За участие в традиционния национален конкурс за хумор и сатира в Кубрат през тази седмица заминават членове на клуб „Хитър Петър и Настрадин Ходжа ООД” към Народно Читалище „Юмер Лютфи-1993г.” Кърджали. Те ще вземат участие и в заседание на Асоциацията на клубовете в страната. Тук е мястото да споменем, че през миналата година международният конкурс в Хасково бе спечелен от Александър Щинков. За неговите и клубните успехи, десетките национални и регионални награди в-к „Нов Живот” вече запозна читателите си.

- С какви мисли и нагласи тръгвате на път? Споделете моменти от творческата кухня на всеки от вас!

Александър Щинков:

- С всеки изминат ден аз извеждам на по-висока степен в творчеството си две неща: критериите и предизвикателството. Досегашните конкурси, публикации и награди мен не ме удовлетворяват. Моята борба е естетиката в хумора. Аз искам да превзема мита на руската школа, атмосферата на Уди Алън, да навляза в хумористичния разказ и сценариите. Оставям героите да се развиват сами, да полудяват от диалози и реплики да нахлуват и излизат сами от ситуациите. Тук е мястото да подчертая, че в Кърджали културните институции никога и с нищо не са търсили, не са помагали и не са създавали герои на града и страната. Ние знаем за много таланти тук, които бяха привлечени в други градове. Това става, това се случва защото в институциите работят случайни минувачи. Общо взето това е моят път!

Христо Станчев:

-Творецът, който се занимава със сатирична проза винаги е недолюбван от държавността и обществото. Как така ще карам един министър или политик да седне върху мексикански кактус с обратен трън и той да ме обича и толерира! Как ще стане това…

Писането, фейлетонът е експлозия, творческа и житейска поанта, агресия – осъзната и целенасочена. Към това, което става с душевността на нацията, демографските, социални, политически, икономически негативни изменения. Един фейлетон (най-трудният жанр) се ражда най-вече от събитията, очакваните отражения, силата на възмущението и анализа. Сатирата не е носталгичен блус на самотен дансинг, не е емоционален комплимент. С малко думи се стреля по много значими посоки! Използваният речник носи експресивност, литературна култура, познаване на процеси в науката, проверена терминология. Според мен парадоксалният изказ е приоритетен. Творческата ми торба е пълна с наивност и надежда. А асоциацията ще се бори срещу комерсиализация

. Това е новия за друг разговор.

Мариан Парнаров:

-Отдавам голямо значение на фактора, който все още е определящ и си спасява в трудните времена, оказали се перманентни – чувството за хумор. Като тематика ме привличат обикновените постъпки (които са стъпка към глобалните проблеми) нещата от живота, хитростите в социалната и политическата сфера, подхлъзванията, надмогването и парвенющината, кухата основа на самочувствието от страна на управляващите по принцип. Страх ме е този днешен облик да не стане вечен! Затова пиша. Намерил съм му цаката в кратките сатирични форми. Най-много ме радва оценката на хората. Днес читателите не четат само един вестник. Те са информирани, аналитични и справедливи. Не всички, но повечето – да!

В творческия си склад имам много спомени и ситуации от Русе до Благоевград, най-вече и Кърджали. Много от тях акумулират в моите творби.