До края на комунизма Егрек е било в забранената земя. До селото, разположено на границата с Гърция, е можело да се стигне с открит лист, издаден от властите. "До нашите ниви с тютюн и царевица имаш портал с граничар. Сутрин като отиваш да копаеш, си оставяш паспорта на КПП-то. Вечер, като се прибираш у дома, часовият ти го връща обратно. Комунистите ни пазеха като писани яйца", подсмихва се Ангел.
Предпазните мерки са били много- освен кльона с бодлива тел и многобройните гранични наряди границата била минирана и от двете страни. В началото на 90-те сапьорни части разминирали площите около браздата с бъдещите ни европейски партньори. "Понякога след дъжд се откриват мини от земята. През годините имаме случаи и на разкъсани на парчета добичета, настъпили някоя скрита бомба. Внимавай къде ходиш", предупреждава земеделецът.
Сега границата е символична и понякога улисани в събиране на билки, дърва или разходки, егрекчани прекрачват на гръцка земя, където се случва да попаднат на местните патрули, които учтиво ги връщат в родината им. "Наскоро закриха здравната служба в селото и на нейно място сложиха Гранична полиция. По-добре е държавата да мисли как да ни лекува, а не как да ни пази. Няма къде да избягаме, нали с Гърция сме вече в ЕС", добавя Васил, пенсиониран военен.
В Егрек е останало защитено основно училище с трийсетина деца от съседните села. Някога по живописните баири наоколо са лудували над 250 хлапета. Сега децата от селата от т.нар Помашка яка трябва да пътуват по час и нещо да средното школо в Крумовград.
За четвърт век селото се е стопило двойно - от 1150 на 550 жители. Мнозина са се заселили в общинския център Крумовград, в областния Кърджали, в Пловдив и София. Десетки родопчани пък търсят късмета си на Запад, където се препитават като строители и общи работници. Въпреки това няма и сантиметър земя, за която да не се грижи човешка ръка. Нивичките по стръмните баири са прекопани, а стопаните са насядали и отвиват внимателно разсадите с ориенталски тютюн, които трябва да отгледат и забодат в земята. Тук-таме са изникнали спретнати овощни градини, създадени с европейски пари. Пчелините по източните склонове се разжужават. Тютюнджиите в целите Родопи бяха попарени тази зима, когато изкупваческите фирми забавиха кампанията и координирано свалиха цените. "Картелът ни унищожи. Бяхме принудени до продадем стоката за 4,50-5,50 лв., а миналата година ни изкупиха "басмите" за повече от 7 лв.", казва Ангел. Невъзможността да се прехранят от "зеленото злато" кара още повече хора да търсят прехрана в Западна Европа. По мегданите и автогарите висят обяви, които предлагат заплащания от 8-10 евро на час в Германия и Холандия.
Егрекчани са убедени, че ако имат работа и доходи, изобщо няма да поискат да чуят за чужбина. Единствените им алтернативи тук обаче за жените са да станат "бели робини" в шивашките цехове в Родопите или да бъдат аргати на гръцките чорбаджии, които също стиснаха кесиите заради кризата. Не е чудно при това положение, че и последните живи села у нас обезлюдяват след пълното отваряне на европейския трудов пазар.
Егрек е като извадено от приказките - хората живеят в каменни къщи с плочи, градени с хоросан от старите майстори. Белокаменните улици са постлани от дядовците им, които пренасяли камъните с волове отдалече. По римския мост (вероятно строен през османската епоха) можете да срещнете ездачи, яхнали коне, и магарета и жени с пъстри помашки носии.
Селото е единственото у нас с пет работещи стари воденици караджейки. Никой не помни кога са градени - преди два-три века. Каменните мелници работят между октомври и април, когато реката е пълноводна. В тях хората си мелят царевица и пшеница, от които бабите приготвят най-вкусния качамак от Цариград до Ниш. "Водениците са орташки - цялото село си мели зърното там, а неколцина мъже се грижат за изправността на съоръженията", казва Лилка.
Копирано от standartnews.com
