Николай Николов получава наградата си от кмета на общината Ангел Папазов |
Николай Николов е роден през 1961г, в Димитровград. Завършил е Българска филология в Софийския университет, семеен, с двама сина. Собственик е на фирмата „Николов и синове“. Тази година беше отличен по случай 1 май за приноса му за развитието на икономиката в общината. Читатели на parvomai.net проявиха интерес към личността му и поискаха да научат повече за производството на фирмата.
Т.К.: Честита награда! Разкажете накратко за Вашата фирма, с какво заслужихте вниманието на кмета?
Н.Н.: Компанията "НИКОЛОВ И СИНОВЕ" АД е създадена през 1999 година, но реално заработи година по- късно. Произвеждаме облечени еластични нишки. За много кратко време фирмата стана една от водещите в бранша. Оттогава до днес ние постоянно разширяваме производството си. Към средата на 2013 година капацитетът на "Николов и синове" АД е 40 тона облечени еластични нишки и 15 т каучукови еластични нишки.
Не правим краен продукт, а суровина. От нас зависят производители на чорапи, производители на еластични бинтове, фанели, платове или накратко - всички материи, на които трябва да им се придаде еластичен характер.
Правим нишките за всички футболни отбори в Англия – за гетите им, работим за Израел, за Marks & Spencer– верига за търговия, предлагаща продуктите на всички по- известни спортни марки. Сега сме в контакт с Унгарска търговска фирма, която ще разпространява нашия продукт в цяла Европа.
Т.К.: Колко работника има във фирмата?
Н.Н.: В момента работят 35 човека, но до края на годината предстои разширяване на производството и тогава ще наема още хора.
Т.К.: Ползвали ли сте европейски програми за разширяване на производството?
Н.Н.: Имам специално отношение към тези програми. Според мен Европа трябва да спре да ни дава пари. Защото в България всичко се краде и парите от Европа не достигат до крайния производител. Над 25% от тези пари се взимат от чиновници, които не са направили нищо съществено за развитието на страната.
Т.К.: Не е ли прекалено радикално?
Н.Н.: Не е. И друго мога да ти кажа – ако зависи от мен ще спра всякакви социални плащания. Пари ще получават само тези, които са ги заслужили с труд.
Т.К.: Какви изисквания имате към работниците си?
Н.Н.: Преди всичко да са работливи, с добро зрение и чувство за екипност. Държа да имат завършено средно образование поне.
Т.К.: А имате ли социална програма за тях?
Н.Н.: Социалната ми програма е такава, че никой да не иска да напусне. Почиваме два пъти в годината – за Коледа и за Великден. Не давам коледни или великденски надбавки, но всяка година ги водя на екскурзия извън България. Защото колкото и пари да им дам, няма да забогатеят от това, а така виждат свят, виждат нивото в другите държави където ходим и обикаляме. Могат да си направят равносметка къде се намираме ние в този световен процес.
Т.К.: Как открихте тази ниша?
Н.Н.: Стана случайно. Обикновено търся неща, които са необичайни и единствени в производството и икономиката. Най- напред направих първия рибен магазин, в първите години на демокрацията. След това реших, че трябва да се занимавам с производство, интересувах се, търсех и открих това.
Т.К.: А каква е формулата за успех при Вас?
Н.Н.: Формулата на успеха е проста. Трябва да притежаваш две неща – хъс и г*з. Хъс- тръпка, трябва да се наемаш на всяка работа. И дупе… да ти е яко, за да можеш да отстояваш на всички трудности, да ги преодоляваш. Иска се търпение, постоянство, вървиш напред и пътят ти показва какво още трябва да направиш.
Т.К.: Какви цели си поставяте?
Н.Н.: Искам фирмата да се развива, за да може младите хора да останат да живеят тук. Ние имаме прекрасен град. Младите хора не разбират, че това е място, на което може да се произвежда, да се твори и да се върви напред. Това, че ще се преместиш в един голям град за една по- голяма заплата няма да те направи по- щастлив. Тук има място за работа. Винаги е имало. На нашия град му трябва едно модерно производство, на по-високо интелектуално ниво, за да може инженери и други висшисти да си намират работа тук.
Т.К.: Какво например може да е това производство?
Н.Н.: Следа човек може да остави само ако минава през неутъпкана пътека. Бъдещи технологии, технологии от космоса. Мечтая да се занимавам с карбонови нишки. Дал съм задачи на млади учени от БАН да работят по тези нишки и начините за производството им, защото това е материя, която ще намери приложение в близко бъдеще – самолетостроене, хеликоптери, автомобили, за всяко нещо. В нашия град има място за това. Карбоновите нишки са свързани с въглерода. Само трябва да се намери човек, който да направи технология за произвеждането им.
Т.К.: Имате двама сина – защо не се заемат те с това?
Н.Н.: Те все още учат. Тяхното образование е икономика и бизнес. По- големият ми син има фирма за професионално почистване. По- скоро биха се реализирали като мениджъри. А за карбоновите нишки трябва човек, който да се занимава с физика и той да е много добър, дори бих казал, отличен физик. Може да се развива и производство на нови енергоносители. Има технологии, които ще намерят място в близките 10 -15 години в нашата страна.