Мрежата на българо-холандския проект „Новото тракийско злато” отваря врати за гости и туристи събота и неделя, за да представи резултатите от петгодишната си работа в Източните Родопи - не с думи, а с атракции, събития и турове, подготвени от мрежата на проекта - хора, които се занимават с екотуризъм, биоземеделие и опазване на дивата природа в района. Местните и експерти по проекта казват, че по един малък проект като този е направено повече за развитието на селските райони, отколкото през целия минал програмен период на Програмата за развитие на селските райони.

Преди пет години започва търсенето на „новото злато” в региона

Ще ви срещна само с някой от лицата на този проект в Източните Родопи - хора, които вярват, че без големи хотели и земи край морето или до големите планински курорти могат да имат поминък и да развиват бизнеса си, запазвайки природата и стъпвайки на традицията на предците си. Героите в следващата история: Бети от „Дивата ферма” в село Горно поле, бай Петко от село Рабово и неговия лимец, Михаела Кирчева, която чертае пътя на туристите към този район и Франк - един влюбен в Източните Родопи холандец, който все още вярва, че може да предпази българите от грешките на холандците, че може да ни спре да унищожим природата си преди да сме разбрали.

Преди пет години ентусиасти и експерти чертаят план как да открият новото тракийско злато в Източните Родопи - то не се измерва в карати, а е странна смес от много усилия, помощ навреме и красота. Срещнах хората от проекта и историите им преди три години - тъкмо прохождаха вече, някои с по-уверени стъпки, други по-колебливо. Стисках им палци, за да успеят и да докажат, че могат да променят обликът на Източните Родопи без бетон и огромни инвестиции.

Бившият авиатор Петко Ангелов вече се радваше на интерес към неговата дива пшеница, която отглеждаше в Рабово. Мисията му беше да даде втори живот на тази древна култура - лимеца. Днес казва, че с помощта на холандци и българи по проекта идващите в къщата му за гости са в пъти повече.

Скоро от лимеца в Рабово ще се прави не само домашна бира

Освен че се увеличават посевите му с дива пшеница, скоро от нея не само ще се пече хляб, но и ще се прави бира. „Тази година лимецът е около 650 декара, което вече е една по-сериозна площ. Подготвяме една партида от 20 тона малц от новата реколта, който ще бъде направен в Института по пивоварство в Прага - ходихме на място, направиха проби, резултатите са перфектни”, разказва бай Петко и допълва, че се проявява интерес към този малц от Япония и Корея.

Петко Ангелов даже вече работи по създаването на асоциация, която да обедини домашните пивовари в страната. Казва, че конкуренцията и интереса към лимеца вече вдига и качеството на сортовете, които започват да се отглеждат в България. „Преди две-три години пазарът беше в пълен хаос - 40-50 сорта имаше в България, които се сееха, но сега успяхме да вкараме нашия лимец в стандарт, който от есента ще бъде в сила и ще има конкретни параметри и наименование”, казва бай Петко.

Преди три години само мечтаехме за такива неща, а те започнаха да се случват, казва с усмивка бившият авиационен специалист. Помощта на проекта за него е голяма, защото „помощ навреме е два пъти помощ”. Освен рекламата е важно, че те се появиха в точния момент - „Фестивалът на хляба” веднага намери нови приятели, партньори и популяризация на лимеца като култура, посочи още Петко Ангелов.

Държавата според него по-скоро пречи, защото по никакъв начин не облекчава хората, които подхождат иновативно. „Самият факт, че всички правителства досега обещаваха какви ли не иновации, мерки за селския бизнес и селските райони, нищо от това не се случва и не съм оптимист, че ще се случи”, казва бай Петко.

Бети от „Дивата ферма”: Не правим нищо по-различно от дедите ни

През 2011 г. Бети и Ники (Благовеста и Николай Василеви) - стопаните на „Дивата ферма” в маджаровското село Горно поле, ме удивиха с историята за своя старт. Те бяха първите, с които се срещах, които са продали апартамент в града за да си купят крави, а не обратното - да гледат крави, за да си купят панелка. Родители на три прекрасни деца, сега посрещат гости и в още една нова къща, а „Дивата ферма” е заета с месеци напред. Повече от идващите в къщата са чужденци.

Бети казва, че е доказала на себе си и на всички, че от нищо нещо може да се направи, че може да се съчетае дивата природа с онова, което е правено от дедите им. „Вярно е, че тази година правим 20 години, откакто сме се запознали с Николай и сме започнали с пет овце и десетина кози. Но не правим нищо по-различно от това, което се правили бабите и дядовците ни”, казва тя, връщайки се към усилията и годините труд вложени в начинанието.

Признава, че ще се чувстват като сирачета след края на проекта на Новото тракийско злато, финансиран от пощенската лотария на Холандия, но вярва че постигнатото ще бъде продължено и развито с лични усилия на всеки от участниците в мрежата. „Те ни помогнаха много, те ни отвориха очите за много неща - не само за селския туризъм и биоземеделието, но и за чуждестранния опит, който видяхме на място, за това как трябва да работим и да се справяме заедно. Ще се чувстваме сиротни, но се надявам да не забравим този добър пример, това на което ни научиха и да продължим в бъдеще”, казва Благовеста.

„Проектът ни подаде ръка, когато и банки и държава, всички бяха против нас”, казва стопанката на „Дивата ферма”, която се надява помощта на холански и български експерти да остане устойчива, защото тя не е само морална, но и финансова. „Вече имаме зад гърба си бази и ферми, купени машини и ако си съвестен и добър предприемач не можеш да го забравиш това”, казва Бети.

По думите й днес са нужни поне три висши образования - юридическо, икономическо и земеделско, за да се справиш с „Програмата за развитие на селските райони”. Водим шест дела с фонд „Земеделие”, първите три-четири години нищо не взимахме, даже наказания за бъдещи периоди имахме. Вече от две години взимаме и то непълната част от това, което ни се полага, казва още Благовеста.

Кравите, които отглеждат в гората - родопско късорого говедо и сиво говедо вече имат биосертификат. Расте и броят им, нищо че естественият подбор в планината не прощава. „Стадото е добре, кравите растат и вълците ги ядат естествено. Кучетата помагат, доколкото могат, но това е законът на дивата природа. Има 40 изядени животни. Не зная колко бяха преди три години, но сега са вече към 700”, разказва Бети.

В пъти са се увеличили туристите в района, интересите им ги водят

В пъти, а не в проценти е увеличението на нощувките в Източните Родопи през последните години. 17 000 туристи са посетили района на Източните Родопи само през 2012 г. Посещенията са основно от индивидуални туристи и малки организирани групи със специални интереси. „Потокът от хора текна, което означава, че хората оценяват усилията ни. Качествени посетители посещават качествени хора от региона”, казва Михаела Кирчева, която е координатор на проекта по екотуризъм.

Тя съобщи, че до края на юни ще заработи нов интерактивен сайт, който ще дава пълна информация за района. Предвижда се възможност за онлайн планиране и резервиране на пътувания на туристите за подбор на маршрутите, посещения на атракциите, избор на водач. „Няма да правим предварително пакетни цени и пътувания, всичко ще е раздробено по видове услуги и потребителите ще могат да изберат дали да спят в палатка, в къща за гости, в хотел, дали да ходят на каякинг, на конна езда”, обяснява Михаела.

Дълги години местния туристически бизнес се е лутал в посоката - дали да привличат туристи от Черноморието, дали да търсят почиващи в Пампорово. „Сега след създаването на тази мрежа и обединението в една дестинация Източни Родопи имаме резултат в търсенето - хората, които идват при нас търсят точно това - животни, наблюдение, фотографски турове, каяк и велотурове, тахан и лимец”, обяснява още тя. Михаела Кирчева подчерта, че има страшен глад за съчетаване на нещата - „не просто да отидете някъде и да спите, а да има какво да правите”.

Районът е на път да стане част от инициативата „Дива Европа”

За Франк Зандеринк, експерт по дива природа и ръководител на проекта, краят на петгодишния период не приключва работата му в Източните Родопи. Спокоен е, че постигнатото е устойчиво и ще бъде продължено и вече работи по нов проект - включването на тази част от Родопите в концепцията „Дива Европа”. Вече шест региона на континента са част от тази инициатива. През юни се очаква решението за Източните Родопи, като проектът ще продължи стъпките в опазването на дивата природа и свързания с нея екотуризъм.

„През 2012 г. официално Източните Родопи кандидатстваха като район за инициативата „Дива Европа” - процесът продължава по-дълго отколкото си мислех, но е обяснимо това известно изчакване на организацията. Забавянето не е защото районът не е подходящ, напротив - но те искаха да развият първите пет района в Европа, така че да има успехи вече там, да има основа, за да продължат в други страни”, обясни Франк Зандеринк.

Миналата година през октомври на заседание на Световния конгрес за дива природа в Саламанка Източните Родопи бяха обявени като номиниран район заедно с Голяма Лапония в Швеция и делта на Одер - район между Полша и Германия. От тогава се работи по плана. „През юни се очаква да бъде взето официално решение от борда на тази инициатива. Нямам основание да не смятам, че това решение ще бъде взето”, коментира експертът.

Една от целите на „Дива Европа“, е около 2020 г. да има 1 млн. ха (10000 кв.км) дива територия на 10 места в Европа, които обхващат различни региони. В момента районите, включени в инициативата са Западна Иберия (в Португалия и Испания), Източните Карпати (Словакия и Полша), Велебит в Хърватска, Южните Карпати и дунавската делта в Румъния и централните Апенини в Италия.

„Има хора, които са по-активни, и ти трябват тези, които са готови да вдигнат глава над нивото на водата. Започнахме точно с тези - най-активните и после открихме и други, които като видяха че е успешно, казваха „И аз искам да съм като тях”, спомня си Франк за началото в Източните Родопи. Не обещаваме чудеса, но виждаме, че имаме подкрепа вече от местните хора, допълва холандецът.

Приказката в Източните Родопи продължава и ако тези истории ви приличат на чудеса, ще ви разочаровам - зад всяко чудо, случено през последните години там стоят много усилия, много любов към природата и земята и вяра, че нещата могат да се променят. Ако не вярвате, вижте... един красив завой на Арда, гледан от високо - близо до лешоядите, тарпаните, зубрите и дивите орхидеи може да ви накара и вас да заобичате това място.