Българската революция започва из уличките на румънската столица.
Аз съм археолог и се интересувам най-вече от древното минало. При обиколката си из румънската столица през март 2014 г. обаче няма как да пропусна една друга страница от историята. Става дума за прочутите места в центъра на града, описани така живописно от Вазов в "Немили-недраги". Местата, където се е раждала българската революция, носена в душите на сърцатите хъшове.
Мой гид е не кой да е, а известният Лука Велчов. Той е банатски българин, роден в далечния Стар Бешенов на границата с Унгария. Завършва средно образование в несъществуващото днес българско училище "Христо Ботев" в Букурещ и завинаги свързва живота си с този град. Да те води той из тесните улички и потайностите на централната част е истински късмет.
Намирам го в малките стаички на българското седалище. Положението със собствеността е сложно, защото помещението е под наем, а средства липсват. Точно отсреща е църквата "Св. Илия", която доскоро е ползвана от българите. Тя е дадена от румънския патриарх през 1954 г., докато нашенците не си построят своя. Сега обаче румънците са си я взели и българите се черкуват в руската църква.
Въобще днешната картина на някога българските сгради в Букурещ далеч не е розова. Лука Велчов ми разказва угрижено за проблемите, но когато поемаме из улиците, лицето му се прояснява. Започва с дълъг разказ за улица "Доамней" (Княгиня), на която се намира българското седалище. Историята тръгва от ХVII в., когато в града пристига никополският търговец Генчо Рустев. Той се замогва и даже получава болярската титла "ключер". Търговецът има красива дъщеря Мария,
в която се влюбва влашкият княз Шербан Кантакузин и се жени за нея
Тяхната дъщеря Касандра пък се омъжва за молдовския воевода Димитър Кантемир. Именно на тези потомки на Генчо от Никопол е кръстена и букурещката улица.
После се гмурваме в стария търговски център на Букурещ, който през ХIХ в. е бил почти български. Според сегашните наименования той се намира между булевард "Брътяну", река Дъмбовица, улиците "Каля Викторией" и "Блънари". Сега някогашните сокаци носят румънски имена, но преди те са били български. Нашенците се заселват след 1714 г., когато в Истанбул е екзекутиран влашкият воевода Константин Брънковяну. Собствеността тук е била на княза и след смъртта му е обявена за продан. Изкупуват я богати търговци от Габрово, Сливен и Свищов, които парцелират пространството и през следващите десетилетия строят дюкяни, красиви къщи, както и няколко хана.
Разполагаме с кратко време и не може да видим всички забележителности. Затова се ограничаваме с най-важните. Ето го прочутия хан "Манук", където стават съдбоносни за българската история събития. Тук са подписани мирните договори на България със Сърбия при победоносната война от 1885 г. и с другите балкански държави след злощастната Междусъюзническа война в 1913 г. Влизам за малко във великолепния ансамбъл, състоящ се от сгради с дървени чардаци край обширен правоъгълен двор. Тук отсядали пътуващите търговци заедно с цялата си стока.
Вървим по улица "Габровени", чието име говори само по себе си. Наоколо са сградите на богатите габровски предприемачи. На пресечката с "Липискани" (Улицата на липите) е хан "Габровени", а малко по-нататък - хан "Липите", построен през 1833 г. от Ангел Полизу и свищовлията Ст. Попович. Тези две странноприемници изиграват огромна роля в живота на българската емиграция в Букурещ. Хъшовете се събират особено често в "Габровени". Стените му още помнят гласовете на Панайот Хитов, Филип Тотю, Димитър Горов и др.
Тук през август 1875 г. се провежда разширеното събрание на Българския революционен комитет, на което пламенно говори Христо Ботев. Пак на това място е получена съдбовната телеграма
за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю, чийто знаменосец е Васил Левски
Третият важен хан е на братя Солакови от Свищов, наричан още "Фидуки". В него на чаша вино хъшовете са обсъждали събитията по българските земи и са подготвяли бунтове. Братя Солакови канят тук Любен Каравелов, за да му предложат издаването на вестниците "Свобода" и "Независимост". А в двора на хана се намирала прочутата изоставена мелница, където Ботев и Левски изкарват мразовитата зима на 1869 г. После поетът ще опише в едно писмо своя съжител: "Приятно е да живееш с човек като Левски - навън студ, камък се пука, а той пее!"
Много са сградите в този квартал, които стигат до сърцето на българина. Запазена е последната къща, където живее Георги Сава Раковски и издава вестник "Будущност". На улица "Колцей" е малката и спретната къщичка, която през 1876 г. за кратко време обитава народният писател Иван Вазов. В нея той пише стихосбирките "Тъгите на България" и "Пряпорец и гусла". Повечето от сградите са ремонтирани, но има и такива в окаяно състояние.
На няколко места из квартала са сложени паметни плочи за нашите възрожденци. Особено интересна е тази върху къщата на Любен Каравелов на улица "Каля Калъраш" 43, където той печата редактираните от Христо Ботев свои вестници и подслонява много революционери. На 29 април 1872 г. тук започва паметно едноседмично заседание на БРЦК, чиито документи са подготвени изцяло от Васил Левски. На това съвещание председателят Любен Каравелов за пръв път го нарича "Главен апостол на цяла България, Тракия и Македония". Това е и званието, с което днес назоваваме най-великия българин.
Румънската столица тачи Ботев и Левски
В центъра на Букурещ се намира красивият парк "Харастрау". Той е доста голям с много езера, в които се срещат различни видове водоплаващи птици, а наоколо са засадени блатни кипариси. За българина обаче най-голяма ценност са бюстовете на двамата апостоли на свободата - Ботев и Левски.
Създателите на Софийския университет почиват в Букурещ
Тленните останки на едни от най-богатите българи за времето си, братята Евлоги и Христо Георгиеви, също почиват в румънската столица. Гробницата им се намира в старото гробище "Белу". Тя е завършена в 1902 г. по проект на известния румънски архитект Йон Минку. Двуетажната сграда е истинско произведение на изкуството с белия си мрамор и великолепните бронзови статуи.
Копирано от standartnews.com
