Ада тепе

Канадската компания „Дънди Прешъс Металс“/ДПМ/ спечели трето дело срещу Общинския съвет в Крумовград, който положи неимоверни усилия да се противопостави на инвестиционното намерение за добив на злато от находището на Ада тепе, в непосредствена близост до вододайната зона на града, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. Три пъти съветниците реагираха с отказ планината да бъде разкопана, като се аргументираха с екологична опасност за района. Административният съд в Кърджали заседава на 13 май т.г. по последния казус, свързан със Закона за устройството на територията и образуван по жалбата на ДПМ, а на 31 май публикува в сайта окончателното си решение по него. Така магистратите отменят решението на Общинския съвет в Крумовград от 7 март т.г. в частта му, с която е отказано издаването на разрешение за изработване на подробни устройствени планове /ПУП/-планове за регулация и застрояване /ПРЗ/ на 6 имота в землищата на селата Скалак и Овчари в местността Ада тепе. Там ДПМ предвиждат да прокопаят рудник и да изградят флотационна фабрика за преработката на златосъдържащите изкопаеми. Административният съд изпраща преписката обратно в местния парламент в родопското градче, който трябва да се произнесе в 30-дневен срок от датата на получаването.

В жалбата си ДПМ твърди, че „оспореното решение по съществото си представлява изричен отказ на ОбС Крумовград да разгледа по същество направеното искане за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, излага съображения за липса на мотиви към оспореното решение, както и за нищожност на акта поради противоречието му с влезли в сила съдебни решения, и иска отмяна на оспорения отказ“. Производството е започнало от 3 октомври 2012 г. по искане на ДПМ до кмета на Крумовград за одобряване на техническото задание за проектиране и разрешение за устройствените планове. На 20 декември 2012 г. кметицата Себихан Мехмед е внесла предложение в Общинския съвет да приеме това искане, но той е реагирал с мълчалив отказ. Този отказ на съветниците е отменен от Административния съд в Кърджали с решение от 30 април 2013 г., преписката е била върната за произнасяне, но този път съветниците са отказали изрично да издадат исканите разрешения. Изричният отказ също е бил отменен от съда с решение от 4 октомври 2013 г. и преписката – отново пратена в Крумовград с мотива, че именно Общинският съвет е компетентен да се произнесе по искането на ДПМ. Последвал е трети отказ, но сега отново съветниците ще трябва да се ангажират с обсъждането и да се произнесат в рамките на месец. Решението на магистратите в Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Това е само част от дългата съдебна сага на канадския инвеститор, през годините казусът с разработването на златното находище стигна и до Върховния административен съд. Петчленен съдебен състав потвърди решението на екоминистъра Нона Караджова от ноември 2011 г., с което тя даде зелена светлина на проекта. Предшественикът й Джевджет Чакъров отказваше да разреши това.

БГНЕС припомня, че от 2002 г. “Болкан минерал енд майнинг” /БММ, част от канадската компания “Дънди Прешъс Металс”/ има договор за търсене и проучване на златното находище край село Перуника. Близо 4 млн. долара струваха на БММ проучванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. Там златните ресурси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал. За първоначалните проучвания за всяка една от площадките са необходими най-малко 300 000 долара, казваха канадците преди години. В първия си вариант проектът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Проектът „Клондайк в Родопите” обаче бе спиран от периодичните протести на екологични организации от България, подкрепяни от подобни от Гърция и Турция. Заради обществения, а и политически натиск проектната технология бе изцяло преработена от инвеститорите, като цианидното излужване отпадна напълно.

Според новия вариант рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив. Очакваната инвестиция е около 100 милиона долара. В златната мина на Ада тепе ще се добиват 800 000-1 000 000 тона руда годишно, а 300 камиона с полуконцентрат на ден ще се отправят за Намибия, за да се стигне до златните кюлчета.

Инвестиционното намерение на канадците неведнъж разделяше и противопоставяше населението в района на Крумовград. Ако отпаднат съдебните бариери пред БММ, Ада тепе ще бъде изравнено, златото и печалбите изнесени в Канада, българската държава ще получава едва 3% отчисления от собственото си съкровище, а екологията – срината, опасяваха се противниците на златодобива. За традиционно безработните мъже в Източните Родопи обаче проектът на ДПМ беше Клондайк, който ще им осигури поминък. В началото на февруари т.г. дългогодишният мениджър от ДПМ Алекс Нестор изненадващо реши да напусне поста си. Канадският българин бе започнал работа в компанията през 2003 г. като мениджър по проектите в Челопеч /където е другата мега-инвестиция на ДПМ/, последната му висока длъжност бе директор по корпоративните и външни отношения. Той отбиваше всевъзможните нападки на протестиращи екоорганизации в Крумовград и договори цялостната промяна на златодобивната технология в интерес на местните жители.

Сондаж

Протест