Признат за най-добрият художник за последните 100 години, за най-скъпият и най-краденият, Пикасо е епоха в изкуството. Всъщност докато се развива, геният му генерира няколко епохи в живописта.

Преди 41 години, на 8 април 1973 г. светът се сбогува с Пабло Пикасо. Световноизвестният художник модернист и един от основателите на кубизма умира на 91-годишна възраст.

Като дете Пикасо усвоява академичната живопис и тя бързо "отеснява" за гения му.  Младежът напуска традиционните форми и в началото на XX век проправя пътя на модернизма. Кубизмът на Пикасо и Жорж Брак поставя основите на абстрактната живопис и сюрреализма. Те завладяват света през 20-те и 30-те години и го държат във властта си десетилетия.

Герника

Най-известната картина на Пикасо е "Герника", посветена на унищоженото по време на Гражданската война в Испания селце от немски бомбардировачи.

През по-голямата част от живота си Пикасо живее във Франция и е неутрален политически. Макар и  изкуството му да изглежда разобличаващо Франко и фашистите, Пикасо не казва нито дума за политика. Силата на неговата Герника е по-голяма от всички лозунги.

Реализмът на младия Пикасо. "Науката и милосърдието"

Гениалният художник, разтърсващ артистичните среди с всяка следваща своя творба, има не по-малко бурен личен живот. До голяма степен с него са свързани периодите в творчеството му, всеки от които е нова епоха в изобразителното изкуство:

Син и розов период. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата в преобладаваща синя гама. Синият период на Пикасо ((1901-1904 г.) идва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Пикасо рисува композиции с хора от народа, просяци и акробати.

За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. През следващите две години в работата на Пикасо преобладават розовите и червени цветове. Той рисува най-вече пътуващи циркови артисти — комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Африкански период - Формалните идеи, развити през този период влияят директно върху кубисткия период, който следва.

Аналитичен и синтетичен кубизъм - През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Неокласицизъм и сюрреализъм

Момиче с мандолина

Сюрреалистичният Пикасо