Европейският парламент (ЕП) ще стане по-шумен, по-буен, по-объркващ и труден за работа след изборите, пише Financial Times в свой коментар. Скокът в подкрепата за антиевропейските партии вдясно и ляво в държави като Франция, Великобритания и Германия оставя институцията без никакво ясно мнозинство от двете страни на политическия спектър.
Седмиците на политически препирни изглеждат неизбежни, тъй като новите членове на ЕП се борят да сключват съюзи със странни партньори, а най-големите партии се борят за мнозинство, за да се определи кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия (ЕК). Първите дискусии ще се състоят утре, когато лидерите на Европейския съюз (ЕС) се събират на неформална вечеря.
Може да има и продължителен застой между парламента и Съвета на ЕС, за да се реши кой да замени Жозе Барозу. Това изправя Барозу пред перспективата да работи още известно време.Вниманието на всички обаче е фокусирано върху възхода на популистките партии, въпреки че на Стария континент като цяло картината е смесена и подкрепата за тях – твърде различна. В Германия например - страната с най-голям брой членове на Европейския парламент, евроксептичната Алтернатива за Германия не се очаква да вземе повече от няколко места, а в Италия Демократическата партия на премиера Матео Ренци води убедително пред “Движение пет звезди” на комика Джузепе (Бепе) Грило.
Във Франция и Великобритания обаче - две от трите най-големи електорални групи след Германия, евроскептиците си гарантираха потресаващ дял от гласовете на избирателите. В Гърция – държавата с най-сериозните бюджетни ограничения заради кризата, антиевропейският вот се раздели между крайната левица СИРИЗА, която води в резултата, и крайнодясната “Златна зора”.
Въпросът, който стои пред евроскептиците, е дали ще могат да направят някаква сериозна разлика в политиката на Европарламента. Партиите са коренно различни, с малко връзки помежду им. За да спечелят внимание, те трябва да образуват политически групи с поне 25-ма членове в най-малко седем различни държави-членки. Дори и тогава има вероятност да бъдат разделени в три или четири групи.
Дясноцентристката Европейска народна партия – своеобразен “дом” на канцлера на Германия Ангела Меркел, но не и на британските консерватори на Дейвид Камерън, ще продължи да бъде най-голямата група в Европейския парламент (212 места според прогнозите).
Групата на социалистите център-ляво се очаква също да вземе значителен дял от местата в ЕП благодарение на широката реакция срещу икономическите ограничения и рецесия в южната част на Европа, но според ранните прогнози те ще са по-малко от 200.
Единственият начин за сформиране на надеждно мнозинство в ЕП, за да протича законодателна дейност, ще бъде широката коалиция между ЕНП и социалистите. Меркел е свикнала да работи в подобен формат, защото оглавява подобна коалиция в Берлин, но за Франсоа Оланд и Дейвид Камерън ще е трудно да го преглътнат.