„Тракия в пламъци“ е заглавието на новата книга на ст.н.с.д-р Делчо Балабанов, нашумял с тритомната биография на кюрдския лидер Абдуллах Йоджаланq с когото се познава лично. В новата си книга Балабанов, който е автор на над 120 научни публикации, свързани с най-новата история на Република Турция и кюрдския проблем, влага много патриотичен плам. Такъв не му липсва. Има не само богата научна кариера, но и политическа. През 1991-1995 г. е председател и зам.-председател на Общонародният комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/, а в периода 2002-2005 г. ръководи Отечествената партия на труда.
Делчо Балабанов е потомствен тракиец. Роден е в село Белополци, Хасковско. Родът му е от разореното село Съчанли. Изпълнява завета на родителите си да осветли в книга драмата на тракийци в периода 1912-1923 г.
Авторът се изповядва по този повод: „През тези десетилетия написах редица книги за геноцида над арменците, кюрдите и латиноамериканските народи, но не се докоснах до трагизма на българите от Тракия и Мала Азия, преживели ужасите на ятагана. Години наред се разминавах и със заръката на моите родители - да опиша съдбата им на бежанци, която многократно ги е срещала с башибозука в размирната 1913 г.“. Първата стъпка на Балабанов е да посети опустошеното и заличено от картата село Съчанли. Преравя архива на Тракийския научен институт, държавния архив и регионалните архиви в Кърджали и Хасково. Почуствал истинската атмвосфера на ония години, той е вдъхнове да напише „Тракия в пламъци“. Балабанов концентрира своето изследване в Западна Тракия. Тук българското население е подложено на насилие веднъж от турския башибозук, втори път от гръцките чети.
Той определя изтъпленията върху българите като геноцид.
Авторът разказва за съпротивата на тракийци. За техните воеводи и закрилници, вплели имената си в историята на вековните борби на българите за свобода и независимост.
Началото на книгата представя неосъществения национален идеал - обединение на всички земи, населени с българи. Сочи намесата на Великите сили за осуетяването на въжделенията на народа ни.
Една от темите, които Балабанов засяга, е за действията на българите мохамедани и подкрепата им за турския башибозук. Той осветлява и т.нар. “кръстилка“, осъществена от българските власти. Балабанов изнася фактите такива, каквито са, без да смекчава оценката си за тях.
Голямо внимавние Балабанов отделя за село Съчанли и трагичната му съдба.
Герои в книгата са воеводите Руси Славов, Димитър Маджаров, Митрю Аркумарев.
В книгата се отделя важно място на борбата за автономия на Тракия в периода 1919-1923 г.,когато българи и турци воюват срещу прекрояването на границите от победителите в Първата световна война. България е ощетена от Ньойския договор и се опитва да запази населението си в Западна Тракия, което гърците прогонват.
Специално внимание се отделя на Вътрешно-тракийската революционна организация и проведените от четите акции.
Разгледана е съдбата на осем трайкийски воеводи.
Авторът се позовава не само на актуални писмени документи и спомени, но и на безценни архивни снимки. Това прави изследването му много актуално за историци, любители на миналото и тракийци, чийто девиз и до днес е „Помни, но не отмъщавай“.
Георги Кулов
