да е българската позиция по казуса „Крим"?
Ситуацията е много сложна. Не бих искал сега да съм на мястото на нашите политици при взимането на решения по украинската криза. Нормално е България като член на ЕС и НАТО да изпълнява политическите и военните си задължения към тези две организации. Но от друга страна, трябва да е ясно, че санкции срещу Русия ще бъдат наказание и за България. Ние ще бъдем страната, която ще претърпи огромни икономически загуби, които биха могли да доведат до нова криза. Ако примерно страната ни бъде задължена да спре визите за руските туристи и да не внася газ и нефт от Русия, какво правим тогава?! Няма как да крием, че две трети от приходите на нашето Черноморие идват от руските туристи. Разумно ли е да ги изгоним само заради съюзническите си задължения?!Като историк убедено мога да кажа, че сляпото следване на съюзнически задължения не ни е носило нищо добро. Например през декември 1941 г. в изпълнение на съюзническите си задължения обявихме символична война на Великобритания и САЩ. След две години тази война от символична стана гореща. Затова и сега не бива на сляпо да се правим на глупаци. Бих искал да обърна внимание и на друг проблем.Всички коментират какви санкции да се наложат на Русия, но забравят да споменат какви рестрикции ще си наложим сами в Евросъюза, за да спасим украинската икономика. Парите им са на свършване и ще се наложи Европа да им налее средства, което означава, че ще ограничи фондовете за страни като нашата. Няма гаранции, че тези пари няма да отидат в джобовете на новите управляващи олигарси, както и за погасяването на украинските дългове към „Газпром". Без инжекции тяхната икономика директно ще фалира. Затова и моята прогноза е, че ЕС няма интерес от санкции срещу Русия, защото те ще ударят мощно техните инициатори.
Защо твърдите, че няма да се стигне до война между Русия и Украйна?
Защото никой не я иска. В Киев едвам намират пари за пенсии и заплати, откъде да намерят средства за въоръжен конфликт. Путин също няма никаква изгода от още по-голямо нагнетяване на напрежение. Вероятно Русия ще се задоволи с Крим и ще уреди по-широки автономни права за източните области в Украйна, населени преимуществено с руснаци. Москва ще продължи натиска за Донецк, Луганск, Харков и Одеса, след което, за да спази престижа, ще се откаже от тях. За Путин сега е важен само Крим.
Автор: Марина Чертова
