Семейство Запрянови на поредното изложение "Произведено в Първомайско"

Не ни останаха яйца да боядисаме полу се оплаква, полу се хвали Паунка Запрянова. Тя и съпругът ѝ са производители на пъдпъдъчи яйца и в дните преди Велики четвъртък са успели да пласират всичко, което имат. А това, което останало са раздали на приятели и хора, на които „не може да се откаже“. Сега ще събираме до събота, за да можем с дъщеричката ми да боядисаме и ние като другите хора – допълва Паунка.

Семейство Запрянови не са избирали този бизнес – той сам ги е намерил- такава европейска програма е имало отворена. Жената е домакиня, има син, болен ДЦП и е принудена да седи у дома. Затова потърсила прехрана, така че хем да е близо до момчето, хем да има какво да работи. Не им е лесно, защото програмата им осигурява част от средствата, но намирането на пазари си е техен ангажимент. За сега все още не са си върнали вложените средства, но амбициозната жена вече има планове за развитие на бизнеса и затваряне на веригата. Запрянка разказва, че следи внимателно parvomai.net и когато види, че се задава форум на който може да представи продукцията си, не го пропуска. Така е успяла да се свърже с фирми и производители, които могат да ѝ бъдат полезни. Новата ѝ идея е за продукция, която не се предлага на българския пазар, но каква  е не споделя – „не искам някой да ми я открадне“- усмихва се загадъчно тя.

Преди години се омъжила за пловдивчанин, но на гражданинът му харесало да е на село. Така решили да се върнат в родната ѝ Виница. За нея отглеждането на пъдпъдъци е приятна работа – може да мирише и да иска много труд, но няма стрес. Проблемът е с пласирането на стоката. Всички познати са впрегнати и помагат. За сега са доставчици на две големи вериги в Пловдив, търсят клиенти между ресторанти, хотели кетъринг фирми. За да преборят конкуренцията, в кутиите слагат яйца, които са 10-12 грама, макар че по БДС е допустимо да са и 8, и 9 и държат да са пресни. Всички кутии, които предоставят на магазините имат картонче, на което са описани достойнствата на миниатюрните деликатеси. Това е витаминозна бомба, антивирусно средство, та дори и афродизиак. Сега, в дните преди Великден обаче най- голямото им достойнство е, че са естествено украсени, а боядисани в червено, синьо, зелено стават още по- красиви.

Благотворителността е много специална за семейството. Паунка разказва, че покрай сина им Боби се е срещнала с най- добрите и истински хора. Тя не търси финансова помощ за него – лекарствата му не са скъпи, а сдружението, в което членуват, осигурява рехабилитация и терапия за момчето. Но е готова например да даде част от дългата коса на дъщеря си, за да се направи перука за някоя онкоболна майка. Преди дни е украсила великденско дърво за благотворителен базар и то е било продадено на доста добра цена. И силно вярва, че когато човек влага, ще започне и да получава.

Благотворителното дърво