Драматичното изчезване на Боинг 777 на Малайзийските авиолинии остава неразгадано вече трети месец. Дори мащабната операция по издирването му край Австралия не достигна до никакво разкритие, освен че полет MH 370 не е завършил в тази зона. Нито една версия за случилото се не е потвърдена или отхвърлена до момента. В четвъртък, 29 май, бе обявен безрезултатния край на издирването в зоната на Тихия океан край Австралия. То ще бъде възобновено през август, когато бъде определена следващата зона на търсене.
Сергей Мелниченко, генерален директор на агенция „Безопасност на полетите“ и член на Световния фонд за безопасност на полетите дава интервю за lenta.ru в края на април. Казаното от експерта тогава изглежда още по-интересно сега, когато издирването за пореден път е в изходната си точка.
23 април 2014 , lenta.ru
Сергей Александрович, възможно ли е по данните от наземните служби и спътниците да бъдат възстановени последните минути преди изчезването на самолета?
Сергей Мелниченко Отчасти да. Известно е, че отначало лайнерът е изчезнал от гражданския локатор, след това е започнал ляв завой, по време на който последователно са били изключени системата за изпращане на къси съобщения (ACARS) и устройството за връзка с наземните служби, което предава информацията за височината, скоростта и направлението на самолета. След две минути екипажът се е сбогувал с малайзийския диспечер. Няколко минути по-късно по молба на виетнамския диспечер с полет 370 се свързал прелитащ наблизо друг самолет на Малайзийските авиолинии. Вторият пилот на боинга подтвърдил, че всичко е наред. След това връзката е прекъсната окончателно.
След това лайнерът се е издигнал на 13700 метра, което е 600 метра по-високо отколкото позволяват неговите сертификационни документи. Това е доста опасно и изисква перфектно управление - в по-разреден въздух ъгълът на движение на самолета трябва да е по-голям и контролът е крайно труден. Защо пилотите са предприели това? Има такава страховита версия. Те са планирали да разхерметизират самолета, достигайки височина, несъвместима с жизнените функции на човешкия организъм. В този случай хората в салона биха загинали практически веднага. Пилотите биха могли да сложат кислородни маски и да продължат полета до неизвестна точка. Обаче нещо е тръгнало не по план, загинали всички, а лайнерът продължил на автопилот, докато свършило горивото. Накрая паднал в океана.
От друга страна, екипажът може да е действал под заплаха на неизвестни лица, които до момента са били сред пътниците. Кои са те – терористи или хора от спецслужбите? Във всеки случай последователността на действията показва, че смяната на курса и странните маневри не са грешка в управлението, а са направени умишлено.
Съдейки по публикациите в медиите, разследването няма единен център, преминава с излишна неразбория и най-вероятно е достигнало задънена улица. С какво е свързано това?
Разследванията на авиокатастрофи се извършват по правилата на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), дейността на която е регламентирана от Чикагската конвенция. В ICAO влизат 191 държави – всички те са задължени да изпълняват нейните стандарти. Те гласят, че разследванията в областта на безопасността на полетите преди всичко са не за да се установят виновниците, а за да се определи причината за катастрофата, за да се избегне в бъдеще подобна ситуация. Освен това, документът пояснява, че докато причината не е установена, всички лица и организации, включени в разследването, са длъжни да се въздържат от контакти с медиите. В разследването на случилото се с малайзийския самолет участват стотици хора. Много от тях не издържат на психологическия натиск, на някои просто им се иска да се почувстват в ролята на нюзмейкъри, част от информацията се подава на медиите с условие за анонимност. Оттук идва впечатлението за неразбория.
Що се касае за началото на разследването, то се основаваше на данни от спътник, по които бе фиксиран ъгълът на местоположението на боинга, но не можеше да се определи крайната позиция на променения маршрут. Затова от точката, където самолетът е видян от военни радари, бяха прекарани две дъги на такова разстояние, за каквото би стигнало горивото. Така единият вероятен маршрут на лайнера свършва в район в Средна Азия, другият – насред Индийския океан. Отначало естествено започна издирване на север, което е разбираемо. Първо, мястото е до най-нестабилния регион на планетата, известен като център на световния тероризъм, и второ, следователите се базират на предишния си опит. Все пак трудно биха предположили, че самолетът - веднъж преминал точката, от която няма връщане, просто ще падне насред океана. Едва след няколко дни започват първите издирвания в Индийския океан.
Възможно ли е някой да е има интерес самолетът да не се намери?
Там е работата, че за почти всички заинтересовани страни е изгодно самолетът да се намери. Малайзийските авиолинии от четори години са на минус по икономически показатели. Сегашната трагедия е поредния колосален удар по тях. Трябва да се оправдаят, че вината не е в лошата подготовка на екипажа, че самолетът се е поддържал в изправност. Второ, самата Малайзия е развиваща се страна, тя трябва да покаже, че е способна ефективно да води сериозно международно разследване наравно с напреднали държави. Концернът Boeing иска да убеди обществеността, че не конструкцията на самолета е причинила трагедията. Концернът Rolls Royce трябва да доказва, че проблемът не е в двигателите, които слага на боингите. Чиновниците от ICAO също трябва да намерят боинга, доколкото те са разработвали изискванията за опаковане на литиево-йонните батерии, пратка от които е била превозвана на самолета, и според една от версиите е можела да предизвика възпламеняване.
Накрая, намирането на самолета е важно за Китай – две трети от пасажерите са китайци. Отношенията с Малайзия и без това са обтегнати, което е свързано с геополитически процеси, а този случай налива още масло в огъня. Китайците смятат, че Малайзия е неспособна да извърши подобно разследване и всячески критикуват действията на малайзийските власти, военни и граждански служби. Говори се, че сред намиращите се на борда китайци са били 20 инженери и служители, свързани с разработката на китайския невидим самолет, т.е. - хора, допуснати близо до секретите на Поднебесната. Разбира се, Китай трябва да се убеди, че те не са в ръцете на терористи или на вероятния враг (кой е той – няма да гадаем). Напредъкът на разследването е в интерес и на Австралия, която отскоро е с ново правителство и претенции за регионално лидерство.
А най-силната и богата държава в света, обратно, показа твърде ограничена заинтересованост при търсенето. Между другото районът се намира, практически, под лупата на Пентагона. Тук е разположена станция за управление на спътници, станция за мониторинг на системата за глобално позициониране на ВВС на САЩ, глобална късовълнова система за връзка, осигуряваща непрекъснато управление на ракетно-ядрените сили и авиацията на САЩ, така също и станция за следене на космическото пространство и аварийна площадка за приземяване на космически совалки. Би трябвало и мишка да не може да се промъкне незабелязано. Само че, известен факт е, че след като самолетът се е отклонил от курса към Пекин, е поел по посока остров Диего Гарсия. Американската военно-морска база там е уникална. Дълбочината е достатъчна, за да могат авионосци да стоят на пирс, а местния аеродрум може да приеме всеки от съществуващите лайнери. И там има достатъчно голям хангар, за да се скрие и изчезналия боинг.
То ест, възможно е, малайзийският самолет да е изчезнал в резултат на някаква дяволска операция на спецслужбите. Че именно американските спецслужби могат да действат безкомпромисно, сме го виждали например при масовото използоване на дронове в Афганистан, Йемен, Пакистан и Сомалия.
Ако това действително е била спецоперация и самолетът е скрит някъде или такива са били намеренията, но нещо се е объркало, то в момента ние виждаме подготовката на общественото мнение за това, че издирванията ще са безрезултатни. Помислих си, че е възможно работата в това направление вече да е започнала, когато чух оценката на австралийския маршал на авиацията Марк Бинскин. „Ние не просто търсим игла в купа сено – ние се опитваме да изясним къде точно е купата сено“.
Може ли да предположим, че самолетът се е приводнил край някой див остров, както в сериала Lost.
Сега често припомнят капитан Чесли Саленбъргър, който преди пет години при излитането с Airbus A320 от Ню Йорк попадна в ято птици. С два изгаснали двигателя той успя да кацне в река Хъдсън. Но това беше през деня. Полет MH 370 беше нощен. Да видиш повърхността на морето, неосветена от светлините на пистата и да приводниш лайнер даже при малко вълнение (това е океан, не река) – това е фантастика. Даже денем това е невероятно сложна маневра. Двигателите са разположени под крилата и при съприкосновение с водата на скорост самолетът просто се разпада. В историята са известни само 11 случая на контролирни принудителни кацания на пътнически авиолайнери на вода. Но не и насред океана през нощта!
То ест, ако в потока информация за разследването видите фотографии на боинг, лежащ на плиткото с малки повреди, знайте, че това е фалшификат, изчислен за масова психоза, за това, че милиони хора следят ситуацията, готови да повярват в чудо.
Обикновено преди полет екипажът демонстрира стандартен спасителен комплект. Но може би в случай на непредвидени ситуации, включително аварийно приводняване, има някакви допълнителни средства и секретни инструкции?
Основната цел на пилотите е да доставят пасажерите без нито една драскотина от точка А до точка Б. Затова главните помощници на екипажа при извънредни ситуации са здравият разум и логиката. Все пак ситуациите са различни по степен на опасност. Едно е, ако самолетът излезе от пистата заради лошо време, съвсем друго – аварийно кацане, когато самолетът е подложен на силно външно въздействие, настъпват структурни изменения и загуба на елементи от корпуса - шаси, плоскости... Разбира се, на всеки пътнически самолет има допълнителен комплект спасителни средства, например брадвичка или аптечка, на някои самолети даже и дефибрилатор.
Във филмите често се оказва, че в салона да има човек от спецслужбите...
В САЩ подобна практика се използва отдавна на всички полети през граница. Тези служители се наричат air marshals. Понякога са даже няколко, ако говорим за трансокеански лайнер. По този въпрос, между другото, в САЩ дискусията на стихва – услугите на професионалистите могат да потрябват в един от десетки хиляди полети, а заеманите от тях места струват пари. При това един от тях трябва да се намира близо до кабината на пилотите, където обикновено са местата първа или бизнес класа. От друга страна, в редките случаи, когато е необходима помощта на air marshals, реално те са незаменими.