Истински казашки офицер е най-тежко въоръжената войскова част в Източните Родопи. След като в началото на този  век бяха закрити всички военни поделения в района, съхраняваните от него автомати, карабини, пистолети и картечница са най-мощното оръжие, готово да води бой. Само че Ерол Алиевич няма намерение да воюва с когото и да е. Той е колекционер, а страстта му са оръжията на Червената армия и използваните по време на  Руско – турската война, довела до освобождението на България. Ерол е от смесен брак – баща му е българин, а майка му – украинка. От нея той е наследил казашката кръв. Може да проследи корените на своя род Затуливитер близо 400 години назад. И двамата му прадядовци са офицери – единият от Руската имперска армия, а другият – казашки подофицер, воювал през Първата световна война в Северна Добруджа, а след това и в Галиция, където е ранен и попада в австрийски плен. Дядо му – Михаил Василиевич Затуливитер - е офицер от Червената армия. Бил е политрук / политически офицер/ на дивизия, участвал е в цялата битка за Сталинград, после - в освобождаването на Украйна, бил е в частите, превзели Белград, Будапеща и Виена. В началото на септември 1944 година неговата дивизия преминава река Дунав и се установява в Северна България. Заедно с подразделенията на Първа българска армия участва в боевете край Драва – Соболч  и езерото Балатон. Носител е на ордените „Червена звезда” и „Отечествена война” първа степен, както и на много медали. „Свързан съм с оръжието от малък. Дядо ми имаше три пистолета – два трофейни, а третият получил като награда. Имаше винтовка и казашка шашка – много старо и много ценно оръжие, предавано от поколение на поколение. Оттам е и моята слабост към въоръжението”, разказва Ерол Алиевич. Колекцията си започва да събира след като се установява за постоянно в България. От складовете на МВР купува първите четири оръжия – картечни пистолети „Шпагин” и „Судаев”, и две карабини – „Мосин” и „Манлихер”. Става член на дружеството „Традиция” в София и понеже има истинска униформа на казашки офицер, участва във възстановките на боевете за Шипка. Колекционерската му страст продължава и постепенно той става собственик на над 20 оръжия. Попълва „съветската” си сбирка с тежката картечница „Максим” - спомня си, че тя му е струвала най-скъпо – около 400 лева. Към нея добавя още една тежка картечница от Втората световна война – „Дегтярьов”. Набавя си револвер „Наган”, класическият за войната пистолет „ТТ”, който и сега е страховито оръжие, защото може да пробие бронежилетка, и по- новите пистолет „Макаров” и автомат „Калашников” – АК 47.  С това оръжие народите от бившия Съветски съюз спряха армиите на Хитлер и стигнаха до Берлин. Това е оръжието на победата и затова ми е скъпо, казва Ерол. Той е събрал и основното стрелково въоръжение на немската армия – картечният пистолет МП 40 „Шмайзер”, карабината „Маузер” 98 К, пистолетът „Валтер” П 38  и един офицерски „Маузер”. В един момент апартаментът му в София заприличал на войскови склад. Веднъж в дома му дошли двама мъже да отчетат данните за парното, а малко след тях , „по сигнал”, пристигнали полицаи да го арестуват. Проверили документите за оръжията, видели че са изрядни, и след щателната проверка се разделили приятелски. Това е един от комичните случаи в живота на казака, който той си спомня и до днес. Ерол е среден на ръст мъж с фигура на спортист. На пръв поглед нищо не говори, че е офицер от съветската, а сега вече полковник от украинската армия, заместник - командир на дивизия. Завършил е военната академия „Фрунзе” в Москва, експерт е по стрелково оръжие.. За участието си в бойни операции е награждаван с два ордена  “Казашки кръст“ за храброст втора и трета степен. Полковникът е и офицер от  Украинското Реестрово казачество. До скоро е ходил на задължителните армейски сборове и учения, които казаците провеждат три пъти в годината. Но вече е минал в запаса. В България се връща преди няколко години, придобива българско гражданство.  Тогава се запалва по Руско – турската война. Успява да намери четирите основни пушки, участвали в нея – руските „Крънка” и „Бердана 2”, класическата пушка на турския пехотинец „Пи  Боди Мартин” и изключително ценната „Снайдер” – британска изработка за турската армия. Всичките бойни екземпляри Ерол купува чрез оторизирана фирма от складовете на МВР. Оръжието в България е толкова добре скрито, че 130 години след Освободителната война още излизат пушки от това време, смее се Ерол. Колекционерството обаче се оказва скъпо хоби. Кризата притиска Ерол и той се разделя с голяма част от оръжието. Сега има само 8 единици стрелково оръжие. Поддържа го чисто, смазва го редовно. Понякога губи часове, докато се занимава с него. Страстта си казакът е пренесъл и в Кърджали, където живее от няколко месеца.  

Красимир Ангелов