Ден на Джебел, възпоменание за жертвите и потърпевшите от „възродителния процес“, и политически митинг за финал на кампанията за евровота – така 3х1 ще премине 19 май т.г. в малкия източно-родопски град, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. За отбелязването на 25-годишнината от първите масови протести на турците у нас срещу насилствената смяна на имената им се очаква на площада в Джебел да се струпат близо 20 000 души – местни жители от общината и региона, изселници, депутати от Меджлиса и общински кметове от Турция, емигранти и гурбетчии от Западна Европа. Сред тях ще бъде политическият елит на ДПС, както и кандидатите за членове на ЕП. Само с приветствия и политически речи обаче ще премине този път историческият ден. Неизменните изпълнения на музикално-танцовите ансамбли са отменени в знак на траур заради бруталното двойно убийство от 25 април т.г. и последвалите протести на местните хора срещу бездействието на градската полиция. Лидери и активисти на ГЕРБ начело с депутатката Цвета Караянчева също ще бъдат на площада, но без претенции за достъп до микрофоните, както миналата година, когато това им беше отказано от организаторите. Ще бъдем в Джебел заради историческата дата и ще почетем паметта на жертвите на репресиите, този път и да ми дадат думата, аз ще откажа, заяви Караянчева.
От 1989 г. насам на 19 май очевидци и участници в събитията си припомнят как погребение се превръща в невиждан протест в Джебел. На този ден по традиция се припомня не само старта на съпротивата срещу насилствената смяна на имената на българските турци, но и този на т.нар. „Голяма екскурзия” към Турция, предшествана от репресии в милиционерските участъци на Кърджалийска област. През 1989 г. списанието на БТА „Паралели” за пръв път публикува договореностите от Виенската среща, според които държавите от Източния блок поемат ангажимента да спазват правата на човека. Вече са създадени Независимото дружество за защита на правата на човека и много български турци се включват в него, а после създават нови правозащитни организации като Демократична лига и Дружество за подкрепа на Виена 89. Началото на 1989 г. води към най-горещата българска пролет - срещата на френския президент Франсоа Митеран с дисиденти през януари, гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев през февруари и март, конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, насрочена за края на май в Париж. В края на април съпрузите Себахат и Наим Наимови, и Закир Мустафов в Дулово започват гладна стачка, протестът им е срещу преследването на членовете на Независимото дружество и на Демократичната лига. На Гергьовден 1989 г. към гладния протест се присъединяват още трима души от Дуловския район, които настояват етническата асимилация да спре и рождените имена на „покръстените“ българи да бъдат върнати. На 9 май Мустафа Юмер, Али Орманлъ и Сабри Искендер – лидери на Демократична лига, са експулсирани от страната, а от 15 май властите стартират масово прогонване на членове на двете правозащитни организации. Тогава започва и партийно-държавната кампания, дала началото на огромната бежанска вълна към Турция. Раздават се молби за задгранични паспорти за екскурзия в чужбина, на хората се внушава да напуснат България. Само до края на май са прокудени 5 000 участници в протестите.
Според разкази на преживелите тези драматични събития, Ахмед Доган и мрежата му по затворите разпространяват позиви – намират начини да ги напишат и изнесат вън от килиите. Съкилийник на Доган – българин с прозвище Мамито, организирал канала за изнасянето и изпращането им до западните радиа. Радио „Свободна Европа”, Би Би Си, „Дойче веле” излъчват призивите за демокрация и за протестни демонстрации в цялата страна, които трябва да се състоят на 22 май. Датата е била така избрана, за да не се помрачат честванията за Деня на славянската писменост и култура. Дни преди това обаче в Джебел е заловен главатарят на местните противници на „възродителния процес” Исмет Панишев-Паниша. Държавна сигурност пък е узнала за готвените протести. От седмица текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души. Джебелчани не искат да чакат нарочената дата. На 18 май в родопското градче умира един от най-уважаваните възрастни турци Местан Агата. Погребението трябва да бъде на следващия ден. Паниша е в ареста на милицията. Всички жени от неговия квартал са се струпали в тиха обсада пред милицейския участък и се ослушват – ако го пребиват вътре, ще взломят сградата.
„На 19-и сутринта го връщат у дома. Междувременно през нощта ние обикаляхме от къща на къща и в Джебел, и в селата на общината, за да обясняваме, че всички трябва да бъдем на погребението на Местан Агата и, че погребението е само претекст за струпването ни всички на едно място”, разказва кметът на Джебел Бахри Юмер, участник в събитията. Така на 19 май в центъра на Джебел се събират над 10 000 души, а погребението се превръща в първия масов мирен протест на турците. „Тогава ние първи скочихме с исканията да ни бъдат върнати незабавно рождените имена. Огромното шествие мина да поздрави гладуващите в революционния квартал „Изгрев”, а и пътят към гробището минава оттам. Научихме, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо”, продължава спомените си Бахри Юмер. Водачите на протеста са разпоредили вечерта всички да се приберат по домовете си, а на следващия ден към 10 ч. отново да излязат на площада. Същата нощ Джебел е блокиран. От всяка къща извеждат поне по един човек с бой, после в участъка отново побоища, кръв. А после ги изхвърлят някъде по улиците на градчето. „Много мъже получиха инфаркти. Други ги увиваха в пресни овчи кожи, за да зараснат раните им от побоищата. На лекарите беше забранено да дават първа помощ на пострадалите и да се грижат за тях”, спомня си Бахри Юмер. Тогава е експулсиран председателят на Дружеството за подкрепа на Виена 89 Авни Велиев.
На 21 май България отваря границите си – не за свободно пътуване и туризъм, а за принудително екстрадиране на „враговете на народната власт и генералната линия на БКП”. Паниша е качен на първия влак за Виена. Прогонени са първо водачите на протеста, а интелигенцията е изметена до крак. Заради това над 30-хилядната по онова време община Джебел сега наброява едва около 7 000 души население.
На 20 май 1989 г. на въстават в Североизточна България, първо е село Пристое, после Каолиново. В района да опазва реда и държавната политика е командирован и пожарникарят Бойко Борисов, станал известен в най-ново време като премиер на България и със скандалната си теория за „възродителния процес“. На тези протести демонстрантите дават първата жертва. На следващия ден в бунтовете в Дулово са убити още трима. На 23 май в разградското село Езерче загиват други двама от съпротивата. На 27 май в демонстрацията в село Медовец, Варненско, са убити също двама души. Така на практика се оказва, че в етнически смесените региони у нас е въведено военно положение. Пътища, сгради на институции, болници са блокирани от милиция и многочислени формирования на Вътрешните войски, командировани по горещите точки.
Реакцията на българските интелектуалци – правозащитници и дисиденти, не закъснява. На 23 май Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на човешките права и отец Христофор Събев от Комитета за защита на религиозните права протестират срещу кървавото насилие. На 22 юни Антонина Желязкова разпространява открито писмо с призива да бъде незабавно прекратена насилствената асимилация спрямо етническите турци, за да спре и бежанският поток към Капитан Андреево. През юни 120 интелектуалци /повечето от Клуба за гласност и преустройство/ се пописват под апела да спре насилието и принудителното прокуждане на турците, да бъдат върнати рождените им имена и правото им на етническо самоопределение. Те призовават и българските турци да не си отиват от България. Писателката Блага Димитрова внася този апел в Народно събрание на 18 юли.
Етническата чистка и бежанската вълна към Турция през 20-и век изправят българските власти пред тежкия удар върху икономиката и селското стопанство. Заводите, нивите, училищата, болниците са опустели. Над 320 000 души са в дългите кервани на трагедията край Свиленград, пред други в края на август пада граничната бариера. Толкова наброяват жителите на Кърджалийски окръг преди „Голямата екскурзия“, сега са двойно по-малко, но помнят онази гореща пролет и последвалото лято на разделението. Помнят и единението зад общата българска кауза за установяването на демокрацията.
Z.Öztürk
Z.Öztürk