Днес се навършват 30 години от покоряването на Еверест на Христо Проданов, извършено по "Жестокия път" - по Западния гребен.

Властите на Непал декларират, че за 1984 г. единственият свободен маршрут на Еверест е само по Западния гребен. Друга възможност няма чак до 1990 година.

Българинът Христо Проданов е първият човек в света, който изкачва най-високия връх на планетата по западната стена, който е най-дългият маршрут, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през месец април. Всички други пролетни изкачвания са осъществявани през месец май.

Подготовката за експедицията "Еверест `84" продължава 22 месеца. През това време Христо Проданов за 24 дни изкачва четири седемхилядника. Дотогава никой друг алпинист не е правил подобно постижение. Първи към Еверест на 10 февруари 1984 г. заминават двамата заместник-ръководители Христо Проданов и Огнян Балджийски.

Основната група отпътува на 20 февруари 1984 г. Към българския екип се включват 10 шерпи и 4 души кухненски персонал. Наети са 152 носачи, които помагат при бавното изкачване стъпка по стъпка към върха, което започва от Катманду на 3 март 1984 г., припомня БТА.

При изтеглянето от Катманду багажът е неимоверно голям - 470 кашона по 30 килограма всеки. Носачите им помагат до Намче Базар - столицата на шерпите. На 18 март 1984 г. основната група пристига в базовия лагер, който се намира на височина 5350 м. По пътя към върха са изградени общо пет лагера - лагер 1 на височина 6050 м, лагер две на 6770 м, лагер три - на 7170 м, лагер четири - на 7520 м, лагер пет - на 8120 м. Изграждането на лагерите се осъществява много трудно.

"Изграждахме лагер след лагер. Ураганът ги помиташе. Пак изграждахме. Отново биваха унищожени. Палатките за изграждането на лагерите намаляват. Май ще трябва да се копаят пещери. Копаехме. Трудно е, просто е невероятно трудно да се бориш с твърдия лед по Западния гребен", споделя ръководителят на експедицията Аврам Аврамов.

За дата на щурма към върха е определена датата 14 април 1984 г. Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (Джон) са избрани първи да тръгнат към върха.

"Там, където има воля, има и път!" - казва самият Христо Проданов.

На 20 април 1984 г. в 2:30 ч. радистът Стефан Калоянов събужда по радиостанцията Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (Джон). Отнема им над 3 часа да се подготвят за тръгване от лагер пет. Твърде много е, но те са без кислород и всяко движение на такава височина, изисква неимоверно големи усилия на волята.

В 9:00 ч. Христо предава по радиостанцията: "Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването". В 11:10 часа той съобщава, че се намира на около 8500 м.

И времето спира за хората в базовия лагер. Повече от седем часа радиостанцията на Христо мълчи въпреки настойчивите опити да се свържат с него. В 18:15 часа нещо пропуква и така дългоочакваният глас развълнувано и отчетливо изрича паметните думи: "Аз съм на върха, на върха съм - Христо!". Малко след това световните осведомителни агенции предават новината.

Както в базовия лагер, така и в България следват минути на неуписуема радост. Христо остава на върха 33 минути. В 18.48 часа съобщава: "Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи, започвам слизането".

Предстои трудно и опасно спускане през нощта. В 21:10 ч. Христо предава: "Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам".

На 21 април сутринта Христо се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м.

Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването.

Последното обаждане от Христо е в 19:45 ч. на 21 април 1984 г. През цялата останала част от нощта продължава борбата за оцеляването на Людмил Янков. Сам, достигнал 8500 м, около 21:50 ч. прекратява издирването и се установява на бивак.

По-късно Людмил Янков споделя за Христо Проданов: "Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!"

Въпреки загубата ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обявява решението си: "Експедицията продължава".

След едноседмична почивка на 3 май 1984 г. започва втората атака на върха. На 8 май в 17:15 часа Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9:11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест и затвърждават българското присъствие на най-високия връх на планетата. Те осъществяват и пълния траверс на върха - изкачване по Западния гребен, наречен "Жестокия път" и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс" на Еверест.

"Има моменти в живота на човека, които оставят трайни следи в неговото съзнание. За нас, алпинистите, това са моментите на върховно напрежение и радост от победата над върха", споделя Христо Проданов в книгата си "Лхоце. По западната стена". Последното изкачване взима най-ценното - живота му.