„Рядко съм вижда човек, който да обича родното си място, както Джими го обичаше. Когато говореше за Чифлик /родното село – б.а./, веднъж се пошегувах и му казах, че все едно говори за Швейцария. А той се позамисли, погледна ме над очилата си, както само той можеше, и рече: По-хубаво е от Швейцария!”
Тези думи прозвучаха от устата на уредника в Художествената галерия „Станка Димитрова”, художника Емил Пенчев при откриването на изложбата с картини на починалия наскоро голям български художник Джемал Емурлов – Джими. Самият Пенчев приел като кауза експонирането на изложбата, в която са изложени 25 платна от 80-те и 90-те години, още в деня на смъртта на Джими.
И решили заедно с директора на галерията Айдън Серкан, че най-подходящото време Джими да проговори чрез картините си е в навечерието на най-светлия и уникален български празник – 24 май. Празник на духовното българско начало, какъвто духовен човек беше и самия Джемал Емурлов.
Рядко изложба се е радвала на толкова много посетители, както това направиха снощи в художествената галерия десетки почитатели на изобразителното изкуство и запленени от изкуството на Джими. А както каза и неговия колега и приятел Емил Пенчев, Джими сякаш беше в залата и иначе мълчалив по природа и пестелив на думи, говореше чрез картините си. И не случайно стотиците очи бяха привлечени от магнетичната женска фигура с криле, символизираща сякаш Победата, на фона на пеещи жени, коне и антични колони. „Той се е опитал да нарисува една мечта, това е една алегория на държавата България, каквато той си я представяше – държава на културата и духовността”, каза пред присъстващите Емил Пенчев и допълни: „Смятам, че Джими ще пребъде през годините напред, започнал вече своя втори живот, който е непреходен, чрез изкуството си. Той ще присъства в енциклопедиите, в учебниците”.
Кметът на Кърджали инж. Хасан Азис, който всъщност откри изложбата, каза, че с тази проява кърджалийци имат възможност да се докоснат до една много малка частица от неговото творчество, до частица от неговата любов към Родопите, към Кърджали, към хората му. „Джими беше човек, който раздаваше чрез себе си частици от нашата природа, нашата душевност”, каза инж. Азис и припомни, че негово и на Емил Пенчев е оформлението на герба на Кърджали. И още нещо си спомни кметът: „Когато с решение на Общинския съвет бе избран за почетен гражданин на Кърджали, Джими каза: Аз не държа толкова да бъда почетен, но много държа да бъда почтен!”.
Свои спомени за големия български художник сподели и председателят на Дружеството на художниците в Кърджали Владо Чукич. Той си спомни за неговата прецизност и взискателност, а и за неговото родолюбие. Изпратили през 1992 година от Съюза на художниците писмо, с което канили Джими на художнически форум в ателиетата на СБХ в Париж. „Аз повече от една седмица не мога да отсъствам от Кърджали”, казал художникът и въпросът приключил. За покойните вече свои колеги- художници като Васил Василев, Тодор Павлов, Станка Димитрова, Георги Трифонов често казвал:”Те горе си направиха по-хубаво дружество на художниците от нас”.
Друга магнетична част от изложбата от картини на Джемал Емурлов – Джими бе и една изключителна негова художествена фотография, от която той ни гледаше със своя сканиращ, същевременно мъдър поглед и сякаш ни казваше: „Аз съм си тук. По-далеч от Кърджали не мърдам. Моите картини – това съм аз, а аз – това са моите картини. И вие приятели!”