На 6 май мюсюлманите в България празнуват Хъдърлез, който отговаря на Гергьовден и се приема за начало на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието.
Двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви към изток, другия върви на запад, ако единия е на север, другият държи юга. Това правят, за да помагат на хората от различните пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и искат помощ; ако не я получат, тези, към които са се обърнали, са обречени на неуспех, а понякога и на големи беди. Двамата светци се срещат само веднъж в годината, между първи и пети май, за да си разкажат къде са били, какво добро дело са извършили, с какво са помогнали на хората. Но ако този период се случи в петък, не се срещат.
На 6 май момичетата или млади невести донасят вода от седем чешми и пущат в бакърено котле зелени листа и клонки, на които поставят белег. После едно момиче вади белязаните листа и клонки, а другите пеят четиристишия – манита и според съдържанието на съответното четиристишие се гадае за бъдещ съпруг, бъдещ радостен или тъжен семеен живот, за житейската съдба на момата. След като свършат с изваждането на листата и клонките, всички присъстващи измиват лицата си с водата, а клонките хвърлят в реката. В Източни Родопи много известен е обичаят на 5 срещу 6 май да се посещава върха Дамбалъ, където се намира много известна чешма под скала с капеща вода. Широко разпространено не само в региона, но и в цялата страна, е поверието за нейната лековита сила. Вярва се, че болни от заекване ще намерят изцеление като се потопят във водата от чешмата или пият от нея, но във времето от полунощ до първи петли и изгрев слънце.Днес обредното къпане се прилага най-вече при децата с различни нервни заболявания. Оздравителният обряд се състои в потапяне в студена вода и пиенето от нея. Дрехите, с които са били облечени, се връзват по клоните на дърветата. В коритото на чешмата се пускат пари като дар на извора.На Хъдърлез от Момчилградския регион посещават старата Еди Къзълър джами (Джамята на седемте момичета) при село Подкова. Болни от ревматизъм докосват стърчаща черна скала с вярата, че който успее да я докосне, ще оздравее. Освен това там има каменен прозорец и се провират през него не само болните, но и здравите, за да бъдат силни и щастливи през цялата година.При алианите срещу празника две първородни моми с калайдисан бакър обхождат къщите и събират нишани (белег). Като стигнат до някоя къща, внимават да не застават под стрехата и стопанката, без да ги кани им дава нишан. Щом съберат всички нишани, занасят котлето в къщата на младоженци, които последни са се оженили през годината. Оставят го под трендафил и го покриват с кърпа. Като се нахранят, отиват на люлките, завързани на дърво до мегдана и се люлеят за здраве. След люлеенето жените отиват в къщата, където е котлето с нишаните. Двете моми, които са обикаляли домовете, за да съберат нишаните, хващат едновременно от двете страни дръжката на котлето и тръгват. Близо до тях ги следва жена, наметната с голяма черна кърпа. Оставят котлето в средата на алая и една от момите сяда до него. Жената сваля от себе си черната кърпа и покрива момата и котлето. На момата дават огледало, в което тя непрекъснато се оглежда, като с една ръка вади нишаните. До нея стоят две жени с пръчки в ръце и поемат подадения нишан, окачват го на пръчката и го показват на присъстващите. Жената, чийто нишан е изваден, слуша едно мани от жената, която го е подала. И така се изваждат всички нишани.
В тоя ден се коли агне курбан, готвят го на яхния и се събират да го ядат заедно.