Един от доайените на най-масовото изкуство по света и у нас, Цветан Димитров, от 12 години е собственик на цирк „Ориент”. Със съпругата си Кети от близо три десетилетия се занимават с дресура на животни, през ръцете им минава менажерия от питони, диви степни камили, азиатски коне, кавказки овчарки и още какви ли не трудни за опитомяване диви твари, които за малко не го отпращат в небитието. От 1997 до 2000 г. е арендатор на най-големия цирк у нас „Добрич”, но точно тогава настава крах за изкуството им. Затова отпрашва към чужбина. През 2002 г. набира скорост и купува цирк „Ориент”, който, макар и на ръба, все още оцелява и радва поклонниците му. За най-екстремните мигове в ежедневието си, за това как на няколко пъти се разминава на косъм със смъртта, за жестоките и ужасяващи хватки с някои от питомците си, от които все още носи трудно-зарастващи белези, Цветан се открехва единствено пред репортер на „ШОУ”.

  - За последно се видяхме през 2007 г. горе-долу по същото време. Тогава разказа на читателите ни невероятната история как проф. Шойлев, мир на праха му, видял какво ли не в практиката си, за първи път му се налага да вади от жива човешка плът, от ръката ти… шест питонски зъби. Как едва си оживял, след като огромното влечуго те е нападнало, как камила пък е забила зъби в черепа на племенника ти и за малко да му смъкне скалпа. Оттогава досега какви нови сакатлъци те сполетяха?

  - Случиха се много неща, но най-вече се стремим към класическия цирк. Обичам да говоря реалните неща. Като че ли сакатлъците останаха в миналото, когато имахме камили. Веднъж кракът ми се извъртя от „нерегламентиран” контакт с „верблюда” на 360 градуса и как оцелях тогава, все още не знам.

  - Все още ли си със съпругата си Кети, която цял живот се е занимавала с животни?

  -  Продължаваме да бъдем напред. Наистина, от 16-годишна възраст досега тя се занимава само с животни.

  - А Кети на какво те открехна?

  - На искреност, на любов, а имаш ли любовта към животните, имаш я и към хората. Защото който не обича животните, трудно ще възприеме и любовта към хората. Иначе вече не участвам в програмата, вече съм на 55 г.. Дадох път на младите. Засега съм мениджър на трупата и се занимавам само с организацията.

  - Змиите, подобно на жените, са едни от най-опасните твари на земята. Правил съм интервюта за „ШОУ” с едни от най-големите змиеловци на България, които твърдят едно и също нещо – че пепелянките и усойниците са по-безопасни и по-безобидни, отколкото нежните ни половинки. Защото първо съскат, т.е. предупреждават, а после налитат и хапят. Твоето мнение?

  - Това се получава при хора, които не са имали контакт с животните. Когато постъпиш човешки с едно животно, то също постъпва човешки, за разлика от хората. Жената винаги може да постъпи с теб така, както животното никога няма да постъпи /смях/.

  - И какво се получава на практика? – че едно смъртоносно влечуго може по-лесно да се опитоми, отколкото една жена? Та това е абсурд!

  - Змиите не се укротяват, те свикват с определени движения, докато жената трябва да поеме твоята инициатива. Винаги жените са били в основата на всичко, знаеш колко войни са се водили заради тях /смях/.

  - Кое е най-невероятното шоу, което предлага в момента цирк „Ориент” и го отличава от останалите трупи в страната?

  - Има едно предположение /на ЕС – б.а./, че от 2015 г. вече няма да могат да работят хищници в цирка, а това нещо ние го знаем още от 2009 г., когато бях мениджър на италианския цирк „Аква” със собственик г-жа Белучи, и именно тогава ми казаха, че на манежа повече няма да има животни. Тогава имахме маймуни, които така или иначе влизат в забраната, и затова още тогава ги дадохме в зоопарка. Още преди да излезе законът, ние започнахме работа само с домашни животни.

  - Същите опасения има и Александър Балкански, собственик на едноименния цирк, но напук на закона той пък е решил да направи спектакъл само с животни, като го изнесе обаче в страна, която не е членка на ЕС.

  - Това нещо не съм го чул, но знам, че тази година е последна, през която може да се работи с хищници, но нашите са домашни – коне, понита, гълъби, кучета. Така гледаме да направим по-близък контакт с публиката.

  - А представи си, че ви забранят и с тези тъй наречени домашни животни да работите? Повод винаги може да се намери?

  - Ами това ще бъде абсолютна грешка, понеже децата в България няма да знаят какво е гълъб. Ако в София и в по-големите градове има зоопаркове, в останалите няма. България се състои от 150 града и там децата ще останат непросветени. Циркът за разлика от всички други изкуства е това, което можеш или не можеш, или го правиш или влизаш в количката, инвалидната имам пред вид. Това е, зловещо е, на ако колежката горе във въздуха падне като не си е свършила работата, ще остане прикована до края на дните си. Това е изкуство, на което би трябвало да му се помага, а не да му се пречи. Приемем ли се тоя зловещ закон със забраната на животните, това означава, че се спира развитието на цирковото изкуство. Това означава да се закрият и конните спортове, и всички видове изложби на животни, защото там също би трябвало да разсъждават, че пак ги малтретират. Значи всичко трябва да се забрани. И какво правим тогава? Това са убийствени неща, които хората /има пред вид законодателите – б.а./ или не са се замислили, или не са преценили правилно. Да, щом се отнася за хищници, нормално е да се приеме, че има някакво насилие върху тях. Не мога да кажа, че в зоопарковете или в конюшните животните живеят по по-различен начин. Ще ти дам един прост пример – за да изкараш на манежа един кон, ти минимум четири път на ден го чистиш. За да се появи пред зрителите като слънце. А какво става в зоопарка – хвърля им се храната и толкоз. При нас се гледат по-добре, но… Дивото си е диво и затова може би искат да ги забранят.

   И Драгомир Драганов, известен още като Драго Чая, опорочи донякъде изкуството ви, като направи цирк в софийското читалище „Славянска беседа”. Та какво е цирк без манеж, без шапито, без типичната атмосфера?

  - Ако искаме да бъдем реалисти, той имаше намерение да възвърне стария стационарен цирк, този, който беше на „Солни пазар”, но го запалиха и изгоря през 1983 г. септември месец. И неговата /на Драганов – б.а./ формула не е нормална. Но вижте, през зимата е трудно шапитата да се опъват, падне ли един сняг, това означава много калорифери за отопление, което за България все още е трудоемко. И г-н Балкански се опитва зимата да прави цирк, и аз се опитвах. Българите не обичат да ходят през зимата на цирк, за разлика от запад. Там през лятото спират да работят, а през зимата работят на пълна пара. Иначе Драго добре го направи, то си беше вид манеж, с всякакви удобства. Не говорим за мащабност, там са си 220 места.

  - Владимир Илич Ленин беше казал навремето, че след киното циркът е най-популярното изкуство за масите. Руската школа си запази традициите. Не знам коя е водещата в момента – тази на братушките или американската, но нашенската е на ръба на оцеляването. След като профсъюзите, навярно със съгласието на Тато и Петър Дюлгеров подпалиха най-атрактивната и обичана от всички сграда на „Солни пазар” и я оставиха да изгори, бившият министър на културата Елка Константинова, чийто син издаваше първото порно-вестниче „Чук-чук”, с твърде лека ръка пък ви доунищожи, изпрати ви на бунището. След това мутри окупираха и разкошната ви база в „Илиянци”. След тези жестоки удари едва ли скоро ще възкръснете като птицата феникс, но все пак оцелявате. Каква е цената?

  - Руската школа скоро няма да загине по простата причина, че там все още продължават да се строят стационарни циркове, докато при нас всячески се мъчат да ни заличат и да не съществуваме. 1993 г., когато ни уволниха всичките от бившата дирекция, ако някой може да ни отговори защо, евалла му правя. Елка Константинова беше човекът, който ни уволни. Никой нямаше обяснение. Това беше една поръчка от бизнеса по това време и тя перфектно я изпълни. Нашата база в „Илиянци” сега е превърната в складове. Пак олигарсите действат там.

  - А защо толкова лесно се отказахте от тази битка?

  - Не сме се отказали! Ако се бяхме отказали, сега нямаше да правите интервю с мен. Знам само, че това изкуство ще продължи да живее, докато има деца. И нямаше да има колеги, които да продължават да работят с цирковете, да пътуват по чужбина и да сключват договори. Да, има колеги, които не успяха да издържат, за съжаление…

  - В предишното интервю за „ШОУ” ми каза, че неведнъж си се чувствал като „топъл труп”. Кога за последно усети това невероятно усещане, което е на границата между живота и смъртта?

  - Гледам само напред, въпреки миговете, в които съм бил в паднало положение. Никога не съм се отчайвал. В един ден обаче видях една подутина по тялото ми. Отидох на лекар, който ми каза, че спешно трябва да ме оперират от херния.

  - Какво толкова тежко си вдигал?

  - Ами в цирка няма нищо леко /бурен смях/...

  - Чул ли си за последния нещастен случай с наш цирков артист?

  - След инцидента с Деси Кехайова в САЩ за друг не знам. Независимо в коя точка на планетата е, аз ги изживявам ужасно тези неща. Познавах една колежка, която работеше с лъвове, с тигри в Будабили в Кувейт. Разкъсаха я жената по време на спектакъл, нещо много жестоко. В един момент животните озверяват, а може би и тя да е била в цикъл…

            Кърджали, едно интервю на Георги АНДОНОВ

ДОСИЕ

  х Дясната ръка на Цветан Димитров сякаш е минала през центрофуга – бъкана е с шевове, които едва ли ще се заличат до края на дните му. След като веднъж питон го захапва. „Първо ще ти обясня как огромното влечуго се храни. Обядът му – мишка или заек, се хвърля в клетката му. Питонът първо захапва жертвата си, намотава туловището си около нея, спира пулса й, след което я освобождава. Едва след това започва да я поглъща. Питонът напада човек само когато последният го предизвика с нещо. Има и изключения – когато женската е разгонена, тогава става агресивна”, обяснява нагледно босът на „Ориент”.

  Със съпругата си Кети Димитрова изпълняват във Варна невероятно акробатично шоу с три 6-метрови питона. Всичко е ОК, но след спектакъла той трябва да нахрани влечугите, прибирайки ги в огромна клетка, а вечерята им – зайчета, сложени в кашони. Прехвърля туловищата им навътре с неимоверни усилия, неволно обаче закача опашката на едната твар, която за секунди поглъща ръката му, стиска я като менгеме и няма изгледи да я освободи. Нещо повече – питонът бавно-бавно се намотава около тялото му и го хипнотизира. „Захапката е жестока, болката – ужасяваща, но всичко бледнее пред очакваното. Постепенно те задушава, всеки миг очакваш края. Всичко става бавно, методично, до окончателното умъртвяване. Опитваш се да отвориш уста, да извикаш, не става. Дадох си ясната сметка, че скоро ще се превърна в топъл труп. Жена ми грабна една метла, напъха дървената й дръжка в змийската паст, със сетни сили рязко си дръпнах ръката. Предварително знаех какво ме очаква – влечугото има обратна захапка, знаех, че болката ще бъде ужасяваща, но нямах друг изход. В ръката ми останаха да кървят 6 змийски зъба”, разказва за един от най-кошмарните си мигове Цветан.

  х Следващото му екстремно изпитание, когато отново се разминава на косъм със смъртта, е с дива степна камила. Ето какво разказва: „Конят, дори и да се спъне, ще те хвърли встрани, ще направи опит да те спаси. Докато „верблюдът”, както си ходи, изведнъж безпричинно ляга. Смачква те от раз с огромното си туловище. Така стана и на един спектакъл – но за секунди успях да се претърколя и да отърва кожата. Мой племенник обаче не извади същият късмет – всичко се случи в цирковата база в „Илиянци” на репетиция. Бях обяснил на младока никога да не се обръща с гръб към мъжката камила, да стои на почтено разстояние от нея, така че тя да не може да го докосне. Навежда се обаче, без да следи животното с поглед. Камилата спокойно си го захапва за черепа, вдига го като пирон нагоре, след което го тръшна на земята”.

          Въпросите зададе:Георги Андонов