Вълчо Златилов

Г-н Златилов,малко знаем за българо-турското сътрудничество след Първата световна война.Как се стига до него?

           Началото на изграждането, укрепването и развитието на това уникално в историята на двата народа българо-турско сътрудничество, разбирателство и единодействие се поставя след края на Първата световна война, когато победените съюзници България и Турция са изправени пред реалната опасност да изгубят напълно териториите, които владеят в Източна и Западна Тракия. Изправени пред тази обща угроза, турските и български национални водачи и организации в Тракия полагат началото на един продължителен период на турско-българско сближение, разбирателство и взаимодействие, продължен  впоследствие и от правителствата на двете съседни държави.

           Първите инициативи за постигане на единодействие и взаимопомощ между турци и българи от това време принадлежат на някои от турските национални водачи и лидери в Източна Тракия като Джафер Тайар, Хани бей, Али Галиб бей, Таксин бей, Вахри бей, Шереф бей, Шукри бей и др., който в качеството си на висши военни ръководители на І-ви армейски корпус в Одрин, изявени общественици, дипломати и ръководители на турския Тракийски комитет, посещават няколкократно Българското генерално консулство в Одрин, осъществяват връзка с представители на Временния инициативен комитет на дружество „Одринска Тракия” и някои погранични български офицери. При срещите и разговорите си с ген.Марков-български генерален консул в Одрин, кап.Даскалов-н-к на 11 български граничен пост, Стр.Дочков и Димитър Нашев-представители на дружество „Одринска Тракия” и др. през мeсеците феврури, март и април 1919 г. в Одрин, те настояват за обединяване и общи действия на турската и българска тракийски организации в защита на турските и български интереси в Източна и Западна Тракия с цел оказване на въздействие върху решенията на Парижката мирна конференция за Тракия.

-Знаем,че за Източна Тракия не се стига до съвместни действия.Как стоят нещата в Беломорието?         

          По друг начин се развиват преговорите за турско-българско единодействие и защита на общите интереси на турската и българска общности в Западна Тракия. Според  някои документи, първоначалната инициатива за обединение на българите и турците в Беломорието, с оглед недопускане на евентуално бъдещо присъединяване на областта към трета държава принадлежи на местни български лидери от Гюмюрджина. Още  в началото на 1919 г., когато се появяват съобщения, че мирната конференция в Париж ще предаде Беломорска Тракия на Гърция, те изпращат своя делегация в Дедеагач, която участва в съвещание, на което присъстват около 20 от най-изявените представители на българската общност в областта. Съвещанието избира акционен комитет в състав: К.Митев, Ст.Маджаров, Ст.Попов и Я.Табаков /всички от района на Гюмюрджина/, на който е възложена задачата да осъществи сондажи с турските първенци в Западна Тракия и установи готовността им за евентуални общи действия срещу подготвяното предаване на областта на Гърция.

          В началото на м. май 1920 г. в Караагач се провежда общо съвещание на лидерите на българската и турска общност в Беломорската област. От българска страна участие в него вземат А.Попалексов, д-р Ненчев, кап.Бояджиев, П.Мутафов и др. по-известни българи от Гюмюрджина, Дедеагач, Ксанти и Софлу. Турската общност е представена от Али Фуад бей, Джемал бей, Али Галиб бей, Неджметин бей и др. Според някои сведения на съвещанието присъства и ДжаферТайар–командващ І-ви армейски корпус в Източна Тракия, заедно с щаба и полковите командири на корпуса.

          Обсъдените и приети на съвещанието общи становища, позиции и виждания за по-нататъшните съвместни действия срещу евентуална гръцка окупация на областта залягат в основата на двустранно подписан протокол.

-Какви са последствията от тези преговори?        

 В изпълнение на решенията на съвещанието в Караагач от 25 до 28 май 1920 г. в с.Химитлий, Гюмюрджинско, е свикан и проведен няколкодневен съвместен  българо-турски конгрес.Конгресът избира „Временно правителство на националната защита”, състоящо се от 10 министерства. За министър-председател и министър на финансите е избран Ахмед Тефик бей, за министър на вътрешните работи – Хасан Таксин бей, за министър на войната – Али Фуад бей, за министър на външните работи – Махмуд Недим, за министър на правосъдието – Абдул Халим, за министър на просветата – Джемал бей, за шейх-юл-ислям – Хюсейн Хюсни, за министър на пощите, телеграфа и земеделието – д-р Страшимир Дочков, за министър на търговията и индустрията – Вангел Георгиев, за министър на пътищата и железниците – Коста Георгиев.

          Още с избирането си Временното правителство изготвя Декларация за обявяване независимостта на Западна Тракия, връчена от министър-председателят Тефик бей на 26.май 1920 г.на следвоенния управител на Западна Тракия ген.Шарпи. В нея се отбелязва, че Временното правителство е съставено въз основа на принципите на президента Уилсън, отстоявани от страните победителки и техните съюзници, че е правителство на мира и добросъседските отношения със съседните държави, че ще бъде гарант на  правата на гражданите, без разлика на раса и религия. Декларацията изразява и надеждата, че правителството ще бъде признато от съглашенските държави. Същевременно Временното правителство издава и разпространява и специална Прокламация, написана на български, турски и френски език, в която категорично се отхвърля решението на конференцията в Сан Ремо за предаване на Западна Тракия на Гърция и се протестира остро срещу евентуалната гръцка окупация на областта.

-В Западна Тракия се стига до военно единодействие.Как става това?

          В съответствие със заявените намерения за защита на провъзгласената независимост и автономното българо-турско управление на Западна Тракия, и с оглед успешното противодействие на евентуална гръцка окупация на областта, Временното правителство се заема енергично със сформирането на собствена, боеспособна Тракийска армия. В нейния състав са включени многобройните, създадени още в началото на 1920 г. български и турски въоръжени чети и отряди, имащи готовност да окажат съпротива при евентуална гръцка окупация на областта. За тяхното създаване и подготовка голяма помощ от турска страна оказват: ДжаферТайар–командващ І-ви армейски корпус в Одрин, съдействал за създаването и изпращането на добре подготвени отряди от комити, офицери и войници от Източна Тракия,  Али Фуад бей-предоставил 100 000 лв. от турския Тракийски комитет в Западна Тракия за подготовка и въоръжение на четите в Кърджалийско, Младотурският комитет в Швейцария-предоставил на министър-председателя Тефик бей чрез фирмата «Ниазим Емин» 500 000 лв. и др. От българска страна голяма помощ в организирането, въоръжаването и изпращането на чети в Западна Тракия оказват редица опитни български офицери като ген.Ал.Протогеров, полк.П.Дървингов, полк.Николов и някои известни дългогодишни ръководители на българското национално-освободително движение в Тракия и Македония като Таню Николов, Тодор Александров и др.

          В края на м.април 1920 г., когато се разбира, че конференцията в Сан Ремо окончателно предава Западна Тракия на Гърция, на тайно съвещание в Момчилград, в къщата на кмета на града, някои от най-изявените дейци и организатори на подготвяната българо-турска въоръжена съпротива срещу евентуална гръцка окупация на Беломорието създават Главен щаб на въоръжената борба.

-Създава се българо-турска тракийска армия.Какви са нейните действия?

          На 27 срещу 28 май 1920 г. Гърция окупира Западна Тракия с помощта на един армейски корпус. Две гръцки дивизии са разположени на охранителни позиции до р. Марица със задача да не допускат войските на Джафер Тайар да се обединят с турско-българските чети в Западна Тракия, а друга една дивизия е разположена по границата на Западна Тракия с България.

          Въпреки неблагоприятните развития Временното правителство на националната защита на Ахмед Тефик бей реагира незабавно и енергично. То издава Заповед за мобилизация на младите българи и турци, годни да носят оръжие и включването им в сформираната от правителствотоТракийска армия. В изпълнение на заповедта, на 28 май 1920 г.българския Тракийски комитет издава и разпространява Позив до всички родолюбиви тракийци, в който след като се съобщава, че същия ден е обявена автономията на Тракия, се настоява „всички братя българи и турци да подкрепят движението морално и материално, да се запишат в доброволческите дружини в Софлийски военен район под командването на началниците на доброволческите дружини Н.Гавраилов и Н.Георгиев”. Позивът завършва с призива „Бързайте тракийци! С бога напред ще издействаме автономията на Тракия под покровителството на Лигата на народите!”

          В края на м.май 1920 г. Тракийската армия на Временното правителство е вече напълно сформирана. За нейн главнокомандващ е определен министърът на войната в правителството Али Фуад бей.

          Тракийската армия на Временното правителство, командвана от Али Фуад бей се състои от 30 дружини, начело на които са поставени някои от най-известните и добили широка популярност сред местното население турски и български национал-революционери като Топал Кадир, Али Галиб бей, Джемал бей, Неджметин бей, Кара Бекир, Хюсейн Чауш, Димо Николов, Димитър Маджаров, Русю Славов, Вангел Георгиев, К.Ненчев, кап.Бояджиев и др. Според сведение на окръжния управител в Кърджали в състава на Тракийската армия влиза и един голям, двехиляден турско-български отряд за охрана и заемане на планинските райони на Западна Тракия, разполагащ с 14 картечници.              Още в първите дни на окупацията гръцката армия среща добре организираната въоръжена съпротива на българотурските чети и отряди на Тракийската армия. На 28 май 1920 г. в близост до Гюмюрджина става първото сражение между настъпващите военни части на гръцката армия и две от четите на Тракийската армия, командвани от Али Фуад бей и кап.Бояджиев.

          Едно от най-кръвопролитните сражения през м.юни 1920 г. става на границата между Западна и Източна Тракия, на десния бряг на р. Марица. Българотурски чети нападат частите на една от гръцките дивизии, охраняващи границата с Източна Тракия, в момент когато те завършват изграждането на понтонни мостове над реката за преминаване на части на гръцката армия в Източна Тракия. При нападението понтонните мостове са разрушени изцяло, убити са и 40 гръцки войника и 7 четника.

          Според публикувани в научните изследвания статистики в периода юни-юли 1920 г. на територията на Западна Тракия стават над 30 големи сражения между военни части на гръцката окупационна армия и частите на българотурската Тракийска армия.

-Кои са причините за неуспеха на идеята за автономна тракийска република?

          Изпращането на нови гръцки армейски части в Западна Тракия прави борбата между двете воюващи страни още по-неравностойна и предопределя крайния победител във военния сблъсък. Засилването на гръцкото военно присъствие в областта обаче, не е единственият фактор, допринесъл за крайния успех на гърците във военните действия. Особено отрицателно въздействие върху въоръжената борба на местните българи и турци срещу окупационната гръцка армия оказва неизпълненото обещание за военна помощ и подкрепа от страна на Временното правителство на Източна Тракия на Джафер Тайар. Въпреки дадените обещания, войските на Тайар така и не се включват пряко с участие в сраженията срещу гърците в Западна Тракия. За тази проявена нерешителност и мудност Джафер Тайар е остро критикуван от Али Фуад бей.

          Отрицателен фактор за развитието и разрастването на българотурското съпротивително движение в Западна Тракия е и позицията, заета от България. Лоялна към следвоенните мирни договори, тя предприема изискваните й от страните победителки в Първата световна война мерки за охрана на южната й граница, с оглед недопускането на образуване и преминаване на чети от крайграничните български територии в Западна Тракия.

          Въпреки че не успява да  постигне крайните си цели, организираната и ръководена от Временното правителство обща въоръжена борба на местното турско и българско население срещу гръцката окупационна армия в Западна Тракия има важно историческо значение. Тя, освен че дава необходимите аргументи за дипломатическа и външнополитическа защита на българските и турски национални интереси по Тракийския въпрос пред Великите сили и международната общност, бележи и началото на един успешен период в развитието на българо-турските отношения и връзки, започнал в годините по времето и след Първата световна война.

          Въпросите зададе :Георги Кулов