Широкоразпространеното схващане, че ниското интелектуално развитие на неандерталците е причина те да изчезнат, изместени от по-високо развитите предци на съвременните хора не се подкрепя от научни доказателства.

Съвременните хипотези, обясняващи причините за измирането на неандерталците с високото еволюционно развитие на хората от съвременен тип, са дълбоко грешни и нищо не обясняват. До този извод са стигнали палеонтолози и археолози, работещи над този въпрос.

Д-р Паола Вила от университета на Колорадо в Боулдър и съавторът ѝ – археологът Вил Рудбрукс от Лайденския университет в Нидерландия, са анализирали почти дузина популярни обяснения за изчезването на неандерталците. Всички те така или иначе се свеждат до някаква непълноценност на Homo neanderthalensis и нямат нищо общо с действителността, смятат учените.

Според широко разпространеното днес схващане неандерталците не са могли да се похвалят с интелект и са били доста по-примитивни от съвременните хора откъм съобразителност. Освен това е прието да се смята, че те са се придържали към доста ограничена диета, не са били много способни на общуване, лошо са се адаптирали към новите условия и са избягвали приложението на нови технологии.

„Доказателства за когнитивната непълноценност на неандерталците всъщност не съществуват. Нашата работа опровергава традиционната гледна точка – казва Вила, която работи като куратор в Музея за естествена история в университета на Колорадо. – Предишните изследвания са сравнявали неандерталците не със съвременниците им, а с техните наследници. Това е все едно да сравнявате изпълнението на Форд модел Т, широко разпространен в Америка и Европа в началото на миналия век, с последния модел на Ферари, след което да кажете, че Хенри Форд е отстъпвал по интелект на Енцо Ферари.“

Отношението към неандерталците като към примитивни и неспособни към прогрес същества се основава на находки на най-древните им представители, живели в началото на палеолита. Противопоставянето им с кроманьонците обикновено сочи времената на горния палеолит. Точно тогава е настъпила голяма технологична революция, от чиито плодове са се възползвали и двата вида.

Вила и Рудбрукс опровергават хипотезата, че неандерталците не са използвали в общуването си сложни символични връзки, че са имали лошо оръжие и са били неефективни ловци, хранещи се с много ограничен списък продукти. В статията си те привеждат факти, доказващи например, че по време на лов неандерталците активно са използвали особеностите на местността.

В Югозападна Франция те са преследвали стада зубри, като са ги водили към естествени ями, използвани като ловни капани. А на Нормандските острови са открити фосилизирани останки на 18 мамута и 5 космати носорога в дълбока клисура. Няма никакво съмнение, че за подобен лов неандерталците са се обединявали в групи, много са общували един с друг и внимателно са планирали действията си.

Находки на стоянки на неандерталци показват, че те са използвали в храната си различни продукти, като див грах, жълъди, фъстъци, маслини, кедрови ядки, семена и др., в зависимост от това, което е предлагала местността. Откритият на стоянки минерален пигмент – охра, вероятно е бил използван за „боди арт“ и ритуали. За тази цел може да са служили и накити, изработени от тези древни хора.

Истинската причина за измирането на неандерталците вероятно е била цял комплекс от неблагоприятни фактори, пише Science Daily. Последни анализи на техния геном сочат, че хората от съвременен тип и неандерталците може да са се кръстосвали, но потомците от мъжки пол са имали слаба плодовитост.

Влияние може да е оказало и предпочитанието на неандерталците да живеят в малки изолирани групи, а не в големи племена. В края на краищата неандерталците просто са били асимилирани във все по-големия поток от съвременни пришълци