Носталгията кара мнозина хора от третата възраст да си спомнят с умиление за първомайските манифестации от времето на соца. Тогава изразилите своята класова солидарност с работниците от цял свят български труженици сядаха да празнуват по същество в кръчмите или вкъщи. Или пък хукваха с колите на село, за да съчетаят в двата или повече почивни дни (на 2 май също не се работеше, а и вече се правеха "сливанията") софрите с копане на лозето. Но почти всички свързваха празника с нещо "съветско-комунистическо". Само дето 1 май няма нищо общо нито със Съветския съюз, нито с Ленин или Георги Димитров.
Всичко започва на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Най-мощни са демонстрациите в Чикаго и по точно в заводите на "МакКормик", където се стига до сблъсъци с полицията и фирмената охрана, при което са убити 4-ма и ранени около 200 души работници. На 4 май по време на последвалия протест срещу това насилие на площад "Хаймаркет" в полицейския кордон неизвестен терорист хвърля бомба. Загива един униформен, а 6-има са ранени (по други данни са убити 8 полицаи). Това предизвиква нова вълна от арести и съдебни процеси. Осъдени на смърт са 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за ежегодни първомайски демонстрации в памет на тези събития и като израз на международната работническа солидарност. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам обявява, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май". След Първата световна война датата се налага като неработен ден в много страни в Европа. Естествено в СССР той е официален празник, включващ дори военен парад. А под името "Имперски трудов ден" - и в нацистка Германия. Все пак партията на Хитлер е "работническа и националсоциалистическа".
След Втората световна война той е възприет във всички развити страни, като някъде е официален празник, а другаде просто като неработен ден.
Любопитно е, че в САЩ и Канада отбелязват свой ден Ден на труда - в първия понеделник от септември - още от 1882 г. Днес Денят на труда продължава да се празнува като почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът е официален от 1894 година.
Във Великобритания, където също не обичат фиксирани дати, отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. А и така почивните дни винаги са три.
У нас първият опит за честване на Първи май - включително и с улично шествие - е направен от Типографското дружество през 1890 г. С годините постепенно се налага като такъв в малобройните ни индустриални центрове, като някъде дори отделни фабриканти го възприемат като нещо справедливо и дори изкарват по някоя бъчва вино за работниците си. А през 1939 г. с указ на цар Борис III е обявен за официален празник на труда.
През 1987 г ръководството на БКП правилно прецени - макар и със закъснение! - че манифестации са архаизъм. Така че държавата партия се оттегли от празника още преди падането си на 10 ноември 1989 г. След тази дата от СДС се дезангажираха от 1 май и направо го подариха на БСП и вестник "Дума".
В древния Рим го почитали куртизантките
В древен Рим първият ден на месец май бил по време на флоралиите, празненства в чест на Флора, богинята на пролетта и цветята. Тогава се пеели песни, имало танци и шествия с много цветя. На този празник се радвали особено проститутките в Рим, защото смятали Флора за своя покровителка.
Със завоеванията си римляните пренесли своите обичаи в други страни. Но по земите, където живеели келтите, римляните установили, че първият ден на май вече бил честван като празника Белтен. Предишната вечер, когато за келтите започвал денят, всички огньове се угасявали. Когато слънцето изгреело, хората палели огньове по хълмовете или под свещени дървета, за да посрещнат пролетта и възраждането на живота. Стадата били извеждани на паша, а боговете били призовавани за закрила. Флоралиите се смесили с празника Белтен и така се появили първомайските празненства.
За древните германци съответствието на празника Белтен е Валпургия. В нощта срещу първи май - Валпургиевата нощ - са се палели огньове, които да прогонят вещиците и злите духове, които според поверието са събирали в тази нощ.
Църквите на т.нар. християнство не успели да се противопоставят на тези езически празненства. През Средновековието към този празник, който станал любим на хората в Англия, били прибавени нови обичаи. Мъже и жени прекарвали нощта в гората, събирайки цветя и цъфнали клонки, за да посрещнат май с изгрева на слънцето.
Протестантските реформатори се опитали да прекратят тези празненства, защото ги смятали за езически. През 1555 г. честването на Първи май било забранено в Шотландия, а през 1644 г. английският парламент забранил "развратните обичаи". Но със завръщането на монархията през 1660 г. се завърнали и първомайските празненства.